HR-криза за здравни министри

Или какво да очакваме от кандидатите на Румен Радев за един от най-важните и чувствителни сектори в държавата - този, от който зависи живота ни

Няколко имена се тиражират за здравен министър в новия кабинет на Румен Радев, но това на д-р Иван Маджаров се наложи, като най-достоверното. Той е добре познат в здравеопазването, с дългия си професионален опит в тази сфера е допринесъл много за съграждането на системата такава, каквато я познаваме в момента, с всичките й недъзи, които очакваме да се променят. В този смисъл изборът му е повече от любопитен, който може да е белег за това, че и "Прогресивна България" страда от остър кадрови дефицит или че новото е добре познатото старо, зад което стоят едни и същи политически спонсори и модели.

Кой е той

Д-р Маджаров бе председател на БЛС два мандата, а в момента е заместник председател на съсловната организация. Той е сред хората, които определят политиката на съсловната организация, което може лесно и ясно да ни покаже какво да очакваме от него като министър или иначе казано - защо не е подходящ за този пост.

Пациентите

Когато говорим за здравеопазване, винаги казваме, че в центъра на системата трябва да са пациентите. Заинтересованите страни в сектора са много - медици, фармацевти, фирми за лекарства и медицински изделия, болници, здравни фондове и т.н., основната задача на един здравен министър е да задава правила и да осъществява контрол над работата им точно в името на пациентите. Политиката, която отстоява през последните години ръководството на БЛС, респективно д-р Маджаров и хората около него, обаче е доста далече от това верую. Пресен пример в това отношение са биомаркерите за онкологична диагностика, които и до ден днешен не намираха своето адекватно и пълно финансиране от здравната каса заради нежеланието на съсловната организация на медиците. Преди седмица случаят стигна и до Комисията за защита от дискриминация, където дело заведе една от национално представените ни пациентски организации - СРБЗ.

Това е един от малкото примери, в който се оказва, че интересът на пациентите пряко се разминава с този на БЛС. Финансирането на този сектор вероятно показва най-всеобхватно тази пропаст. Повишаването на обществените разходи за здравеопазване е основната теза, която ръководството на съсловната организация защитава. Това не е свързано по никакъв начин нито с намаляване на доплащането от страна на пациентите, нито с подобряване качеството на услугата и контрола над нея или с повишаване на удовлетвореността на хората. Посланието - "повече пари от джоба на хората за същото", не е добра политика за нито един министър, камо ли здравен.

Другите специалисти

Финансирането на сектора обаче засяга и останалите специалисти в него - медицински сестри, фармацевти, зъболекари и т.н. Тук е моментът да обясним, че при един министър от съсловната организация на лекарите напрежението и с тях няма да бъде по-малко.

Доказателства за това не са малко. Липсата на амбулаторни здравни и патронажни грижи е точно плод на един от неразрешимите конфликти през последните няколко години между професионалистите по здравни грижи и БЛС. Докато медицинските специалисти настояват за обществено финансиране на здравните грижи в извънболничната помощ за новородени и техните семейства, за хората с онкологични заболявания, за тези след инсулт, инфаркт и т.н., от БЛС не разрешават това да стане, защото се опасяват, че ще е в разрез с интересите на болниците и на техните членове. В крайна сметка от това страда, както едно цяло друго съсловие, така и пациентите, които са лишени от безплатни здравни грижи по домовете си и извън болниците. Тоест, ако новият министър е този, който досега е отстоявал това верую, какво добро да очакват медицинските сестри и как да ги задържим в системата, когато те нямат възможност за самостоятелно развитие.

Друг проблем за тях ще бъде свързан и с опита им да увеличат минималните си заплати, защото разбирането на лекарския съюз е, като това на болниците - че е неприемливо да има гарантирани минимални заплати, различни от тези в КТД.

Проблем с БЛС обаче имат и останалите съсловия. Спорът с въвеждането на изцяло електронни рецепти за всички лекарства беше един лакмус в това отношение за фармацевтите. Заради отпора на съсловната организация и досега електронизирани са само антибиотиците и лекарствата за диабет, което не прави контрола върху този сектор пълен. В същото време и до днес остава не ясно защо според БЛС един лекар няма проблем да изписва задължително е-рецепти по НЗОК, но има проблем, когато става дума за свободен пазар.

Лекарите

Един от най-интересните примери за това доколко удачна е кандидатурата за здравен министър е отношението на самите лекари към нея. В една гилдия винаги има недоволни, това е безспорно. Когато обаче цели общности от тази гилдия се чувстват непредставени от нейното ръководство, тогава вече има сериозен проблем, точно, както е в случая с БЛС. Сдружението на лекарите от специализираната извънболнична помощ не веднъж е казвало, че не среща подкрепа в лицето на съсловната организация, макар и под сурдинка, аналогични изказвания направиха и не един или двама онколози заради биомаркерната диагностика и не само, младите лекари също не бяха доволни от подкрепата на съсловната организация в битката си за по-добри доходи и условия за специализация. Остри реакции в съсловието срещна и не едно от становищата на БЛС, като това да не се слагат обществени поръчки за частните болници, когато работят с обществени средства. Тогава популярни лекари публично заявиха, че съсловната организация защитава лобистки интереси.

И тук идваме до най-съществения въпрос - кого всъщност наистина представлява БЛС и нейното ръководство. От години в сектора се говори открито, че то обслужва един определен икономически кръг от болници, гравитиращ около управляващите досега - този на д-р Михаил Тиков, който пък "помага" то да бъде избрано. Дали е точно така няма как да знаем със сигурност. Но по-важно е другото, че безспорно зад всяко ръководство на подобна силна организация в здравеопазването, където на година се завъртат над 10 милиарда евро от обществени и частни средства, стоят силни икономически интереси. Когато тези интереси са силно обвързани с частния болничен сектор, каквито сигнали сме видели досега, това означава няколко сигурни неща - новият здравен министър ще провежда политика в услуга на силни частни болнични структури, което няма да доведе до преструктуриране на системата с оглед на обществените нужди, а на пазарните. Казано по-просто - разкриването на нови отделения и клиники в страната няма да спре, а ще продължи избирателно, както и закриването им в посока на най-слабите общински или държавни болници в региони, където може би това не е удачно да се случи. Няма да се намали доплащането от пациентите, нито ще се реши кадровата криза или пък ще се изнесат дейности извън болниците, напротив в тях ще се централизират все повече възможности за усвояване на средства от НЗОК и частните джобове на болните хора. Въпросът тогава е - трябва ли тези икономически кръгове, които и да са те, да управляват министерство на здравеопазването и да определят съдбата на българските пациенти. Ако кадровият отговор на Румен Радев е да, остава открит въпросът - каква тогава ще е разликата на управленския модел между "Прогресивна България" и всяка досегашна "Сглобка".