Неврология

Нови терапии приспиват мултиплената склероза

08-12-2017 10:00
Веса
Караоланова
vesakaraolanova@gmail.com
Нови терапии приспиват мултиплената склероза Заболяването „обича“ младите хора между 20 и 45 г. и най-вече жените, каза проф. Лъчезар Трайков
Лекарите често сравняват нерва на човек с оголен кабел. Знаете ли, че при хора, заболели от множествена (наричана и мултиплена) склероза (МС) нервът прилича по-скоро на оголен кабел, чиято миелинова обвивка е разядена - буквално. МС е хронично автоимунно заболяване на централната нервна система, при което имунната системата атакува миелиновата обвивка на мозъка, гръбначния мозък и оптичните нерви. То причинява възпаление и необратими увреждания срещу миелина, провокирайки "късо съединение" в целия организъм. Можем ли да го предотвратим и как, попитахме проф. Лъчезар Трайков, ръководител на Катедрата по неврология към МУ- София и началник на отделение в Клиниката по неврология в Александровска болница.
"Невронът има ядро, дълъг израстък, наречен аксон, и много разклонения, наречени дендрити, чрез които приема и предава информация от другите клетки. Дендритите приемат нервни импулси и ги провеждат по посока към тялото на неврона", обяснява проф. Трайков.

Все още не се знае защо множествената склероза се появява. Много лекари и изследователи смятат, че причинителят най-вероятно е вирусен. Именно той буквално пренастройва имунната система и я дезактивира. В случая с МС целта на този вид автоимунна реакция е миелинът – обвивката на неврона, казва неврологът. "Няма ли го миелина, от една страна ще се забави предаването на импулса, от друга, като се оголи аксонът, става лесна плячка и на самите антитела, които образува организма", обяснява специалистът. Увредените огнищата (плаки на демиелинизация) с времето склерозират. Проф. Трайков е категоричен, че

 


За проф. Лъчезар Трайков се твърди, че е един от най-добрите в света специалист по проблемите на болестта на Алцхаймер. Но интересите на потомствения невролог далеч не са ограничени в това заболяване. Неотдавна екипът му откри ново заболяване, наречено фронтотемпорална деменция.

Лъчезар Трайков е роден през 1959 г., възпитаник е на Френската гимназия в София и на Медицинския университет в София. Трудовия си път започва в болницата в Пирдоп, а през 1988 г. печели аспирантура в болница „Св. Наум" в София, където получава и специалност по неврология. От 1993 г. по покана на френския професор Франсоа Болер работи в екипа му близо 10 години в областта на деменциите. Защитава докторантура във факултета „Рене Декарт" на университета „Париж Пет" с диплома, отпечатана от Френския монетен двор и става професор по невронауки. В България не признават званието му и все още е водят главен асистент, поради което след завръщането се в родината защитава докторска дисертация. От 2007 г. е професор по неврология и в България. От 2012 г. е и член-кореспондент на БАН. Ръководи Катедрата по неврология към Медицинския университет в София и е началник на отделение в Клиниката по неврология в Александровска болница.

мултиплената склероза не е наследствено заболяване,


но генетични фактори биха могли да повишат риска при определени индивиди. Честотата на заболяването е най-високо при европеидната раса.

За голямо съжаление, МС „обича" младите хора (най-вече жените) в трудоспособна възраст – между 20 и 45 г. Дамите заболяват почти два пъти по-често от мъжете. В България има около 4 000 души с това заболяване. Забелязва се леко увеличение на заболеваемостта в световен мащаб, а също така и у нас, но специалистите го отдават на по-ранната диагностика.

Признаците на болестта в началото могат да са безобидни и човек да си каже: „Е, ще мине." Проф. Трайков обаче препоръчва бързо да бъде потърсен специалист, за да бъдат направени съответните тестове, които да установят има ли проблем. При съмнения за МС се прави изследване на ядрено-магнитен резонанс. До появата на ЯМР поставянето на диагнозата е било доста по-трудно. „В края на 80-те години на миналия век пращахме пациентите в Солун, където се намираше най-близкият апарат за ЯМР", спомня си проф. Трайков.


Кои знаци на организма не бива да се пренебрегват? 


Първи от всички симптоми е необяснимата умора. Синдормът на хронична умора се проявява при около 30% от пациентите и ако тестовете потвърдят, че не става дума за депресивно състояние, специалистите са нащрек. Умората е и най-тежък симптом при 40% от вече диагностираните пациенти с МС. За съжаление тя става неизменна част от ежедневието им.

