Лекари искат 24-часови дежурства, пестят пътувания

Финансовото положение в МБАЛ-Видин не е добре, оттам идват колеги в ЦСМП, затова имаме и кадри, казва д-р Станислав Поломски

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- За момента, колкото и учудващо да звучи, но имаме и лекари, и лекарски асистенти, и медицински сестри. В центъра и филиалите му имаме по една-две свободни бройки.

- Как успяхте да привлечете хора при положение, че заплащането в ЦСМП не е от най-високите?

- Не е от най-високите, но е прилично особено за регион, като нашия. Възнагражденията са сигурни и това, вероятно, е причина хората също да предпочитат да работят при нас. На всички е известно, че областната болница „Света Петка" не е на добро финансово ниво. Заплатите там не са високи, а при нас, в ЦСМП, парите са повече, макар и да нямаме клинични пътеки, а да сме на субсидия. Затова и оттам идват колеги на работа при нас. Това е въпрос на свободен личен избор. Така, в целия център с филиалите имаме общо 29 лекари и повечето от тях са със специалност, което никак не е малко съотнесено към други региони, където имат само по един-двама. В това отношение не можем да се оплакваме. От тях има хора на пълни щатове, и такива на половин щат. На мнозина положението при нас се струва необичайно добро, но фактите са такива. Изненадващо е, че дори в екипа в Белоградчик имаме лекар и фелдшер. Филиалите ни са общо пет. Преди години инфраструктурата не беше в добро състояние. Сега вече пооправиха пътищата, макар и да останаха отделни учатъци с лоша проходимост. Като цяло обаче положението, може да се каже, е добро.

- ЦСМП-Видин сте едно изключение на картата на спешността в България. Кога започна преодоляването на кризата с кадрите при вас?

- От няколко години, постепенно. Има колеги, които се преместиха в София, други починаха, но идват кадри от болницата и за нас това е добре, а оттам и за пациентите, защото има кой да отиде при тях по спешност. Някак си, неусетно, се превърнахме в единственото изключение в страната.

- Спешността обаче остава непривлекателна в сектора. Кризата е повсеместна. Какви мерки следва да се вземат, за да бъде преодоляна тя? Само парите ли са причина за дефицита?

- Парите са важни, но не мисля, че само те са причина да няма достатъчно медицински кадри в центровете за спешна медицинска помощ. Както казах, заплатите не са високи, но са прилични особено за регион, като нашия. Според мен, отблъскващ фактор да няма интерес за работа в центровете е арогантността на хората, агресията срещу екипите – вербални, а дори и физически. Всеки би се замислил, дали да започне работа в ЦСМП при опасността да бъде нагрубяван, дори и нападнат, когато е на адрес. Причина за липсата на достатъчно интерес е и категорията труд – трета. Ние сме на терен винаги заедно с полицията и пожарната, но те са първа, а ние трета категория труд. Това също е дразнещо за хората. Би трябвало тя да бъде поне втора – нещо, за което настояваме отдавна и чрез синдикатите, но така и не се случва. Не мисля, че промяната на категорията би ощетила много държавата още повече, че спешните екипи са тези, които се отзовават и спасяват животи по време на бедствия, тежки инциденти, аварии. Има обаче и добри страни в нашата работа.

- Кои са тези добри страни?

- Преди двадесетина години имахме проблеми с оборудването, та дори и със старите линейки. Сега вече те не са на дневен ред. Имаме и много по – нови коли, и медицинска техника, всичко необходимо за работа. Всички коли са оборудвани идеално, по всички изискванията на стандарта за спешна медицинска помощ. Дано само да има кой да работи в тях с тази апаратура в бъдеще.

- Сега имате кадри, но с уговорката „да има кой да работи в бъдеще", явно се безпокоите?

- Няма как да не се безпокоя. Хора имаме, но над половината от персонала е на пенсионна и надпенсионна възраст. Ето това е, което ме кара да се притеснявам. Новозавършили лекари трудно идват и рядко. Логично е младите хора да предпочитат София и чужбина. Засега удържаме фронта.

