Търсим лекари и сестри за новата база в Балчик

Разполагаме с 66 специалисти към момента, за близо две години няма отказали се, няма и отпаднали по непригодност, казва д-р Георги Деянов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Към момента в ЦСМПВ работят 66 обучени медицински специалисти. От тях 30 са лекари и 36 медицински сестри на пълно и непълно работно време, които обезпечават дейността на Координационната централа, регионалните бази в София, Сливен и Долна Митрополия. Всеки новоназначен служител в ЦСМПВ преминава задължително обучение „Спешна хеликоптерна медицинска помощ (HEMS) – първоначален курс за лекари и медицински сестри". Част от темите в обучението са „Организация и регламентиращи документи в спешната медицинска помощ в Република България", „Видове операции по въздух", „Въздухоплавателни средства за спешна медицинска помощ по въздуха. Екипировка и оборудване", „Височинна физиология и стрес от полет", „Основни правила и фармакологични познания свързани с оказването на спешна помощ по въздуха", „Състояния, отнасящи се до сърдечно-съдовата система", „Травма при възрастни", „Неонатология", „Педиатрия", „Перинатална патология и акушерство", „Практическа подготовка за медицински процедури нужни за изпълнение на HEMS операции „и други. С цел повишаване квалификацията на медицинските специалисти ежегодно се утвърждава от министъра на здравеопазването Годишна програма за обучения на служителите от Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха и от центровете за спешна медицинска помощ, която се изпълнява от Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ „Проф. д-р Милан Миланов". В програмата са заложени обучения от различни медицински специалности, в това число и обучения на теми „Координация на работните процеси между лечебните заведения, ЦСМП и ЦСМПВ при спешен пациент и необходимост от въздушен транспорт", „Спешна медицинска помощ при сърдечносъдови и мозъчни инциденти", „Спешна медицинска помощ – детска анестезиология и интензивно лечение" „Спешна медицинска помощ при АГ състояния", "Спешна медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи", „Спешна медицинска помощ в педиатрията и неонатологията" и други обучения. Всички авиомедицинските специалисти от регионалните бази преминават задължително обучение, което се провежда ежегодно по Crew Recource Menagement в Института по Въздушен Транспорт, като целта на обучението е подготовка на авиомедицинските екипи, относно принципите на взаимодействие в състава на екипажа и безопасността им по време на полет.

- Какви и колко кадри са ви нужни за базите и за кои бази? Има ли кандидати и има ли върнати кандидати?

- В момента се структурира Регионалната база в Балчик. За кадровото обезпечаване на авиомедицинските екипи там са необходими лекари и медицински сестри. Обявихме подбор за 4 щатни бройки за заемане на длъжност „лекар" и 4 щатни бройки за длъжност „медицинска сестра". Лекарите следва да притежават една от следните специалности „Анестезиология и интензивно лечение", „Спешна медицина"," или да са специализанти по „Анестезиология и интензивно лечение", „Спешна медицина", с професионалният опит не е по-малко от 3 години, а медицинските сестри да имат не по-малко от 2 години. Надяваме се да се осъществи добър подбор.

- Какви са мотивите на кандидатите – любов към високия адреналин или по-доброто заплащане?

- Според мен повечето кандидати се мотивират от възможността да участват в нещо ново и различно в България. От това, че дейността на спешната медицинска помощ по въздуха е иновативна и предлага изключителни професионални предизвикателства. Смятам, че нивото на възнаграждение не се различава от това в големите лечебни заведения.

- Преди време заявихте, че трудно се намират лекари – каква е причината?

- Основното предизвикателство произтича от необходимостта на висококвалифицирани специалисти, които са силно търсени в области като анестезиология, интензивно лечение и спешна медицина. Към настоящия момент успяваме да осигурим необходимия брой медицински специалисти и да гарантираме функционирането на системата.

- За вече близо две години работа има ли отказали се?

- Само две медицински сестри от Координационната централа напуснаха по здравословни причини. От регионалните бази не сме имали служители, които да са се отказали или напуснали по собствено желание. Успяхме да създадем стабилни екипи и осигурихме непрекъсваемост на дейността.

- Има ли отпаднали по непригодност и колко са изпълнените мисии?

- Съгласно изискванията на европейския авиационен медицински клас 2, авиомедицинските екипи на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха, преди да започнат реални мисии задължително преминават медицински и психологически прегледи. До този момент нямаме отпаднали кандидати. От стартирането на системата HEMS през юни 2024 г. до момента са реализирани общо 228 мисии по оказване на спешна медицинска помощ по въздуха. 183 са вторичните мисии, а 45 са първични от мястото на инцидента до лечебно заведение с необходимото ниво на компетентност.

- Кои бяха най-тежките мисии за тези близо две години?

- Всяка мисия представлява предизвикателство сама по себе си, защото този тип медицина все още е новост в системата за спешна помощ в България. Всяка такава мисия изисква координация с висока степен на сложност между няколко служби за спешна реакция, лечебни заведения, авиационния оператор, държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение" и нашият център. Фокусът на центъра са пациенти в крайно тежко общо състояние, които се нуждаят от високоспециализирано лечение в лечебни заведения с най-високо ниво на компетенция, където всяка минута за пациента е от критично значение. Най-често се транспортират пациенти с преобладаваща патология сърдечносъдови инциденти, мозъчносъдови инциденти и тежки политравми с полиорганна дисфункция, възникнали в следствие на пътнотранспортни произшествия, височинни травми, трудови злополуки и други инциденти.

- Липсата на бюджет и поскъпването ще наложат ли икономии в дейността?

- Към настоящия момент Центърът успява да осигури нормалното протичане на дейността без въвеждане на ограничения. Чрез стриктно планиране, оптимизация на процесите и ефективно управление на наличните ресурси се поддържа необходимото ниво на готовност и качество на оказваната спешна медицинска помощ.

- Кои са най-големите трудности?

- Най-голямото предизвикателство е емоционалното изживяване на всяка мисия. Всяка ситуация е различна и често непредвидима, изисква бързи решения, висока концентрация и поемане на сериозна отговорност. Авиомедицинските екипи на борда са в особено тежка позиция, тъй като работят в ограничено пространство, под влиянието на физичните фактори, под напрежение и при пряк контакт с пациента, където всяко действие е от решаващо значение. Въпреки това екипите демонстрират професионализъм и устойчивост, за да осигурят навременна и качествена помощ.