На 3 март отбелязваме 148 години от Освобождението на България в резултат на Руско-турската война
Clinica.bg
press@clinica.bg
Свободата, физическа, но и духовна, е неизменното благо за всяко човешко същество. Тази година на 3 март отбелязваме 148 години от Освобождението на България, а с това и свободата, така жадувана от поколения векове наред преди това.
И тази година датата за едни ще бъде съкровение, а за други повод за подклаждане на политически страсти. Независимо от всичко обаче свободата е ценност, та макар и за нашия народ дошла в резултат не на вътрешно успешно въстание, а на война между чужди сили.
3 март не е случайно избран от календара,
на този ден (19 март по стар стил) през 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Празникът има противоречива съдба и не винаги е отбелязван като такъв в периода след създаването на Третата българска държава. Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година.
Антим I, първият екзарх на Българската екзархия,
тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Света Богородица" в присъствието на депутати и граждани. През 1880 г., две години след Освобождението, 3 март се отбелязва в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 година. Празникът не се отбелязва по време на Първата световна война, в която България и Русия са в пряк сблъсък.
Стига се до парадокс, при който на 3 март, но
през 1918 г., Русия подписва капитулация пред Централните сили, включващи България и Османската империя. След войната БЗНС, комунистите и социалдемократите са против възстановяване му, съзирайки в него символ на имперските амбиции на ликвидираната от болшевиките Руска империя.
След отстраняването на земеделците от власт
с преврата от 1923 г. и потушаването на последвалите комунистически бунтове, той е възстановен през 1925 г. от Демократическия сговор. Днес също се водят спорове за националния ни празник, което обаче не бива да ни кара да забравяме, че всяка свобода се отвоюва с човешки животи, положени на олтара за нашето свободно бъдеще. А какво ще бъде то зависи от нашия вътрешен съкровен мир, от нашата ценностна система и желание да го изградим. И съвсем не на последно място, зависи и от нашата памет за тези, които са загинали, за да ни има нас.
В деня на Освобождението – 3 март, неизменно се питаме, свободни ли се духом, какво не ни достига, къде е тънката граница между свободта и съобразяването с обществото, ще имаме ли Втори Великден за България, защо атнашенията между лекаря и пациента са изправени пред поправителен изпит, как така се случи, че рухнаха митове за българското здравеопазване. Тези въпроси зададохме на Тео Буковски. Това е литарутарният псевдоним на общопрактикуващият лекар д-р Анастас Иванов. Той има издадени над десет книги, член е на Съюза на българските писатели и е в неговия Управителен съвет.
Делят ни часове от настъпването на светлия празник Рождество Христово. Как живяхме, оставихме ли искрица от предходното му посрещане в сърцата си, попитахме Знеполския епископ Мелетий.
В Страстната седмица, дни преди светлото Възкресение Христово мнозина са раздвоени между битииното и духовното. Какво е духовното измерение на празника, популярен като Великден, къде да намерим нашият Христос, за да му помогнем, както зове Евангелието, запазил ли е сънародникът ни зрънцето вяра в душата си. Това попитахме отец Стефан Стефанов от храма „Свети Николай" в Русе.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм
.jpg)
.jpg)
.jpg)