- Кога за последен път назначихте млад лекар?

- Тук ще Ви изненадам – миналата година. Вярно е, че това не се случва често, но е повод за радост. Колегата все още не е напуснал, завеждащ е на филиала в село Димово. Дава дежурства и в болницата, и при нас. Отново подчертавам, на фона на това, което е в центровете за спешна медицинвска помощ в страната, не можем, а и не бива да се оплакваме. И тъй като няколко пъти поменавах за заплати, ето и какви са цифровите изражения. Тази на лекар със специалност, а при нас повече я имат, е около 1800 евро, фелдшерите взимат 1200-1300 евро, медицинските сестра са съвсем по-малко то фелдшерите. Такива кадри имаме само две, защото те не ни вършат много работа, тъй като нямат право да излизат с реанимационен екип с лекар, могат да са само на телефона и да извършват повече административна работа. Проблем в центровете е и това, че хората тук нямат право на 24-часови дежурства. Могат да работат не повече от 12 часа, но почти навсякъде във филиалите дават по 24 часа, защото колегите предпочитат така. Например, някои пътуват от Видин за Брегово, Димово или Белоградчик. Взимайки повече часове, те пътуват два пъти по-малко. Това пести и време, и средства за гориво. Така, вместо 14 пъти в месеца, те ходят 7 пъти във филиала. На тях този варинат е по-изгоден. Ето защо, смятам, че е добре законово да се въведе възможността лекарите от центровете за спешна медицинска помощ да дават по желание и 24-часови дежурства.

- Какви възможности за специализация има в ЦСМП-Видин и имате ли специализанти?

- От година вече сме в нова, самостоятелна сграда, а не както преди в тази на областната болница. Имаме всичко необходимо. При нас младите колеги, стига да искат, могат да специализират не само спешна медицина, но и хирургия, вътрешно болести, неврология, ортопедия и травматология, кардиология, педиатрия и други. Имаме няколко млади лекари, които пряват специализации, дават дежурства и в болницата, тоест иман много голяма и добра възможност за натрупване на опит. На тях е много по-приятно да работят с нова апаратура, да са с екипите в нови автомобили, а и взаимоотношенията при нас са много добри. Вярно е, че линейките бързо се амортизират заради постоянно натрупващия се немалък пробег. Налагат се чести ремонти. Нямаме кола под 100 000 км – текущ проблем, какъвто имат всички центрове. Той обаче съвсем не е най-големият. По-голям, социален проблем, е храната на колегите. На дежурство им се полагат купони, но сумата от 2007 година не е променяна. Тя беше 2 лева, а сега 1 евро, с което няма какво да се купи. Ние успяхме с вътрешен механизъм да увеличим стойността на купоните на 2 евро, но това е за сметка на издръжката на центъра. Масово обаче другаде са на 1 евро.

- Какво още може да се направи за ЦСМП-Видин, от какво има най-остра нужда?

- При нас, във Видин не се налага да преценяваме хората по триаж, реагираме на момента, защото имаме на разположение три екипа. Проблемът е, че често пъти се налага да транспортираме доста пациенти на болницата до София. Така е почти всеки ден. Годишно имаме отколо 200 пътувания до столицата и обратно. Задължени сме да караме на болницата кръв и кръвни продукти отново от София или Плевен, когато те свършат. Това би трябвало да се премахне от задълженията ни, защото една кола, която може да превозва пациенти, излиза от строя. Всяко лечебно заведение разполага със собствен транспорт и може да се организира да върши тази работа с него. Не е редно за такава дейност да се оголват екипите.

- Какво би препоръчал д-р Поломски на един редовно избран здравен министър на здравеопазването по отношение на спешността?

- Би следвало да има известно увеличение на заплатите, както и по-често да сменят линейките с нови. Категорията труд – трета е проблем от много години, върху който също следва да се помисли, както и да се увеличат средства за храна на екипите. И съвсем не на последно място, да се помисли и за по-ефективни мерки срещу агресивните пациенти.