Югозападната болница вече е факт и юридически

- Да, факт е обединението на две болнични структури, като собственик на новообразуваната болница са четири общини – Сандански, Петрич, Струмяни и Кресна, с различно дялово участие в капитала на търговското дружество.
- Запазват ли се двете болници или тази в Петрич ще бъде закрита?
- Двете болници функционират като една фирма с единно ръководство - Общо събрание, в което влизат кметовете, като представители на общините и аз, като управител на новата болница, докато не ми изтече мандата. Остават ми още около 2 години.
- Няма ли опасност дълговете на болницата в Петрич, които са над 3 млн. лв., да попречат на развитието на Югозападната болница?
- Не, защото дълговете на МБАЛ „Рокфелер" са проблем на самата фирма и на община Петрич, която е собственик на здравното заведение. В момента там не се води на работа никой. Няма и материални активи, тъй като са предоставени за ползване от новата Югозападна болница. Община Петрич ще решава как да се справи - дали чрез синдици или чрез ликвидация. Задълженията не се прехвърлят на новата болница и това беше едно от условията за обединението. Отделенията в Петрич продължават да функционират, но под шапката на Югозападната болница. Персоналът е почти на 100% при нас, в новата структура, като са запазени почти всички медицински дейности, извършвани до момента на преобразуването и прехвърлянето й към нас, с изключение на отделението по УНГ, което не функционира поради кадрови проблеми.
- Има ли напуснали или освободени лекари и сестри?
Д-р Илия Тонев е управител на новата Югозападна болница. Преди това от 2000 г. ръководи МБАЛ „Свети Врач". Магистър е по медицина, с придобити специалности по вътрешни болести и образна диагностика. Има правоспособност по инвазивна кардиология и квалификация по здравен мениджмънт. В края на февруари изтече договорът му за управление на общинската болница в курортния град. |
- Има освободен доста персонал, като само един лекар е напуснал - този, който работеше в УНГ отделението. Това породи проблема и доведе до прекратяване на дейността. Другите структури функционират нормално и имат всичкия необходим персонал.
- Имате ли намерение да откривате нови структури и да разширявате дейността на болницата?
- Ръководствата на общините имат планове да прекроят цялостната структура на болницата, но за съжаление, има нормативни пречки. Освен това беше приет предложеният от Министерски съвет мораториум за нови дейности, заради който следващата година ще бъде безпредметно да се разкриват нови структури, тъй като касата няма да ги финансира. Така че отлагаме по-сериозните реформи за по-нататъшен период от време, защото всяка една промяна е свързана с допълнително финансиране и допълнително използване на човешки ресурси и на материална база.
- Да, но ако не обявите новите дейности сега, това означава, че и през 2019 няма да можете да сключите договор за тях с касата.
- Мораториумът е политическо решение на високо ниво и върху него нито аз като мениджър на болницата, нито кметовете на общините не можем да повлияем по никакъв начин. Стремежът ни е през следващата година да подготовим за оптимизация структурите и евентуално регистрацията им в МЗ, защото и това се оказва сериозен проблем след поредицата отменени нормативни актове. Знаете, министерството е в една ситуация, която не реагира по най-добрия начин на променящите се условия. Отменени са много медицински стандарти, а тъй като по закон те задължително се вписват в разрешителните за дейност на болниците, това създава изключително много правни и практически проблеми. Така че не можем да си подредим дейността по начин, по който мислим, че ще бъде най-полезно на пациентите и населението в региона.
- В тази връзка, успява ли новата Югозападна болница да обслужва целия регион. Как се справяте?
- В момента функционират двете звена, разположени на територията на община Сандански и на територията на община Петрич. В сградата на старата болница „Рокфелер" функционират отделения, които към настоящия момент работят нормално. Знаете, че преди имаше проблеми, свързани с дълговете на болницата в Петрич, но след преминаването й към Югозападна болница всичко е значително по-добре, защото липстват пречките от страна на снабдяването с медикаменти и медицински консумативи. Възнагражденията на персонала се изплащат редовно, дори се стараем да получават и допълнително материално стимулиране за добре свършена работа. Като цяло двете структури на Югозападна болница функционират много по-добре, отколкото през периода, когато бяха самостоятелни - както като брой преминали и обслужени пациенти, така и като приходи от различните институции, основно от здравната каса и допълнително от МЗ. Двете общини също имат значителен дял във финансовото подпомагане, така че в момента сме много по-добре финансово и с много стабилни медицински и финансови резултати.
