Позиция

Реекспорт на лекарства има при неадекватна ценова регулация

05-12-2017 11:07
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Реекспорт на лекарства има при неадекватна ценова регулацияБългария трябва да преосмисли и ДДС ставката за медикаменти, казва доц. Емил Христов
Снимка: сп. Политика
Паралелният износ на лекарства е един от основните проблеми, засягащи пациенти, лекари и фармацевтични фирми. Тези дни цялата държавна машина се задейства, за да разбие канал за реекспорт на животоспасяващи лекарства. При акция на правораздавателните органи бяха открити и иззети медикаменти за милиони. Защо се сблъсква държавата ни с нелегален реекспорт, разговаряхме с доц. Емил Христов. Той е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", експерт в областта на лекарствената регулация и бивш директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
Паралелната търговия е дейност, която е разрешена от европейското законодателство и препотвърдена в българския Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). По дефиниция се счита за легален бизнес на територията на Европейския съюз. Въпросът е как отделните държави регулират паралелната търговия и какви условия се създават на територията на съответната държава.

Паралелната търговия не е възникнала от само себе си. Тъй като лекарствата са свободни за движение стоки, живеем в пазарна икономика и когато в един всеобхватен пазар, като лекарствения, има дупки, бизнесът се намесва от само себе си.

 

Както знаете, пазарната икономика не търпи вакуум.

 

Паралелна търговия има държави, в които има неадекватна ценова регулация. Бях директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) от 2004 до 2009 г. и съм един от създадетелите на ЗЛПХМ. Още 2006 г. разписахме самостоятелна глава за паралелната търговия в българското законодателство. И тя като нормативна рамка е факт от 13 април 2007 г. до ден днешен. Второ, от 2007 до 2011 г. в България за паралелна търговия с лекарствени продукти изобщо не се говореше. Поради една проста причина – дотогава лекарствата трябваше да се регистрират на цена, която е средно аритметична от трите най-ниски в референтните държави, с които сравняваме цените на нашия пазар.

 

Водени от популизъм, демагогика и пълна неграмотност

 

що е то цени на лекарствени продукти, през 2011 г. в българското законодателство се появи един текст,  според който българските лекарства трябва да бъдат на най-ниската цена от установените в ЕС. За паралелна търговия в България започна да се говори от 2012 г. Когато една държава създаде неадекватна ценова рамка, става обект на паралелна търговия. Крайният резултат е, че от 2012 г. насам ние трайно и стабилно имаме дефицит на лекарствени продукти – нещо, което през 2007 г. забравихме. Помните, че в периода от 2002 до 2007 г. непрекъснато имаше недостиг на лекарства – ту хормонална заместителна терапия при рак на гърдата, ту хормонална при рак на простатата. През 2007 г. тези проблеми изчезнаха, създадохме една нормална ценова регулация, но с фиксирането на най-ниски цени

 

от 2012 г. България стана най-големият нетен износител

 

на лекарствени продукти в ЕС.

Отделен въпрос е, че при такъв мащаб на паралелна търговия, какъвто се съобщава от международни анализаторски компании, в размер на около 400 млн. лв. годишно, естествено че този обем се явява притегателен център за всякакъв вид здрави и нездрави сили и хората искат да правят бързи печалби. Когато имаме неадекватна ценова регулация, когато имаме неадекватен контрол в областта на лекарствената регулация и политика, крайният резултат е това. Имаме фундаментални проблеми, които са заложени от българската ценова политика. Каналите са ясни – знае се коя е легалната и коя е нелегалната търговия. Въпросът е какъв е обемът, а него могат да го кажат НЗОК, ИАЛ и МЗ, защото те са органите, които регулират лекарствения пазар. Българският пазар е малък, но е по-голям от този в Кипър, Малта, Литва, Латвия и Естония. Съпоставими сме като пазар на глава от населението с Румъния, Словакия и Словения. Защо само България е място за разцвет на паралелната търговия? На този въпрос ще можем да си отговорим след много сериозни анализи.

 

България трябва да преосмисли ценовата регулация.

