Утре обявяват служебния кабинет

Защо е важен служебният кабинет

Служебните кабинети никога не са се радвали на особен интерес. Това е така, защото идват с къс мандат и липса на възможност за реализиране на дългосрочни политики. Въпреки че през последните години заради политическия хаос в страната мандатът им се оказа доста по-дълъг, обществените очаквания към тях продължават да не са големи. Сега обаче нещата са по-различни.
Причините за това са няколко. За първи път от доста време у нас властта беше свалена след масови протести, които поискаха нов обществен договор. Ескалацията на тезата за завладяната държава и нейната детронация достигна своята нова връхна точка. Това задължава не само бъдещите редовни управници, но и първите вестители на поредното ново начало - служебният кабинет. И въпреки че всички се разграничават от него, той трябва да реализира този труден преход между задкулисието и прозрачността, между овладяната и независимата държава, между корупцията и връщането на законността. В този контекст изборът на здравен министър ще бъде знаков за градежа на новата държава и на един толкова важен сектор в нея - този, който се грижи за най-ценното - живота на всеки от нас.

Кои са тиражираните имена за министър

Три са публично тиражираните имена за здравен министър - на проф. Асена Сербезова, на доц. Михаил Околийски и на проф. Илко Гетов. И трите са добре известни в политически аспект, като част от екипа на ПП-ДБ в областта на здравеопазването. Проф. Сербезова беше първият здравен министър на ПП-ДБ, а проф. Гетов и доц. Околийски бяха заместници на втория здравен министър на коалицията - проф. Христо Хинков. В случая общото между тях е, че и тримата не отговарят на заявката на бъдещия премиер Андрей Гюров да заложи само на експертни, а не на политически фигури. Оттам нататък идват разликите.

Какво означава изборът на всеки от тях

Изборът на всяко от тези имена влече след себе си своя индивидуален стил на управление на здравеопазването и съответно степен на едно задкулисие. Да смятаме, че съществува екип, камо ли една личност, която да изсветли системата за броени дни и да я обърне от негатив в ясна снимка, би било меко казано наивно. Но от избора на бъдещия здравен министър зависи степента, в която тя ще остане непроменена.
Фигурата на доц. Околийски по-скоро гарантира запазването на статуквото. Това предопределя не само неговата диалогичност и опит за разбиране, които той вече демонстрира в качеството си на част от екипа на проф. Хинков, но и като председател на Надзорния съвет на НЗОК. На практика единствените специалисти, с които той не успя да постигне съгласие бяха собствените му колеги - психиатрите. Те не приеха идеите за прехвърляне на психиатрията към НЗОК и не само. За запазване на статуквото говори и още един факт - името на доц. Околийски се свързва с приятелски отношения с кръга около д-р Илко Семерджиев. Въпреки че в началото си, участниците в него бяха част от дясното пространство у нас, с годините той мимикрира под различни политически и икономически конфигурации, като и до ден днешен крепи системата непроменена.
Важно е да не забравяме и някои от знаковите действия, които предприе екипът на проф. Хинков. Той предложи парадоксална реформа за намаляване на болниците в страната - като се въведе мораториум за създаването на нови и се увеличи броя на леглата в националната здравна карта. В същото време през техния мандат беше дадено разрешение за строеж на нова частна болница във Варна с над 500 легла.
Част от този екип беше и проф. Гетов, той обаче остана повече в страни от тази дейност, защото се занимаваше с друг ресор - лекарствата. Експертността му там е безспорна на международно ниво, той беше ангажиран в оценките на новите терапии дори от ЕМА. Проф. Гетов също е диалогичен човек, но с доста по-твърда ръка, той по-скоро е дипломат. Прийомът му е да пипа здраво, макар и с кадифена ръкавица. Доказателство за това е и битката му за въвеждане на белите електронни рецепти. Той бе един от малцината осмелили се да се опълчат на съсловната организация на лекарите, която през изминалите години си присвои несвойствени функции да се меси в здравната политика по начин, който кара обществото да вижда зад нея защитата на определени икономически интереси. Заради опълчването си на БЛС, по традиция оставката на проф. Гетов бе поискана, а той бе обвинен, че не се е справил с работата си.
Със своите негативи и позитиви е натоварена и кандидатурата на проф. Сербезова. Тя има дълъг стаж по върховете на здравеопазването ни - от директор на ИАЛ, през председател на БФС, до здравен министър. По време на своята кариера проф. Сербезова показа, че има доста силен и независим характер, който трудно подлежи на манипулация. Това донякъде попречи и на развитието на нейната политическа кариера след това. Тя бе директорът на ИАЛ, който не се поколеба да кръстоса шпаги с ресорния си министър в лицето на Илко Семерджиев. Нито да предприеме битки като здравен министър с едни от най-силните фигури в родното здравеопазване като проф. Генчо Начев, проф. Иван Костов и други директори на държавни болници. Тя беше и един от малкото здравни министри, които не се поколебаха да отстоят не само на думи, но и на дела намаляването на болниците у нас, като не даде разрешение за дейност на нова частна структура.

В обобщение

Очевидно изборът на бъдещия премиер Андрей Гюров в здравеопазването ще бъде политически обагрен. В зависимост от конкретния човек, на който той се спре обаче, ще получи и диаметрално различен стил на управление. И не само - изборът му ще предопредели и накъде ще задуха вятърът в този сектор, който на този етап е почти напълно овладян от ГЕРБ и ДПС, за разлика от ПП-ДБ, които не могат да достигнат до него. От избора на министър ще зависи дали задкулисието ще спечели, а влиянието на БЛС в здравната ни система ще стане още по-голямо, отколкото днес, а и сега то никак не е малко - примери за това дори не са нужни, те са навсякъде. В единия случай можем да очакваме по-скоро запазване на досегашните политически и икономически кръгове в здравеопазването, докато във втория можем да станем свидетели на опита те да бъдат разбутани. А това е нещо, което вероятно очакват и бъдещите избиратели на незавладяната държава.