- Новата болница има ли задължения в момента?
- Нямаме задължения. Към деветмесечието имаме печалба в размер на 186 хил. лв.
- Кои са най-големите проблеми за общинските болници?
- Това, което породи начинанието за обединяването на двете структури – кадровите проблеми. Най-вече дефицитът на медицински кадри, както на лекари специалисти, така и на друг персонал – медицински сестри, акушерки, лаборанти. Кадрите в системата на българското здравеопазване, за съжаление, намаляват. Младите отиват да работят в чужбина и това са неща, които са проблем в цялата страна, не само в нашия регион. И другото е недостатъчното финансиране, което поражда част от проблема с кадрите, защото ние сме се постарали да създадем условия за квалификация на млади колеги, но не можем да им осигурим достойно възнаграждение. Такова, каквото получават лекарите, работещи в чужбина. Затова те предпочитат да заминат.
- Петрич и Сандански са близо до Гърция, така че има постоянен поток от туристи. Лекувате ли чужди граждани?
- Разбира се, че се налага да лекуваме чужди граждани. В района живеят постоянно,а и временно пребивават значителен брой граждани на ЕС и хора от други държави. Има и доста руснаци. Бежанците от арабския свят не се задържаха, така че те не ни създават проблем. Лекуваме чужденци, но те са малък процент от обслужваните пациенти. Да кажем от порядъка на 5% от пациентите ни са чужди граждани. Те не са определящи за финансовото състояние на болницата.
- Какво очаквате от новия рамков договор? Ще успеете ли да си подредите къщата до април 2018, за да може новата Югозападна болница да сключи договор с НЗОК?
- На първо време очаквам да се реши проблемът с прослувутите лимити, защото ние, разширявайки и развивайки дейността и привличайки повече пациенти, ежемесечно имаме проблеми с финансирането от касата. Лимитите се определят на базата на исторически принцип, т. е. каквато дейност сме отчели миналата година, толкова средства ни осигуряват, но сега условията са променени, подобрена е организацията на работа, подобрено е обслужването на пациентите и те вече предпочитат да се лекуват в района, а не да пътуват до Благоевград или до София. В миналото значителен процент от хората се насочваха към големите градове, но сега част от потока остават да се лекуват тук. Предлагаме същото качесттво, същите медикаменти, които се използват и в столичните болници, затова пациентите избират нашите клиники.
- Имате ли нужда от нова апаратура, от ремонти на сградите?
- По принцип системно в здравеопазването винаги се нуждаем от реновиране на апаратурата, защото тя бързо остарява морално и напредналите нации на 5-7 години подменят изцяло техниката си. При нас това все още е невъзможно да се случи. Но към момента почти всичко, което е необходимо за обичайната дейност на болницата, е в приличен вид, в изправност и можем да правим качествени изследвания, операции и други манипулации.
- Имате ли надлимитна дейност, която не е платена?
- Имаме извършена, но неразплатена дейност приблизително за 250 000 лв., което за болница като нашата никак не е малко.
- Оптимист ли сте, че ще се справите и че обслужването на пациентите ще бъде по-добро?
По принцип съм умерен песимист, защото от много години съм управител на болница. Начакахме се на реформи, на оптимизация на дейности, на по-добро финансиране, но за съжаление в България не се случват нещата така, както се случват в другата част на Европа. Защото ние искаме да се сравняваме със съседи, с другите страни от ЕС, където всички добре знаят, че между 6 и 10 процента от БВП се отделя за здравеопазване, докато тук финансирането е наполовина. Така че чудеса не могат да се очакват, докато не се промени това.

Тръгва скрининг за диабет тип 1 при деца

Обнародваха безплатните антибиотици за деца

Кой защитава интересите на българските лекари - очаквайте отговорите

Проверяват МВР и МЗ за смъртта на мъжа от Варна

Инкриминират социални и здравни услуги без лиценз

Спартан транспортира дете до Белгия

Да се увеличат възнагражденията на лекарските асистенти

Разследват фишинг атака от името на НЗОК

Естетичната дерматология влиза в стандарта по кожни болести