 

На първо място да реши дали да продължава да работи на най-ниската цена за ЕС. Ние можем да претендираме за най-ниските цени, но срещу тях трябва да гарантираме обем продажби на притежателите на разрешителни за употреба и на производителите. Например, В България цената на петфлороурацил, което се използва в поредица от химиотерапевтични схеми в областта на онкологията, е 1.92 евро. И тази цена е равна на цената за Франция. Само че Франция купува 2500 кг. активно вещество, а България купува 25 килограма. И ние ако продължим да сваляме цените на генеричните продукти, скоро както оригиналите, така и генериците ще се изтеглят от нашия пазар.

На второ място е крайно време България

 

да прецезира ДДС ставките за лекарствените продукти.

 

Всички искат единно ДДС, но както може да има по-ниско ДДС за туризма и за хазарта, така може да има и за лекарствата. Тряблва да се преосмисли, защото от разликата в ДДС ние пак се превръщаме в държава - износител на медикаменти. Изнасяме лекарствата от тук, мястото на сделката не се знае къде е, по кое ДДС се отчитат тези продукти, къде се плаща това ДДС – пак някой трябва да ни отговори на тези въпроси.

Не казвам, че най-ниската цена е основната причина за паралелния износ – това е един от факторите. При нас проблемите са многофакторни – от една страна имаме цена, от друга – ред за предписване и отпускане на медикаментите, от трета – контрол, а също така структура на заболяванията, за които плаща НЗОК. Трябва да се направи един сериозен анализ на цялостната ни лекарствена политика и да се преосмислят регулациите.



Партиите разрешават новите болници

Партиите разрешават новите болници

Властта дава 450 млн. лв. повече в бюджета на касата за догодина

Промените спънаха бюджета на НЗОК

Промените спънаха бюджета на НЗОК

Надзорът няма да разгледа проекта в петък заради мащабните изменения в 4 закона, отлагат го за другата седмица

Административни хватки бавят нови терапии

Административни хватки бавят нови терапии

Необходимо е спиране на източването на НЗОК, а не ограничаване на достъпа, казват от Арфарм

Нови 6 вещества  в забранителния списък

Нови 6 вещества в забранителния списък

Правителството прие промени в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични
Все повече дистрибутори инвестират в логистика

Все повече дистрибутори инвестират в логистика

Глобализацията на света поставя нови предизвикателства и пред бизнеса. Изискванията към него се увеличават непрекъснато. Как това се отразява на дистрибуторите на лекарства, какво е квалифицирано лице, справят ли се българските търговци на медикаменти с тях, попитахме Кети Цветкова. 

Сменят системата с бюджета на НЗОК

Сменят системата с бюджета на НЗОК

Вместо акредитация - рейтинг, касата плаща на болниците, ако лекарят е на трудов договор

Чистим дълговете си към чужди фондове през 2021 г.

Чистим дълговете си към чужди фондове през 2021 г.

НЗОК няма дефицит от 1 млрд. лева, заяви здравният министър Кирил Ананиев

Финансирането на диализата има някои проблеми

Финансирането на диализата има някои проблеми

Преди седмица пациент почина в диализата във Видин, а центърът беше в ремонт. Инцидентът повдигна редица въпроси за качеството на тези услуги у нас. Добра ли е грижата за диализно болните у нас, има ли достатъчно центрове, нужни ли са промени и какви, попитахме националния ни консултант по хемодиализа проф. Евгений Възелов.

Искат легализиране на канабиса за лечение

Искат легализиране на канабиса за лечение

Има доказано антипристъпно действие при пациенти с епилепсия, казва проф. Мартин Броуди

До 10 дни предлагат промени във финансирането на онколекарства

До 10 дни предлагат промени във финансирането на онколекарства

Д-р Дечо Дечев приветства акцията на ГДБОП по разкриване на злоупотребите с медикаменти
1 2 3 4 5 ... 45 »

 

ОНКОЛОГИЯ

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

ОБЩЕСТВЕНОТО

МНЕНИЕ

 

Съвместен проект на clinica.bg

и "Галъп Интернешънъл" 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2018