Разходите за лекарства ще скочат с 30%

През 2020 г. светът ще дава $1.4 трилиона за медикаменти, прогнозира IMS Health

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

С 4-7 процента средно годишно ще нарастват разходите за медикаменти по света. През 2020 г. анализаторите очакват ръстът на харчовете за лекарства да достигне $349 милиарда срещу $182 милиарда за изминалите пет години. По този начин средствата за медикаменти ше се увеличат от 1.057 трилиона долара за 2014 г. на 1.4 трилиона за 2020. Разходите са калкулирани по цени на производител преди те да са обложени с данъци или да са направени, каквито и да е рабати и отстъпки. Прилагането на тези компоненти може да намали ръста с $90 млрд., отчитат анализаторите на IMS Health.

Ръстът на харчовете ще се дължи основно на иновативните продукти в развитите пазари, както и на по-широката употреба на генерични лекарства в развиващите се. Разходите за иновативни молекули в развитите пазари ще се увеличат с $298 млрд. благодарение на продуктите, които ще се ланчват. Голяма част от тях ще бъдат за хронични и редки заболявания. Над 225 медикаменти ще навлязат на пазара до 2020 г., прогнозират сециалистите от IMS Health. Една трета от тези лекарства ще са фокусирани върху лечението на онкологични заболявания. Терапиите след пет години ще се променят благодарение не само на новите медикаменти за рак, но и за хепатит С, автоимунни заболявания, сърдечносъдови. През следващите пет години се очкава появата и на още 75 лекарства-сираци.

До 2020 г. се очаква да изтекат и патенти на много медикаменти. От една страна това ще намали със $178 млрд. разходите за иновативни лекарства и биологични продукти, но от друга ще повиши достъпа до медикаменти. Генеричните лекарства ще продължат да играят основна роля в сферата на прескрипторните терапии, отичитат от IMS Health. В САЩ през 2020 г. тяхната употреба се очаква да се увеличи от 88% на 92% от всички изписани лекарства с рецепта. Разходите за медикаменти в САЩ ще достигнат $560-590 млрд., което е увеличение с 34% в сравнение с харчовете за тази година.

Освен като разходи, фармацевтичният пазар ще расте и като брой опаковки. През 2002 г. употребата на лекарства ще достигне 4.5 трилиона опаковки или ще отбележи ръст от 24% в сравнение с 2015 г. Най-голям дял от това увеличение - около 50%, ще се дължи на развиващите се пазари в Индия, Китай, Бразилия и Индонезия. Обемите в развитите пазари ще останат относително стабилни, а достъпът до иновативни терапии ще се увеличи. Генеричните медикаменти и тези без рецепта ще съставляват 88% от всички в развиващите се страни през 2020 г. и благодарение на тях ще се увелчии достъпа до лечение в тези страни. В същото време най-новите терапии ще съставляват по-малко от 1% от общия обем на тези пазари.

През 2020 г. ще се промени и начинът на лечение, предвиждат още анализаторите. Заради напредъка на технологиите ще се увелии съпричасността на пациентите и ще се подобрят резултатите от терапиите. Всеки човек с хронични заболявания ще има възможност да използва мобилни приложения и други технологии, за да управлява своето здраве. В същото време технологиите като смартфони, таблети и други преносими устройства заедно с електронното здравно досие ще помогнат да се наберат по-надеждни и пълни бази с данни и да се увеличи контрола над публичните разходи и да се разшири пазара, обобщават специалистите от IMS Health.

КЪДЕ СМЕ НИЕ
Изоставаме с финансирането на лекарствата

Деян Денев, директор на ARPharM

България е на едно от последните места в Европа по публични разходи отделяни за лекарства на човек. Така например по данни от 2011 г. за амбулаторно лечение на един пациент са предвидени около 60 евро, докато в Швейцария тази сума е около 480 евро, в Германия – около 360 евро, в Гърция – около 355 евро. След България остават само Полша, Румъния и Сърбия. Страната ни изостава още повече в публичните разходи за лекарства като се отчете и тежестта на ДДС - близо 17% от разходите на НЗОК и домакинствата за лекарства се дължат на начисляването на ДДС. В Румъния и Естония тежестта на ДДС в разходите за лекарства е 8.26%, в Полша – 7.41%, в Литва и Унгария – едва 4.76%. Анализите сочат, че разходите за здравеопазване, в това число и за лекарства, нарастват най-бързо в „догонващите" държави. Заради това в периода 2004 - 2010 г. с най-голям ръст са Словакия (98%), Полша (72%), Естония (70%) и България (69%). В държави с високо финансирани здравни системи нивото на разходите е с по-малък процент – Холандия (15%), Унгария (20%), Великобритания (24%).