Честит Гергьовден!

На шести май се бележи началото на лятната половина на стопанската година, която продължава до Димитровден. Затова срещу Гергьовден и на самия празник се извършват различни обреди и ритуали, които да осигурят здраве за хората и плодородие на нивите и животните. Къпането в роса и събирането на роса по Гергьовден се смятат за особено лечебни практики, а дъждът на този ден вещае благоденствие и плодородие. На някои места носенето на т.нар. ,,мълчана вода" замества месенето на обредни хлябове. За здраве се берат и билки като здравец, люляк, коприва, от които се правят венци за домашните животни, а ергените закичват венец от зелени клонки на вратите на любимите си и ги люлеят на гергьовденски люлки. По време на люлеенето се пеят песни, наситени с брачна символика. Момите на свой ред кичат косите си с вейки и правят букети от здравец.

Неизменна част от всеки празник е богатата трапеза. Народният обичай на Гергьовден е свързан с похапването на агнешко. Причината се корени във вярването, че Свети Георги е покровител на стадата и овчарите. Други традиционни за деня ястия са обредните хлябове, пресните млечни продукти, пресен чесън и други зеленолистни зеленчуци.

Днес празнуват всички, носещи имената Георги, Галя, Ганчо, Ганка, Гергана, Георгина, Генчо, Гиньо, Гоце, Гинка, Гео, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Порица, Йорго.

Традицията повелява Гергьовден да е съпроводен с много веселие, песни и хора, за да има здраве и берекет през годината. Весел празник!