Низ от победи: Когато следата остава

Изповедта на общопрактикуващия лекар д-р Росица Стоянова за пътя от студентската скамейка в Киев през селския здравен пункт до града

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

Д-р Росица Стоянова е общопрактикуващ лекар с педиатрична насоченост и управител на „Панацеус" ЕООД в Каварна. Завършила Медицинския институт в Киев (1992 г.), тя трупа ценен опит в селския здравен участък в Дуранкулак, а после и като участъков педиатър в поликлиника в Каварна, преди да се посвети на общата медицина през 2000 година. Днес д-р Стоянова е доверен семеен лекар на стотици семейства в региона. Децата, за които се е грижила като млада лекарка, днес й поверяват здравето на своите деца.

Д-р Стоянова (често наричана д-р Роси) е автор на две книги - „Лабиринт от диагнози", а втората - „Низ от победи", бе представена преди дни в Каварна. 

Изборът на професия

Попитахме я какво я провокирало да избере медицината за свое поприще, от къде започва пътят й на лекар, какви са радостите и предизвикателствата в професионалните й денонощия. Вярна на поетичната си природа, ето какво ни разказа д-р Роси за пътешествието на живота си от детските игри на „визитация" до истинските битки за живота на пациентите си. "Казват, че пътят на лекаря започва с дипломата, но за мен той започна още на 4 години с едно детско хапче и голяма мечта. От ледените полета на Архангелск до бреговете на Дуранкулак, моят живот не е просто кариера, а поредица от малки победи над страха и болката. Това е история за силата да избереш надеждата, дори когато лабиринтът изглежда непроходим. В живота всеки от нас преминава през различни етапи и предизвикателства. Понякога те изглеждат непосилни, но именно в тези моменти можем да открием истинската си сила и способност за преодоляване За мен „Низ от победи" не е просто списък с успехи. Това е моят символ на упоритостта, на всяка безсънна нощ и на всеки момент, в който избрах да продължа, вместо да се откажа", казва лекарката.

През лабиринта до победата

Победите не са само в големите триумфи. Те – големи или малки, са важни за нашето самооценяване, дават ни увереност и мотивация. Те са в малките стъпки: в завършеното образование, в преодоления страх, в подадената ръка. Важно е да осъзнаем, че победите не идват сами. Те са резултат от работа, планиране и постоянство. Вместо да се отказваме, добре е да ги използваме като възможност за израстване. Всеки неуспех е урок, който ни подготвя за следващата ни победа. Така смята д-р Роси.

„Ако в „Лабиринт от диагнози" срещите с моите пациенти оставиха отпечатък в душата ми, то в „Низ от победи" смея да вярвам, че аз съм оставила светла следа в техните съдби", казва тя.

Д-р Стоянова на 4 години

Изборът на професия е едно от най-важните решения в живота на всеки човек. „Често се описва като рационално решение, но за мен той беше съдба. Наричат ме „д-р Стоянова" от четиригодишна. И не, това не е шега", казва тя. И се връща назад в спомените си – за детството, за близките, за рода.

„Израснах в обикновено българско семейство, но детството ми беше истинско пътешествие. Баща ми, строителен техник, работеше по обекти из целия Съветски съюз – от ледения Архангелск до жаркото слънце на пустинята Каракум в Узбекистан. Ние бяхме неговата сянка, винаги с него.

Помня големите семейни сборове на село при баба и дядо. Родата ни е голяма, шумна и сърдечна. Когато се връщахме от чужбина, софрите не се вдигаха с дни. „Три дни яли, пили и се веселили" при нас беше самата реалност. Но сутрините след тези веселби бяха трудни за мъжете – главоболия, махмурлук, тежки въздишки след прекаляването с вино и ракия. Тогава на сцената излизах аз. Минавах на „визитация", проверявах пулса на чичовците ми, раздавах „хапчета" и съвети. Най-големият брат на татко ме погледна един ден и отсече: „Ето я нашата д-р Стоянова!". Името остана".

От Киев до Дуранкулак: Пътят на каляването

За нея той не е бил особено лек, но пък интересен, оставящ незабравими спомени за низ от преживелици.

„Пътят ми ме преведе от малкото градче Мубарек в Узбекистан, където завърших гимназия, до величествения Киев. Там, в Медицинския институт, плахата гимназистка изчезна, за да се роди младият, ентусиазран лекар. Шест години учене, хиляди страници теория и първите срещи с човешкото страдание ме подготвиха за реалността. Вече 34 години практикувам тази най-хуманна професия и нито за миг не съжалих. Първото ми работно място бе отново предизвикателство, защото от 6-милионния Киев се озовах в едно малко китно селце на края на България, където морето среща небето - Дуранкулак. Дуранкулак беше моята бойна закалка. Там научих, че лекарят е не само диагност, но и изповедник, и последна надежда. И тъй като няма случайни неща – точно там, сред суровата природа на Добруджа, срещнах любовта на живота си. С него изградихме дом и семейство, и до днес вървим рамо до рамо".

Да бъдеш лекар е призвание, а не длъжност

„Работата ни е свързана със стрес, с решения между живота и смъртта, с битка срещу страха в очите на пациента. Но няма по-силно „гориво" от момента, в който видиш как човекът, когото си лекувал, се изправя на крака и ти се усмихва", казва д-р Стоянова и също се усмихва. И продължава: „Победите в медицината често са споделени. Те са колективен триумф на надеждата над отчаянието. Затова вярвам, че "бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на своите мечти." Аз избрах да вярвам в живота. Аз избрах да бъда до вас.Това съм аз – д-р Роси."