Видеокамери в санитарни помещения е недопустимо

Какви са законовите изисквания за прилагането на видеонаблюдение за охранителни цели, обясниха от БКОС

Видеонаблюдението не е лицензионна дейност и Законът за частната охранителна дейност позволява широкото му използване за охранителни цели: Чл. 11. (2) Охраната на имуществото може да включва и осигуряване на пропускателен режим в охраняваните обекти и/или извършване на видеонаблюдение при спазване на изискванията за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.

Според Общия регламент

за защита на данните (GDPR) видеоизображенията попадат в категорията биометрични данни, които са „уникални физически или поведенчески характеристики, използвани за идентифициране и автентификация на човек". Те се считат за чувствителна лична информация, изискваща съгласие за обработка. Поради чувствителния си характер, те са строго регулирани от GDPR.

В Насоки №3/2019 относно обработването на лични данни чрез видеоустройства Европейският комитет по защита на данните казва, че лицата може да приемат осъществяване на видеонаблюдение за определена цел – например, във връзка със сигурността, но е необходимо да бъдат осигурени гаранции за избягване на несанкционирана употреба за съвършено различни и неочаквани за субекта на данните цели.

В Насоките се посочва още,

че в случаите, когато се приема, че видеонаблюдението е необходимо за защита на законните интереси на администратор на лични данни, въвеждане на система за видеонаблюдение се допуска, само когато пред законните интереси на администратора (например, защита на собствеността или на личната неприкосновеност) нямат предимство интересите или основните права и свободи на субекта на данните. Администраторът на данни трябва да вземе предвид:

1) в каква степен наблюдението засяга интересите, основните права и свободи на физически лица и

2) дали то нарушава или засяга отрицателно правата на субекта на данните.

Всъщност постигането на баланс между интересите е задължително. Основните права и свободи, от една страна, и законните интереси на администратора на данни, от друга страна, трябва да бъдат внимателно оценени и балансирани.

В Насоките се казва изрично,

че инсталирането на видеокамери в санитарни помещения е недопустимо, поради предимството на правото за неприкосновеност на личния живот, пред законния интерес на администратора. Инсталирането на камери в помещения, в които се предоставят медицински, естетични, козметични и др.услуги, предполагащи събличане на дрехите, попада в същата хипотеза и представлява нарушаване на правата на клиентите.

Администраторите на данни са длъжни, освен Оценка на въздействието и Тест за баланс във връзка с обработването на лични данни (видеоизображения), да приложат надеждни мерки за сигурност по отношения поверителността на събраните и съхранявани видеозаписи – защита от нерегламентиран достъп и изтичане, срок на съхранение, и др.

Законът за частната охранителна

дейност регламентира 2 месеца като период за съхранение на видеозаписите, като в случаите с изтеклите записи този срок не е бил спазен.

Професионалистите в охранителния бранш, които инсталират охранителни системи, познават регулаторните изисквания за дейностите по видеонаблюдение и могат да постигнат необходимото ниво на защита, без да се нарушава GDPR, ЗЧОД, Наредба 8121з-611 и др.

Препоръчваме на посетителите в

обекти, в които има видеонаблюдение, да бъдат по-внимателни и предпазливи, и ако забележат камери в помещения, в които е недопустимо да има такива, да откажат услугата и да уведомят Комисията за защита на личните данни.

Видеонаблюдението не е необходимо по подразбиране, когато съществуват други начини за постигане на преследваната цел. В противен случай рискуваме промяна на културните норми, изразяваща се в това липсата на неприкосновеност на личния живот да бъде приета като норма.