Работата на акушерката е вдъхновяваща

Това е професия, изискваща пълна отдаденост, свързана с много лишения и време далеч от семейството и личния живот, казва Надежда Христова

- Започнах работа веднага след завършването си и вече 18 години съм в Родилната зала. От 6 години съм старша акушерка, ръководя екип от 35 акушерки и 15 санитари, което е допълнителна отговорност. Хубавото при мен е, че имах много добри наставници, сред които специално място за мен заема акушерката Румяна Колчева. Работата е изключително динамична и натоварена, но и взъхновяваща, удовлетворяваща. Аз все още имам желание да идвам на работа и се надявам винаги да е така. Когато човек обича това, което прави, натоварването не тежи – напротив, носи удоволствие.

- Как избрахте професията акушерка?

- Прабаба ми Надежда, на която съм кръстена, ме насочи към тази професия. Тя е била бабата в село Панчерево, Софийско. Родена е през 1914 г., в напълно различни условия от днес, помагала е на младите майки при ражданията. Тя ми е разказвала като дете много за това как е работила и как е помагала на жените. Една история, която винаги ще помня, е свързана с недоносените бебета. По онова време хората са се притеснявали дали такива деца ще оцелеят и ще се развият нормално. В къщата, в която живеехме, имаше стара печка на дърва с фурна. Прабаба ми разказваше как понякога е взимала малки недоносени бебета, държала ги е на топло – на отворената фурна, хранила ги е и когато укрепнат, ги е връщала на семействата им. В гимназията вече започнах да мисля сериозно за бъдещето си. Бях в природо-математически профил в училище в квартал „Младост" и около 10 клас вече бях решила, че ще стана акушерка.

- Колко бебета се раждат средно на ден в клиниката?

- Например, днес към този момент имаме 7 раждания и очакваме още поне две. Ролята на акушерката е много повече от медицинска грижа. Тя е най-близкият човек до родилката. Ние сме до нея не само физически, но и емоционално – помагаме ѝ да премине през процеса, да се успокои, да разбере какво се случва и какво предстои. Помагаме ѝ да премине през процеса на раждането и я подкрепяме.

- Напоседък много модерно е Цезаревото сечение. Какви са най-често ражданията при Вас в „Майчин дом"?

- Раждания стават все по-сложни и не защото самите усложнения са нови, а защото случаите се увеличават – основно заради по-късното майчинство и съпътстващи заболявания. Всяка жена има своите изисквания към собственото си раждане – и това е напълно нормално. Като важна част от подготовката на бъдещите майки са инициативите „Училище за родители" и „Дни на отворени врати", които се провеждат съответно всеки понеделник и четвъртък. По време на срещите бъдещите родители имат възможност не само да разгледат отделенията, но и да получат подробна информация за процеса на раждане, да зададат въпроси и да се запознаят с екипа. Тези срещи дават спокойствие. Жените идват подготвени, по-уверени и знаят какво да очакват. Това се усеща и от колегите в родилна зала. Между другото, често получаваме съобщения от майки, които споделят, че са им били изключително полезни. Тези предварителни срещи често създават връзка още преди самото раждане – нещо, което има голямо значение за доверието и спокойствието на родилките в един от най-важните моменти в живота им.

- Какво означава да избереш акушерка, която да бъде до теб по време на раждането? Каква е нейната роля?

- Означава да избереш човек, който ще бъде подкрепа и водеща сила през целия процес на раждането. Тази акушерка не се среща с бъдещата майка само в деня на раждането – в много случаи вие вече имате предварителен контакт и изграждате доверие помежду си. В самия ден на раждането тя е до родилката през цялото време – с професионалните си знания и умения, помага, асистира и напътства през всяка фаза на процеса. Работи съвместно с лекаря, за да се осигури безопасното протичане на раждането. След това продължава грижата – по време на престоя в болницата, както и с насоки за кърмене и първоначални грижи за бебето след изписване. В много случаи между акушерка и пациентка се изгражда силна връзка, която често прераства в приятелство. Пациентката и семейството започват да я възприемат като истински близък човек.

- Какви са основните предизвикателства в работата на акушерките?

- Най-голямото предизвикателство е липсата на кадри – достатъчно на брой и добре обучени акушерки. В момента в клиниката има много млади хора, което е положително, но въпреки това персоналът не достига. Проблемът не е в болниците, а в това, че малко момичета избират тази професия. Работата в родилна зала е една от най-натоварените. Това е денонощна, непрекъсната работа с огромна отговорност- минимум за два човешки живота едновременно. Професия, която изисква пълна отдаденост и е свързана с много лишения – време далеч от семейството и личния живот. Тя не е лесна и привлекателна за всички, защото съществуват много по-леки алтернативи на трудовия пазар. Много млади хора се страхуват и не избират да се насочат към нея. Най-честият страх е самото раждане – динамиката, неизвестността и рискът.

- Какво Ви мотивира, какво Ви носи моментът, в който се ражда нов живот?

- Има медицински специалисти, които остават в тази сфера точно заради динамиката и адреналина на работата в родилна зала. Това е момент, който носи силно усещане и ги задържа в професията. Моментът на раждане е нещо, което трябва да се съпреживее. Когато си пряк участник с действията си и чуеш бебето да проплаче и да поеме първата си глътка въздух, преживяването е неописуемо. Това е емоция, която не може да се обясни, а само да се изживее. Само човек, който го е изпитал, може да разбере.

- Какво ще пожелаете на акушерките по повод техния празник?

- Пожелавам им да бъдат здрави. Да имат здрави пациентки и безпроблемни случаи. И най-вече да имат здрави бебета, които да проплакват в ръцете им. Да продължават да изпитват удовлетворение от професията си и да вярват, че най-доброто предстои.