Риск от финансова дестабилизация заради горивата

Бъдещите управляващи в здравната система да поставят за основа на управлението си нуждите на пациентите, казва д-р Минко Михов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Ситуацията остава тежка в последните месеци и дори се задълбочава. Имаме остър дефицит както на лекари, така и на медицински специалисти. Места за специализанти имаме почти във всички специалности – колкото дойдат, толкова ще назначим. При сестрите проблемът стои още по-остро. За тях в момента свободните работни места са 40.

- Как се работи без толкова много сестри още повече, че болницата приема и цялата спешност в областта?

- Изключително трудно. Основният проблем е точно осигуряването на спешността, тъй като поддържаме денонощно екипи в по-голяма част от специалностите във всички спешни отделения. Освен тях, трябва да има и втори екип, който да е на разположение. Справяме се изключително трудно. Положението с медицинските сестри свързваме предимно с полагането на извънреден труд, допълнителни дежурства и работа по съвместително, но основно е допълнителният труд. При лекарите, в някои от структурите, е малко по-добро, но в други е критично.

- В кои специалности положението е най-критично?

- Трудно е да се каже къде не е критично. Затова и казах, че можем да вземем специализанти във всички специалности, по които имаме акредитация, а те са 17. При това, можем да назначим не по един, а и по двама, по трима. Стига да има кандидати. Все още остава остра нуждата от тях в Отделението по анестезиология и интензивно лечение. Търсим приоритетно и за Детското отделение, Отделенето по неврология, Отделението по ортопедия, Хирургичното отделение, Отделението по медицинска онкология и тези по нефрология, образна диагностика.

- Има ли критични отделения, които може да се наложи да бъдат затворени заради дефицита?

- В общи линии, към момента успяваме да осигурим 24-часов прием и обслужване на пациентите, но структурите са в критично състояние. Ако един човек от работещите излезе в отпуск или се разболее, е невъзможно да се осигури графикът. От тази гледна точка погледнато, положението в повечето отделения е критично. Освен това, голяма част от персонала е в предпенсионна или в пенсионна възраст, а това създава реална опасност някой колега за излезе в болничен или да спре да работи. Тогава вече положението ще достигне критичната си точка.

- На какво възнаграждение месечно може да разчита един специализант и има ли бонуси – финансови и социални, които могат да привлекат млади хора в болницата?

- Основните заплати са според последния колективен трудов договор, който изтече преди две години – 2000 лева, равняващи се на 1022.58 евро, но това е само сумата, от която се започва. Освен това, във всяко от отделенията има различно заплащане, което е над тези пари, то е регуларно в зависимост от натовареността на дадената структура. Към това се прибавят дежурства, работа в почивни дни и на празници, с което възнаграждението става доста повече от първоначалното по КТД. Все още важи офертата ни за специализант в Отделението по анестезиология и реанимация срещу 5000 лева, т.е. 2556.46 евро. Все още няма кандидат.

- Тази оферта не е ли още от есента?

- Не, тя е вече от една година, но така и никой не се отзовава и за тези пари. Пусках неколкократно обяви в платформи за работа, както и на сайта на болницата, безрезултатно. Тук искам да отбележа, че колегите, които не са от града, могат да получат общинско жилище или финансова подкрепа за наем за квартира. Покриваме и разходите за път. Тези социални придобивки предоставяме отдавна. От страна на общината имаме пълно съдействие за хората, които имат едни или други нужди и работят в болницата. От тях се ползват колеги, които вече са при нас, ще го направим и за новопостъпващи. Кариерното развитие също е осигурено. Зачисляването на специализация започва веднага след едномесечния срок за конкурса.

- Кога за последно назначихте специализант?

- Надявам се, че от 1 май при нас ще започна и една нова колега, която ще специализира ендокринология. Можем да се похвалим, че от януари имаме колега в Отделението по кардиология. Но и това е крайно недостатъчно. Можем да назначим веднага във всички отделения и то не само по един човек.

- В условията на задаваща се криза с горивата заради събитията в Иран и липсата на нов бюджет, все още държавата е в условията на удължителен, кои са най-големите Ви страхове за болницата?

