Събитие

Разпети петък - най-тъжният ден

10-04-2026 06:00

Тогава е разпънат Иисус Христос, който приема смъртта, за да спаси човечетвото от първородния грях

Clinica.bg

press@clinica.bg

Разпети петък или Велики петък, както е другото му наименование, е най-тъжният ден за християните. Тогава Иисус Христос приема да бъде разпънат на кръста, за да спаси човечеството от първородния грях.

Мнозина и до днес питат, подобно на някогашните книжници и фарисеи, как така другите спасява, а Себе Си не е можел да спаси (Мат. 27:42).

Евангелският отговор обаче надхвърля

обичайните представи за човешката същност – Той е с две ипостаси (същности, от гр. ез.). Това означава, че притежава две природи – Божествена и човешка, съединени "неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно", както учи Църквата. На кръста Иисус Христос жертва своята човешка същност, страдайки като човек, за да може в следващите дни, след Своето Възкресение да слезе в ада, където са душите на хората до този момент без шанс да излязат от там.

Причината е първородният грях наследен

от Адам и Ева, придобит от тях заради нарушената забрана да ядат от дървото за познаване на доброто и злото. След момента на Възкресението не само душите на намиращите се в ада дотогава предшественици, но и всички хора сме освободени от първородния грях. За извършените сетне в живота ни грехове можем да се покаем, да получим опрощение за тях и да бъдем отново обновени личности пред Бога. Именно в това се състои Неговата жертва на кръста.

На Велики петък не се служат литургии

в храмовете, а се извършват т. нар. Царски часове. Това са специални молитви, отбелязващи часовете на Неговите мъки, описани от четиримата евангелисти. От олтаря пред иконостаса се изнася плащаницата, символизираща Неговото тяло и разпятието, пред които вярващите се покланят. В България съществува и една, донякъде комична традиция, хората да пълзят под плащаницата – нещо, което само български обичай. Вечерта символично се отслужват опело и погребение Христово.

Според традицията на Велики петък не се работи, тъй като е ден за траур.

В някои манастири с особено срог устав

се практикува т. нар. тримирене – три дни не се яде и не се пие дори вода. Тази практика отново е въпрос на традиция, а не на канонично изискване. Независимо от обичаите и дали овек е вярващ или не, всеки има нужда от момент на усамотение, на преосмисляне, на вглъбяване в себе си и оглеждане и на най-сксритите кътчета на душата. Ако сме вярващи, ще се покаем и изповядваме, за да посрещнем обновени Възкресението Христово. Ако не сме, дори едно вглеждане в „скришната ни стаичка", за която говори свети апостол Павел е от полза за душата. Защото неизбежно ще намерим, ако не трохи, поне няколко прашинки грях, грешки, вини към Бога, към нашите близки и дори към нас самите.

Още по темата