Нужни са ни 20 лекари

Историята с дефицита е дълга, липсва защита в спешната помощ, а заплащането се неглижира, после пак се чудим защо в ЦСМП няма кадри, казва д-р Енчо Василев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Историята с дефицита на кадри е дълга. Нямам обяснение какво още трябва да се случи, за да се предприемат някакви мерки. Към настоящия етап проблемът все още не е намерил своето решение. За мен е необяснимо, защо все се поставя остро този въпрос в края на дадена година, а на следващата година отново не са заложени мерки и финансови корекции, които да направят привлекателна работата в спешните центрове. Така е от много време. Ако беше направено нещо положително, нещо реално за центровете, щяхме да имаме повече млади лекари и лекарски асистенти, които да започнат своето рофесионално развитие точно оттук. Дори само за първите няколко години от своята кариера за нас те биха били от огромна помощ.

- Какви, според Вас, трябва да бъдат мерките, с които работата в спешността да стане по-привлекателна? Само парите ли са причина?

- Причините са няколко. Не става въпрос само за корекцията на финансовото обезпечаване, тоест на заплатите. Много се говори за него, но винаги коментарите завършват по някакъв много порочен начин. Всички бяхме сме свидетели на такова говорене в годините. Накрая проблемът потъва, замазва се и не се решава. Заплащането се неглижира, а после пак се чудим защо няма кадри. Другата причина е не по-малко съществена. До момента липсва корекция, а няма и надежда да се случи, промяна на статута на медицинския специалист в сферата на спешната помощ.

- Какво точно липсва?

- Липсва защита, покровителство. Колегите трябва да са наясно и убедени, че няма как, по никакъв начин да се допусне и/или да се толерира каквато и да било агресия – физическа или вербална. Напоследък уж имаше някакви добри начинания за ограничаването им, но те не са достатъчни. В личен разговор много колеги са ми казвали, че точно тази агресия ги възпрепятства да започнат работа в центровете за спешна медицинска помощ. Това им убива куража. Те са информирани и са наясно, че не се среща ответна реакция, санкция по отношение на проявилите агресия. Има шепа глобени за подобни неща, но самите глоби за смешно малки и неефективни. Оттам има и нагласа в някои части от населението, че всеки може да прави, каквото си иска. Така се убива всякакво желание на младите колеги. Знаем какво е естеството и средата на работа в спешната помощ. Аз я познавам отлично, тъй като съм в тази сфера от 1995 година. Категорично, до момента, тя само се разрушава. Само се правят опити това разрушение да се забави. Посока на подобрение няма. Към всички неудачи следва да добавим купоните за храна, които са на унизително ниска сума, условията, в които хората са поставени да работят. Всичко това дава един сумарен резултат, който отблъсква младите хора да започнат или да се задържат на работа при нас.

- От колко лекари, лекарски асистенти, медицински сестри имате нужда в ЦСМП-Силистра?

- Навсякъде в страната ситуацията е една. При нас през последните години имаме отрицателен баланс по отношение на кадрите. Ако се появят един или двама желаещи да започнат работа, а те са обикновено хора на възраст, трима са тези, които напускат. Така през последните години винаги сме с негативен финал в края на годината. Състоянието в момента при нас е по-скоро статично влошаващо се, отколкото подобряващо е. Опитваме се да търсим хора, да водим преговори, да търсим варианти, за да постъпват хора. Можем да назначим 22-ма лекари - за централата на ЦСМП в Силистра и за филиалите в Тутракан и Дулово. Последният ми разговор е с колега, който завършва след няколко месеца. Надявам се да удържи на намерението си и да дойде при нас, след като се дипломира. Имаме остра нужда от лекари за ЦСМП – Силистра и филиалите. Само ще отбележа, че в Тутракан и Дулово, лекар няма от години.

- Как работи филиалът в Тутракан без лекари?

- От две години ситуацията е изключително критична. Там имаме пълно осигуряване само с медицински сестри и шофьори. Вече и фелдшери няма. По медицински стандарт сестрите имат заложени някакви права съгласно техните компетенции. Ние ги използваме, разбира се максимално. Това обаче не е решение на въпроса. За да гарантиране една качествена спешна помощ, трябва да има наистина лекар, медицинска сестра и шофьор в реанимационен мобилен екип, и стационар, зад който стои името на един лекарски асистент или медицински фелдшер. Това, според мен, следва да се разбере. От всички. Хората трябва да са наясно, че за да гарантираме качествена спешна помощ, ни е нужна кадрова обезпеченост. На нас са ни нужни 20 лекари, 15-16 лекарски асистенти. Към момента лекарите ни са осем, на сравнително висока възраст, а също и пенсионери. Моето уважение към тях, много добре работят, но много от тях са на възраст, имат здравословни проблеми. Тяхно морално и законово право е винаги, когато пожелаят да напуснат редиците и графика на спешната помощ. Няма задължението, което да ги накара да продължат да работят на график пряко сили. Нека имаме разбирането и уважението към тези колеги. Медицинските сестри са ни много ценни кадри, но и от тази категория вече трудно се намират желаещи да бъдат назначени. Те са три пъти по-малко в България от необходимото. Много трудно става да намерим сестра. В момента се мъчим да задържим на работа тези, които имаме.

- Имате ли обяснение, защо в последните години и месеци агресията от страна на пациентите и техните близки се увеличи?

- Всички тези неща се наслагват. Един проблем поражда втори, следва трети и така нататък. Така се получи един порочен кръг, в който сме от доста години. В резултат, напълно логично и закономерно е от редиците на спешна помощ да напускат кадри, а нови да не постъпват. В крайна сметка това рефлектира и върху пациентите и техните близки. За съжаление, не виждам скорошно излизане т тази порочна спирала. Забелязват се някакви плахи опити за решаване на проблемите, но те все още не дават резултати. Например в началото на есента проведохме срещи с представители на МВР за подаване на сигнал по канал към телефон 112 при агресия на адрес или по телефона с цел да се налага ефективно наказание. Това се отнася до всички спешни центрове и беше посрещнато много добре от колегите. Каналът съществува, но не виждаме резултат. Смятам, че дори само се разчуе сред гражданите, че има такава опция хората ще се съобразяват и се ограничат агресията си.

- Дали липсата на кадри и забавянето на екипи по тази причина не оказва влияние за емоциите на хората и не провокира конфликти с медиците?

- Мога да кажа само, че в жалбите си пациентите настояват да се прави по-добър подбор на кадрите. Настояват едва ли не да се назначат достатъчен брой кадри, което не зависи от конкретния директор на ЦСМП. В разговори с нас, хората заявяват, че не ги интересува нашият недостиг на кадри. Те знаят проблема, но не приемат, че той е обект на доста по-сериозен държавен ангажимент. Съвсем не бива обаче той да завърши като миналогодишния опит, в който младите колеги, специализантите и стажантите бяха обидени, сравнявани с какво ли не и им беше бяснено, как ще бъдат внесени лекари отвън за 500 лева. Такъв подход не върши работа. Хората обаче искат да имат медицинска помощ, когото им е нужда при спешност. Те казват: Бъдете по-бързи! Аз трябва да им обяснявам, че не можем да сформираме нужния брой екипи, както е по стандарт, защото нямаме кадри, на което те се ядосват, споделят, а в резултат идва и арогантността и насилието. Проблемът обаче остава.

- Какво е средното запащане в ЦСМП-Силистра и как гледате на увеличението от 5% за работещите в бюджетната сфера? Достатъчно или недостатъчно е то?

- Около 2200 лева получават медицинските сестри, 2350 лв. фелдшер, респективно лекарски асистент, и между 3100-3200 лв. лекар. Липсата на нов бюджет не може да реши въпроса за повишаване на заплатите. Колкото до 5-те процента увеличение за заетите в бюджетната сфера, те няма да се усетят от хората и няма да е мотив млади колеги да започнат работа при нас. Това е компенсация за инфлацията през последните четири-пет месеца, която усещаме в магазините.

- Неотдавна Съюзът на парамедиците в България излезе с предложение незаетите щатове в центровете за спешна медицинска помощ да бъдат трансформирани в такива за парамедици. Как гледате на това предложение, тези кадри какви нужди могат да покрият?

- При нас нямаме опит с парамедици. Засега нямаме дори такива кандидати. Аз не знам с какво заплащане такъв човек трябва да започне работа – с това на медицинската сестра или на лекарския асистент. Освен това, до каква степен ще бъде покрита от него спешността, какво качество ще бъде оказано при положение, че и сега хората изразяват недоволство. Само времето ще покаже, дали и как работят тези кадри. Нека, когато се дават идеи, те да бъдат аргументирани.

- Кои са, според Вас, трите пункта от първостепенна важност в спешността, които едно бъдещо управление в здравеопазването следва да реши?