Друг симптом е изтръпването на крайник (подобно на протичащ ток) и загубата на сетивност. При този симпотм е препоръчително пациентите да търсят специалист, а не да се надяват изтръпването да отмине. Често заедно с изтръпването се появява и гъделичкане – по пръстите или друго засегнато място. Това е знак за увредени нерви. "Ако изпускате предмети, залитате, удряте се в мебели, не пренебрегвайте тези симптоми", съветва лекарят. 

Запекът също е признак на МС. Той може да се задълбочи и когато човек има проблеми с пикочния мехур. В случай, че забележите някаква промяна в начина си на изхождане по малка и голяма нужда, посъветвайте се със специалист.
Същото се отнася и за проблемите в говора. Демиелинизацията на нервите на практика

нарушава повече от една функция на нервната система

– говор, равновесие, зрение, координация, памет. 

Най-новите проучвания в неврологията доказват, че още в началните стадии на МС настъпват промени в мозъчната кора. Това обяснява факта, че при около 70% от заболелите се наблюдават когнитивни дефицити. Те са индивидуални и зависят най-вече от мрежови връзки в мозъка, създадени от дендритите. По думите на проф. Трайков интелигентният мозък е този с повече дендритни разклонения. А те се създават с повече умствена дейност. „Дендритогенезата е най-яркият пример на невропластичност: колкото повече дендрити се успял да образуваш в активната си възраст, толкова по-интелигентен ставаш. Но когато дойде болест като паркинсон, Алцхаймер, тогава дендритогенезата се ликвидира. Ако си бил с висок образователен ценз, процесът на заболяването ще се забави и ще се прояви много по-късно", обяснява лекарят. И все пак, с напредването на проблема тежестта на когнитивния дефицит се увеличава, но съвременната неврология е категорична, че при ранна диагноза може да бъде овладяна.


МС е многолика болест, казват специалистите.

В 10 до 30% от случаите е т.нар. доброкачествена. Тя е с малка сетивна симптоматика, с редки пристъпи. Могат да минат години докато се развие рецидив, поради което болестта прогресира бавно, пациентът живее без сериозни ограничения във всекидневието си.

Пристъпно-ремитентната се проявява в 40-60% от случаите. Пристъпите са на 1 до 4 години. Може да има пълна ремисия с малки функционални нарушения при 1/3 от болните, но при 2/3 излизането от пристъп води до натрупващ се дефицит. При хронично прогресиращата, която се проявява в 20-30% от случаите, може да се прояви значим дефицит за период от 2-10 години.

Болестта има и твърде висока цена, което е неминуемо, тъй като засяга хора в трудоспособна възраст. Засегнати са и техните деца, родители, близки, приятели, целите им семейства. Измеренията на коварното заболяване не са само икономически, но и социални.

Данните от международно проучване сочат, че заради болестта си, 96% от хората с МС и 91% от семействата и партньорите им, не могат да присъстват на социални събития като рождени дни. До 7 месеца след поставяне на диагнозата 25% от заболелите и 10% от близките им напускат работа си и забравят за професията си. 44% от всички диагностицирани не правят дългосрочни планове за бъдещето, а 43% не се решават на социално обвързване. Всеки трети ограничава умишлено социалните си връзки, защото не е сигурен как близкият му с МС би се почувствал.

Средно годишните косвени разходи, свързани със загуба на производителността, са около 16 хил. евро на човек, диагностициран с МС. Загубата е почти двойна – 31 хил. евро, за всеки близък на пациент, който полага грижи за него.


Лекува се, но все още не е излечимо


Заболяването, описано през 1868 г. от френския професор Жан-Мартен Шарко, който казва, че болестта е стара, но надеждите му са неговото поколение лекари да промени това. Уви, това не се е случило. И проф. Трайков твърди, че в началото на трудовия път като невролог е имал подобни надежди. „Новите терапии, образно казано, приспиват болестта при 40% от пациентите. „Съвременните лечения на МС са три вида. Първият е класическият. Това е лечението на пристъп чрез кортикостероидите.

След това преминаваме на лечението на извънпристъприте форми. Наричаме ги лечения, които могат да променят хода на болестта – да я забавят, да намалят броя на пристъпите, да удължат преживяемостта. Но за съжаление към момента няма терапия, която да спре развитието на болестта. В извънпристъпен период има две групи медикаменти. Дълги години на фармацевтичния пазар не се беше появявал медикамент за МС, но вече навлязохме в нова ера. Преди 7-8 години се появи първата таблетна форма. Наскоро излезе и още една таблетна форма и още 2 инжекционни, като едната се прилага само един път месечно. Това е много важно като се има предвид, че повечето пациенти са хора в активна възраст.


Новите медикаменти действат различно от интерфероните

За първи път те въздействат не само на ниво антитела, които убиват неврона или погрешно настроени антитела, но и влияят на достигането на тези антитела до мозъчната тъкан. В много отношения така се създава предпоставка и за ремиелинизация на невроните. „Всеки път, когато говорим за ремиелинизация или за възвращаемост на нормалното състояние, трябва да сме много внимателни, за да не даваме безпочвени надежди на хората. Смятам, че е коректно да кажем, че досега съществуващите 3 по-стари и 4 по-нови средства на българския фармацевтичен пазар имат приблизително еднакъв краен ефект – променят хода да болестта в различна степен – въздействието се променя според пациента, медикамента, хода на болестта, но не спира развитието на МС и не води до пълно излекуване. Т.е. те добавят години към живота на болния и подобряват неговото ежедневие.

Това, към което се стремят всички нови лекарства е една проста „формула" - NEDA-4 (no evidence of disease activate – няма данни за активност на болестта). Активността на болестта се отчита в четири точки – брой пристъпи, брой лезии, показани на магнитния резонанс, свързана с МС мозъчна атрофия и прогресия на инвалидността. Всички нови средства на фармацевтичния пазар се стремят към NEDA-4 като отговорът и на четирите трябва да е положителен.

„Първият интерферон, който се появи н фармацевтичния пазар през 1993 г., обеща да намалява броя и площта на плаките, но с годините се оказа, че не е вярно, но пък намалиха броя на пристъпите", казва специалистът.


За какво мечтаят лекарите?


„Ако всичко това бъде свързано с ранна диагностика и своевременно приложение на адекватната терапия, значи, че сме започнали да контролираме болестта, когато пациентът е все още във физическо здраве и активност. Но мечтата на невлролозите е да изчезнат плаките и да стимулираме ремиелинизацията", казва проф. Трайков. По отношение разпространените „теории", че стволови клетки може да повлияят болестта, проф. Трайков е категоричен: „Стволовите клетки би трябвало да „пълнят дупките", но това не се случва... Това е злоупотреба с нещастието на хората".

Очаква се Европейската агенция по лекарствата да одобри догодина нов медикамент, който вече е приет от Американската агенция по храните и лекарствата и вече около 20 хил. американци ползват. У нас ще бъде подходящ за прилагане по медицински показания на около 400 души и да забавят агресивния ход на заболяването.



Японско светило оперира у нас

Японско светило оперира у нас

Уникалната инвезивна процедура бе направена в УМБАЛ „Св.Анна" – София от екипа на доц. Велчев
Хемофилия- диагнозата, която се бави

Хемофилия- диагнозата, която се бави

На 17 април Световната общност отбелязва Деня за борба с хемофилията. Тази година емблематични сгради в страната ще заблестят в червено, като цвета на кръвта в знак на съпричастност към хората с това рядко заболяване.
Иновация при колянното протезиране в

Иновация при колянното протезиране в "Св. Марина"

48 годишна жена с гонартроза е сред първите пациенти в България, която бе оперирана по най-новия метод в световен мащаб
Увеличават се пациентите с вродена глухота

Увеличават се пациентите с вродена глухота

Необходимо е да се разработи неонатален скрининг, каза проф. Диана Попова от ИСУЛ
Хващат Паркинсон още в зародиш

Хващат Паркинсон още в зародиш

Всяка година на 11 април света насочва погледа си с грижа към болните от Паркинсон. Що за заболяване е и може ли то да бъде открито навреме, попитахме началника на Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски", проф. Пенко Шотеков.
Соларна батерия е бъдещето за кохлеарния имплант

Соларна батерия е бъдещето за кохлеарния имплант

Навършиха се 20 години от първата кохлеарна имплантация у нас. Тя бе извършена от проф. Иван Ценев от ИСУЛ, който потърсихме, за да ни сподели какъв е бил пътя на кохлеарната имплантология у нас. 
Диабетиците искат повече информация

Диабетиците искат повече информация

Диабетиците се нуждаят от повече информация за диагнозата, както и от свързаните с него сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Това са част от основните изводи, които се налагат от проучването на (IDF).
Дете с рядка аномалия спасиха в Пирогов

Дете с рядка аномалия спасиха в Пирогов

Изграден е нов пикочен мехур на бебето, съобщиха от спешната болница
Пост при диабетици само със здравословна диета

Пост при диабетици само със здравословна диета

Вече тече трета седмица от Великденския пост. Това е период, през който вярващите християни се ограничават от консумация на храни със съдържание на животински продукти. При определени диагнози, обаче режимът може да е по-различен. Как стои въпросът при диабета, разказва д-р Енчо Енчев. Той е началник на отделението по ендокринология в УМБАЛ Бургас.
Стигмата към хората с епилепсия продължава

Стигмата към хората с епилепсия продължава

Тя ограничава достъпът до образование на децата с тази диагноза, каза Веска Събева председател на АРДЕ
1 2 3 4 5 ... 31 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Април 2019