Реекспорт на лекарства има при неадекватна ценова регулация

България трябва да преосмисли и ДДС ставката за медикаменти, казва доц. Емил Христов

Снимка: сп. Политика

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Паралелната търговия не е възникнала от само себе си. Тъй като лекарствата са свободни за движение стоки, живеем в пазарна икономика и когато в един всеобхватен пазар, като лекарствения, има дупки, бизнесът се намесва от само себе си.

Както знаете, пазарната икономика не търпи вакуум.

Паралелна търговия има държави, в които има неадекватна ценова регулация. Бях директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) от 2004 до 2009 г. и съм един от създадетелите на ЗЛПХМ. Още 2006 г. разписахме самостоятелна глава за паралелната търговия в българското законодателство. И тя като нормативна рамка е факт от 13 април 2007 г. до ден днешен. Второ, от 2007 до 2011 г. в България за паралелна търговия с лекарствени продукти изобщо не се говореше. Поради една проста причина – дотогава лекарствата трябваше да се регистрират на цена, която е средно аритметична от трите най-ниски в референтните държави, с които сравняваме цените на нашия пазар.

Водени от популизъм, демагогика и пълна неграмотност

що е то цени на лекарствени продукти, през 2011 г. в българското законодателство се появи един текст,  според който българските лекарства трябва да бъдат на най-ниската цена от установените в ЕС. За паралелна търговия в България започна да се говори от 2012 г. Когато една държава създаде неадекватна ценова рамка, става обект на паралелна търговия. Крайният резултат е, че от 2012 г. насам ние трайно и стабилно имаме дефицит на лекарствени продукти – нещо, което през 2007 г. забравихме. Помните, че в периода от 2002 до 2007 г. непрекъснато имаше недостиг на лекарства – ту хормонална заместителна терапия при рак на гърдата, ту хормонална при рак на простатата. През 2007 г. тези проблеми изчезнаха, създадохме една нормална ценова регулация, но с фиксирането на най-ниски цени

от 2012 г. България стана най-големият нетен износител

на лекарствени продукти в ЕС.

Отделен въпрос е, че при такъв мащаб на паралелна търговия, какъвто се съобщава от международни анализаторски компании, в размер на около 400 млн. лв. годишно, естествено че този обем се явява притегателен център за всякакъв вид здрави и нездрави сили и хората искат да правят бързи печалби. Когато имаме неадекватна ценова регулация, когато имаме неадекватен контрол в областта на лекарствената регулация и политика, крайният резултат е това. Имаме фундаментални проблеми, които са заложени от българската ценова политика. Каналите са ясни – знае се коя е легалната и коя е нелегалната търговия. Въпросът е какъв е обемът, а него могат да го кажат НЗОК, ИАЛ и МЗ, защото те са органите, които регулират лекарствения пазар. Българският пазар е малък, но е по-голям от този в Кипър, Малта, Литва, Латвия и Естония. Съпоставими сме като пазар на глава от населението с Румъния, Словакия и Словения. Защо само България е място за разцвет на паралелната търговия? На този въпрос ще можем да си отговорим след много сериозни анализи.

България трябва да преосмисли ценовата регулация.

На първо място да реши дали да продължава да работи на най-ниската цена за ЕС. Ние можем да претендираме за най-ниските цени, но срещу тях трябва да гарантираме обем продажби на притежателите на разрешителни за употреба и на производителите. Например, В България цената на петфлороурацил, което се използва в поредица от химиотерапевтични схеми в областта на онкологията, е 1.92 евро. И тази цена е равна на цената за Франция. Само че Франция купува 2500 кг. активно вещество, а България купува 25 килограма. И ние ако продължим да сваляме цените на генеричните продукти, скоро както оригиналите, така и генериците ще се изтеглят от нашия пазар.

На второ място е крайно време България

да прецезира ДДС ставките за лекарствените продукти.

Всички искат единно ДДС, но както може да има по-ниско ДДС за туризма и за хазарта, така може да има и за лекарствата. Тряблва да се преосмисли, защото от разликата в ДДС ние пак се превръщаме в държава - износител на медикаменти. Изнасяме лекарствата от тук, мястото на сделката не се знае къде е, по кое ДДС се отчитат тези продукти, къде се плаща това ДДС – пак някой трябва да ни отговори на тези въпроси.

Не казвам, че най-ниската цена е основната причина за паралелния износ – това е един от факторите. При нас проблемите са многофакторни – от една страна имаме цена, от друга – ред за предписване и отпускане на медикаментите, от трета – контрол, а също така структура на заболяванията, за които плаща НЗОК. Трябва да се направи един сериозен анализ на цялостната ни лекарствена политика и да се преосмислят регулациите.