Закриват болниците пред фалит с алтернатива

Целта е да се подобри структурата на болничното здравеопазване и да се оптимизира дейността на лечебните заведения с държавно участие. "По друг начин казано, ще се опитам

без наличие на одобрена здравна карта

да направим такава само за държавните лечебни заведения“, поясни ресорният министър. 
На първо място ще бъдат дефинирани болниците с добър мениджмънт и без задължения към доставчици. След това ще се обърне внимание на тези с неголеми просрочия, които могат да бъдат стопени с добро управление на паричните потоци. Добър пример в случая е Военномедицинска академия в София, която за две години стопи дълговете си със 100 млн. лв., независимо че за това помогна и държавата. Министерски съвет отпусна два транша от по 20 млн. лв. за покриване на цесията на ВМА към Банката за развитие, но основната част от останалите дългове бяха намалени с реорганизация на дейността и подписване на нови договори с външни доставчици на услуги, лекарства и консумативи.
По-сериозни мерки ще бъдат набелязани за държавните лечебни заведения, които не се справят финансово. Проблемът е, че по-голямата част от тях са структуроопределящи за региона, в който се намират, и

не могат да бъдат заместени от други болници.

Такива са, например, клиниките във Враца и Ловеч, които държавата всячески се опитва да спаси от фалит, но засега неуспешно. Проблемът, уви, е генерален, защото произлиза от грешки в определените лимити на клиниките и няма как да бъде решен с отпускането на допълнително финансиране от държавния бюджет. "В този случай ние ще вървим към едно преструктуриране на болниците във вид, в който те да могат да се самоиздържат и да вършат онези дейности, за които имат база и персонал", обясни Ананиев. Всички останали, за които може да се намери алтернатива обаче, няма причина да продължават да съществуват и може да се върви към тяхното закриване, категоричен е здравният министър. 
Другите проблеми, които трябва да се решат, са случаите на злоупотреби и

нарушения от страна на болничния мениджмънт.

Става дума за всички неизгодни договори и финансови взаимоотношения, одобрени от директорите, които водят до загуби за ръководените от тях лечебни заведения. За подобни действия бившият шеф на болницата в Пазарджик, например, получи двегодишна условна присъда с три години изпитателен срок, защото е ощетил структурата с почти 900 000 лева. Заради подобно нарушение неотдавна си отиде и директорът на ортопедията в Горна Баня проф. Евгений Медникаров, като след този случай бившето ръководство на МЗ се закани да даде на прокурор всички болнични шефове, които си позволяват да злоупотребяват с държавни средства.  
На този етап държавните клиники не са изплатили на различни доставчици около 420 млн. лв., като 162 млн. лв. от тях са просрочени задължения.