- Става все по-трудно. Тук дори не става дума за страх, а за реална опасност и тя е свързана с финансова дестабилизация. За да я имаме, трябва да бъдат повишени цените на клиничните пътеки. При нас не стои така остро въпросът за надлимитната дейност, тъй като се вместваме в лимита. НЗОК не ни дължи пари. Стопираните цени на пътеките обаче ни обрича на бавно влизане в процедура да не можем да си покриваме задълженията. Само ще припомня, че въпросните им цени не са променяне вече от две години и половина. Цените на консумативите, лекарствата, горивата и всичко останало е на пазарен принцип, а това означава , че растат непрекъснато. Повиши се и минималната работна заплата със съответните осигуровки към нея. Разходите за всичко скачат нагоре от началото на годината и продължават да се покачват, докато приходите ни остават на едно и също ниво. Основният ни източник е финансирането по здравна каса. Неувеличаването на стойността на КП ни обрича да не можем да покриваме разходите. Освен това, очакванията на персонала са за увеличаване на работната заплата предвид цените. Към всичко това се прибавя и проблемът със здравнонеосигурените пациенти, на които не можем да откажем лечение. Същевременно, държавата заплаща за тях, но критериите са толкова строги, че плащанията са за не повече от половината, лекувани при нас.

- Някои управители на болници вече предприеха стъпки за решаване на кадровата криза с назначаване на лекари от трети страни. Имате ли намерение и Вие да ги последвате?

- От страна на лекари-чужденци към нашата болница досега интерес няма. Имаме колеги от Афганистан, но те са завършили у нас преди 25 години, имат българско гражданство и са се обживели тук. Те са стари кадри със специалност. Проблем за назначаване на млади колеги от трети страни е, че те дори да са завършили в България, не знаят езика, тъй като тук ги обучават на английски език.

- Остават ли специализантите в болницата след придобиване на специалност? Как гледате на идеята те да бъдат обвързвани с договор да работят известно време в лечебното заведение, където са обучавани?

- По-голяма част от колегите, които са направили специализация при нас, остават в болницата. Възможността да имат договори за работа след придобиването й, е изкушаваща, но не винаги е най-доброто решение. Би трябвало те самите да се чувстват мотивирани, да не работя насила само, защото трябва да си изпълнят задължението. Специализанти, които искат да останат при нас, могат да сключат договор предварително, като тогава ние поемаме почти всички разход, свързани с тяхната специализация – курсове, платени обучения, командировъчни. Имаме и програма за насърчаване на млади хора, по която вече имаме двама студенти по медицина. Те имат договор с общината и получават стипендия срещу задължението да работят за нас, след като завършват.

- Отдавна системата не е реформирана. Според Вас, откъде трябва да се започне, за да не се наливат непрекъснато пари в нея, но винаги да има недоволни и сред лекарите, и сред пациентите?

- Посоките са много, решенията не са еднозначни. Едва ли има универсална формула за реформа на българската здравна система. За нас, лекарите, е важно да ни бъдат осигурени условия, за да си вършим добре работата. Това означава по-добро финансиране, което може да стане с увеличаване цените на КП или чрез програми на МЗ за дейностите, които не са атрактивни или са застрашени от закриване. В тази посока следва да има политика. Ролята на държавата е да осигури равномерно и достъпно здравеопазване във всички региони така, че хората да не пътуват километри за получаване на медицинска помощ. Ето защо тези, които управляват системата трябва да решат какви и колко болници да има и в какъв обем. Чак тогава вече да бъде търсен и намерен пътят, по който това да се случи – както с финансиране, така и с осигуряването на кадри.

- Много или достатъчно са ни близо 380 болници?

- На всички с системата е ясно, че са много. Колкото повече се увеличава броят им, толкова парите за финансирането им ще бъдат по-малко, както и няма да има кой да работи в тях. Механизмът е ясен – анализ за потребностите на населението в съответния регион. За да бъдат разкривани нови лечебни заведения за болнична помощ следва да е ясно, дали има нужда от такъв тип дейност. Един от механизмите е задължителна Национална здравна карта. Разкриването на нови структури няма да доведе до нищо добро, тъй като новита са най-вече с комерсиална насоченост.

- Кои три препоръки бихте отправили на бъдещите управленци в сектор здравеопазване след изборите?

- Да поставят в основата на управлението си нуждите на пациентите, да не гледат само финансовата страна. В последните години вниманието се измести от въпроси, като каква помощ предлагаме, какви пари са нужни на лечебните заведения. Фокусът на системата трябва да бъде обърнат. На второ място да има ясна визия за завършващите медицина, както и професионалисти по здравни грижи, защото е пределно ясно, че след още няколко години вече няма да има кой да работи. Следва да се постави профилактиката като елемент на националната здравна стратегия.