Орисана да дарява живот

Работата ми е лична кауза, защото спасява хора, споделя координаторът по донорство д-р Сибила Маринова

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

30 часа в болницата с 2-3 часа сън. Така изглежда работният ден на анестезиолога д-р Сибила Маринова почти всеки път, когато се появи донорска ситуация. От началото на годината в МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" те са общо 9, 3 от които се случиха в един месец. "Няма определен ден или час, в който да се появи донорска ситуация. Тя просто се случва и ти трябва да си там, за да си свършиш работата", казва д-р Маринова. Като координатор по донортво тя е човекът, който трябва да съобщи неприятната вест на близките, да получи съгласието им за донорство, да събере екипите и да координира всички процеси до самият им край. "При последния такъв случай прекарах 19 часа в болницата, но успяхме да помогнем на няколко души, чакащи за трансплантация", споделя истинската си мисия анестезиологът.  

Съдбата на никой координатор по донорство не е лека, но за д-р Маринова може да се каже, че е

орисана да сбъдва мечти.

Още преди да влезе в Медицинския университет във Варна, решава да се посвети на лекарската професия, заради друг. Първата мечта, която успешно реализира, е тази на майка й. „Майка ми много е искала да стане лекар, но нейният баща е бил царски офицер и не са й разрешили да кандидатства медицина. По онова време близките до царската власт не са имали право да се занимават с такива професии. И когато започнахме да обсъждаме какво ще уча след гимназията, тя ми разказа всичко това и аз реших да уча медицина“, споделя д-р Маринова.

По интересен начин отново съдбата я свързва с анестезиологията. „Професията ме избра, не аз нея“, добавя тя. След завършването си през 1998 г. е искала да работи като педиатър, но никъде не е открила свободно работно място за тази специалност. Тогава попада на конкурс в отделението по анестезиология и интензивно лечение в търновската болница. Явява се и го печели, а 15 години по-късно става и негов началник. 

Д-р Сибила Маринова с колеги на Националния конгрес по анестезиология и интензивно лечение, 26-29 октомври 2017 г.

„Има нещо много интересно, което е свързано със започването ми на работа като анестезиолог. Много нощи по ред, преди изобщо да ми мине през ума да кандидатствам в този конкурс, сънувах как ми слагат дихателна маска на лицето. Сънят непрекъснато се повтаряше, без да знам какво означава, но в последствие разбрах, че

съдбата ми явно е била свързана с анестезиологията“,

разказва д-р Маринова. И допълва, че нито ден не е съжалявала, че се е доверила на тази съдба.

Координатор по донорства става, след като директорът на болницата във Велико Търново й предлага да поеме тази работа. Първоначално е заместник, но щом поема отделението по анестезиология, започва да организира самостоятелно цялата дейност при донорски ситуации. Казва, че основният й приоритет е повишаването на квалификацията – не само нейната, но и на целия останал персонал, включително на медицинските сестри. „През последните години вложихме много лично време и желание в това и се включихме в съвместен европейски проект с Испания и Латвия в областта на донорството. Преминахме сериозно обучение с онлайн модули и многи сериозни тестове и вече сме сертифицирани като международни обучители по донорство. Едни от малкото в страната и на Балканите“, отбелязва едно от постиженията си като началник д-р Маринова.

Координаторството е истинската мисия в живота й, защото спасява човешки животи. Не е лесна професия за жена, тъй като е свързана с много физическа и психическа умора и често лишава най-близките хора от внимание. Но в действителност полът е без значение, когато приемаш работата си зи лична кауза, а крайната цел е да дадеш на някого шанс за живот, каквото и да ти коства това, убедена е д-р Маринова.

„Най-труден е разговорът с близките.

Защото трябва да се изправиш пред тях и да им кажеш, че техният роднина е починал. В същото време те виждат едно тяло с биещо сърце и дишащи гърди, поддържани от апаратурата. И тогава трябва да ги помолиш да активни, благородни и да дарят. Това е изключително тежък разговор – емоционално и психически. Не е лесно нито да поднесеш лошата вест за една кончина, нито да поискаш съгласие за донорство“, споделя координаторът.

Според д-р Маринова големият проблем на българското общество е, че не знае достатъчно за тяхната професия. Хората си представят какви ли не неща, но не знаят, че дори в смъртта лекарите работят в името на живота. Затова екипът на д-р Маринова подема акция сред българските ученици във Велико Търново, като част от миналогодишната Национална кампания в подкрепа на донорството. „Започнахме да влизаме в горните класове и да им разказваме – какво е донорство, какво е мозъчна смърт, каква воля може да се заяви приживе по закон. Знаете, че човек може да заяви единствено отказа си, а при липса на такъв лекарите са длъжни да поискат съгласието от близките. Бяхме сигурни, че ще заинтригуваме децата, защото темата е нова за тях, стряскаща дори. Целта ни беше да ги накараме, като се приберат от училище, да обсъдят всичко с родителите си. Така успяхме да стигнем до почти всички в града и трябва да ви кажа, че има резултат. Сега всички говорят за това, знаят какво правим и много по-често се съгласяват да даряват, защото са

получили шанс да вземат решението приживе

и да го споделят на близките си“, добавя д-р Маринова.

Отново с колеги анестезиолози

Миналата година болницата във Велико Търново пак беше сред рекордьорите по донорски ситуации. Доказаните случаи на мозъчна смърт са 7, като петима от починалите са станали донори. И всичко това се дължи на стройната организация, създадена от координатора по донорство. „Когато един пациент изпадне в мозъчна смърт, той става много нестабилен. При отпадане на регулаторната функция на мозъка е изключително трудно да бъдат поддържани показателите. Организмът няма собствено дишане, затова задължително се прави апаратна вентилация. Кръвното също се поддържа много трудно и няма много време за губене. За органите също има срок, в който трябва да бъдат трансплантирани. Бъбреците, например, могат да „изчакат“ 48 часа, но за черния дроб разполагаме с 12 часа или максимум ден. Сърцето пък се трансплантира веднага“, споделя д-р Маринова. В работата си получава съдействие и от всички специалисти по веригата - образна диагностика, кардиолози, лаборатория, невролози. „Всички съдействат“, допълва тя. „За да кондиционираш един донор, се правят много изследвания – кръв се изследва през час, през три или през шест часа. Прави се също образна диагностика. Бързо трябва да се събере комисията за установяване на мозъчната смърт, след което донорът да се включи към поддържащите системи и да се вземе възможно най-скоро съгласието на близките, за да се даде ход на експлантацията. Междувременно трябва да се уведомят и всички екипи в страната, за да се подготвят за съответните трансплантации. И всичко това наистина се случва много бързо“, разказва д-р Маринова.

Пациент може да изпадне в мозъчна смърт от тежка черепно-мозъчна травма, от тумор на мозъка, от инсулт или от мозъчен кръвоизлив – това са основните причини. Но трябвада се знае, че

състоянието няма нищо общо с изпадането в кома.

Докаже ли се мозъчна смърт, това означава, че пациентът е починал. По света няма случай на човек, събудил се след мозъчна смърт, защото при нея има пълна липса на мозъчно кръвообръщение и мозъчни функции. Мозъкът на практика е мъртъв. При комата нещата стоят по различен начин, защото мозъкът е жив. Налице е нарушение на съзнанието и понякога може да се излезе от това състояние. „Важно е хората да знаят това и ще им бъде по-лесно да приемат тъжната новина за смъртта на свой близък, както и да вземат правилното решение за донорство“, убедена е д-р Маринова.