Трябва ни мораториум за частните болници

Напълно подкрепям въведения мораториум за нови дейности и болници. По-сложният проблем, който трябва да се реши е, как да се финансират тези болници, които остават. Според мен министърът директно е получил нареждане да не закрива лечебни заведения, заради негативните обществена реакции, които ще провокира тази постъпка. Това обаче не означава да се бездейства.
Министерството не бива да се занимава само с държавните болници. Нека да обърне внимание и на частните. За тях има много какво да се направи. Например, може да им наложи мораториум, да създаде Национална здравна карта, за да не се стига до феномена, за който министър Горанов спомена - в София да има 60 болници, колкото и във Франция. Естествено че като се допускат непрекъснато частни болници и се финансират от здравната каса, това ще е индиректен удар и върху държавните. Това обаче не се коментира.
Кому е нужно да се разкриват още здравни заведения, които

стават непотребни, но получават държавно финансиране?

Задължително трябва да има Национална здравна карта. Без нея ще имаме много повече от 60 болници, които да източват НЗОК, а в останалата част от страната медицинската помощ ще продължи да бъде пълен батак. Регулирането на броя на практиките, които отговарят на определени медицински стандарти се практикува във всяка една западна страна. Например, в Берлин при 4 млн. души могат да се разкриват 400 практики дерматолози, които отговарят на определени условия. В България пак има горе-долу толкова, но ако се погледнат стандартите, половината кабинети трябва да бъдат закрити. Трябва да има ограничаване, както на частните, така и на държавните здравни заведения в отделните региони. Например,

правото да откриеш болница се купува навсякъде по света.

И трябва да се чака за това, а не през 200 метра да се откриват кабинети и болници. Това е недопустимо.
Другият горещ проблем е осигуряването – държавно и частно. Където имаме държавни болници, трябва да има и държавно осигуряване, а където има частни болници, те трябва да работят с частни здравноосигурителни фондове, каквито обаче не се допускат на нашия пазар. От тук следва и голямата дилема. Защо здравната каса иска да регулира паричните потоци, както за държавните учреждения, така и за частните? Естествено, когато разпределяш всички средства на пазара, ти си монополист, но когато има монопол, няма конкуренция, ефективност и качество на услугите.
Необходимо е също така пълно преразглеждане на здравноосигурителния модел и

преостойностяване на клиничните пътеки.

Ежедневно оперираме тумори и спасяваме хора, а една такава пътека е между 400-550 лв. А в други специалности, като кардиологията например, катетаризациите са между 2 и 18 хиляди. В същото време смъртността от ракови заболявания е много по-голяма в сравнение с коронарната болест на сърцето. Не е логичен този дисбаланс. Необходим е пълен ъпдейт на тези пътеки и на цялата концепция за финансирането на медицинските дейности. Без да има привилегировани специалности, защото когато се насочат публичните средства в една определена посока, веднага изникват нови клиники в това направление. Парите трябва да са разпределени равномерно между специалностите, монополът на касата да падне и да се увеличи контролът върху всички играчи на пазара.
Отделен въпрос е, че

е нужна и реформа в медицинското образование.

Трябва да се помисли и за квалификацията на лекарите. Когато искаме да правим европейско здравеопазване, критериите ни не може да са на махленско ниво. Най-лесно е да извадим 40 млн. лв., да купим няколко скенера, да разкрием един-два обучителни центъра, но няма хора, които да се учат и да работят там. Вместо това допускаме чуждестранни студенти, от които взимаме по 6000 евро на семестър. И казват, че няма места за българите. Самите преподаватели не са сертифицирани да преподават на английски език. И резултатите са видими - образованието отива на кино, квалификацията отива на кино, младите лекари напускат страната и скоро няма да има кой да обслужва здравната система.

Всички тези проблеми трябва да се решат на политическо ниво.

Министърът е пионка в ръцете на партиите и силните на деня, които ръководят тези процеси.
Ето защо според мен концепцията е една - демонополизация на касата, допускане на частните фондове, минимално финансиране на частните болници и тези пари, които ще се освободят, да отидат в населените места, където са необходими, както и за финансиране на доболничната помощ. Средства има, но става въпрос за пренасочване на потоците, не за увеличаване на парите.