Преобразуване на общинските структури в такива за долекуване се предлага в проекта на Национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г.
Clinica.bg
press@clinica.bg
Добре известната идея за болнично преструктуриране отново излиза на дневен ред. Това става ясно от проекта на Национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г., който публикува МРРБ за публично обсъждане тази седмица. Според създателите му той цели намаляване на териториалните дисбаланси в страната и постигане на конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани.
В него се предлага ново райониране на страната, като сегашните 6 региона се трансформират в четири - Южен, Северен, Централен и София. Успоредно с това в проекта се дават основните насоки за развитието на всяка социално-икономическа сфера.
Така от частта за здравеопазване
става ясно, че болниците у нас през 2024 г. са били 341 и са неравномерно разположени на територията на страната. В три сегашни района – ЮИР, ЮЦР и ЮЗР, има общо 214 болници или 62.8% от общия им брой, казват експертите. И добавят, че при разделянето на страната на четири региона, в Северния ще има 79 здравни заведения, в Източния - 57, в Южния - 128, а в Столичния - 57.
Това означава, че общият брой,
който дават от МРРБ е 321 или с 20 по-малко, отколкото преди две години. Ако цифрите, които са публикувани от ведомството, са верни, това означава, че в София предстои не малка реформа в болничната сфера. Причината е, че договорните партньори на НЗОК за болнична помощ в столицата в момента са 84, от които медицински центрове и ДКЦ-та са едва 18, тоест болниците са 66. В проекта обаче броят им е 57 или с 9 по-малък.
Най-вероятно властите предвиждат
да преобразуват част от публичните болници в столицата и страната в такива за доелкуване, както от години се планира. "Болничната помощ ще се осъществява и чрез трансформиране на неефективни болнични заведения за активно лечение в такива за продължително лечение, рехабилитация или други структури, предлагащи подходящи услуги", се казва в плана на МРРБ. Оттам обаче добавят, че това ще засегне основно общинските болници в малките градове, "които и в момента се преструктурират". Според МРРБ предложенията за развитие на здравната инфраструктура са "с ясни пространствени параметри – равномерно покриване на територията на страната с обекти на здравеопазването, изграждане и реконструкция на транспортната инфраструктура, с особен акцент в планинските и труднодостъпни райони, за скъсяване на времето за достъп до здравни услуги".
В този контекст от ведомството
обясняват, че на областно ниво около 55.1% от болничните заведения са концентрирани в 9 области: София-град, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Софийска, В. Търново, Плевен и Пазарджик. Най-ощетена е област Видин, където функционират само 2 болнични заведения. Неравномерно е и разпределението на болничните легла - в Северна България те са 29.9%, а в Южна – 70.1%. Затова "перспективите за развитие на системата са насочени към осигуряване на адекватна на демографската структура на населението здравна инфраструктура. Очаква се тя да бъде постигната чрез интегриран подход към комплексното извънболнично и болнично обслужване, за осигуряване на равен достъп до всички видове помощ – спешна, неотложна, краткосрочна и продължителна хоспитализация", се казва в проекта.
Важно значение за преодоляване на
това предизвикателство според властите отново ще е развитието на системата за спешна медицинска помощ по въздух. Към момента страната разполага с четири медицински хеликоптера, като се предвижда до 2026 г. техният брой да достигне осем, разположени в шест бази. Паралелно с това продължава изграждането на болнични хеликоптерни площадки, като се предвижда такива да бъдат изградени в 18 държавни лечебни заведения за болнична помощ. Допълващ е и приносът на съвременните технологии за бърза диагностика и дистанционно консултиране, включително в отдалечените селища, се казва още в проекта за ново райониране на страната. Срокът за обсъждане на документа е до 8 април.
Ако тя бъде приета от "Прогресивна България", това ще означава, че е налице пълно ребрандиране на досегашната политическа ситуация, в която управляваха ГЕРБ и ДПС
1528 лв. е била средната стойност за болен по КП през миналата година, разликата между най-високия и най-ниския разход е над 90 пъти, показват данните на НЗОК
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм