Вертикалната интеграция предполага неравнопоставеност

Съвременните тенденции в много държави членки от ЕС са за създаване на механизми за предотвратяване на злоупотребата с пазарно положение, казва проф. Илко Гетов

Позицията на Българския фармацевтичен съюз за вертикалната интеграция на пазара на лекарствените продукти от години е, че тя следва да бъде забранена, но това изисква нарочна промяна на закона за лекарствените продукти (ЗЛПХМ). Както се посочва в Решение 1132 от 22 декември на КЗК, вертикалната интеграция дава възможност на производителите за затваряне на цикъла производство, дистрибуция, продажба на краен клиент. По този начин те могат да генерират по-високи печалби от произведените продукти. В посочения затворен цикъл участниците във вертикалната структура могат да бъдат привилегировани спрямо други странични на структурата участници на пазара. Нещо повече, посоченият модел може да се превърне дори в средство за натиск върху конкуренти на дружество от вертикалната структура, поради зависимостта им от доставчик от различно пазарно ниво.

При наличие на вертикална структура,

действаща по цялата верига (производство, дистрибуция и търговия на дребно на/с лекарствени продукти), производителят може да привилегирова свързания с него търговец на едро пред други търговци на едро, което да прерасте в привилегироване на търговеца на дребно от търговеца на едро пред други търговци на дребно, когато първите двама са част от една икономическа група.

Принципната позиция на БФС, изразена официално пред Министерство на здравеопазването през 2016 г. относно изготвения тогава проект за изменение и допълнение на ЗЛПХМ е, че съвременните тенденции в много държави членки от ЕС са за създаване на механизми за предотвратяване на злоупотреба с пазарно положение и изкривяване на предлагането на лекарствени продукти, включително такива заплащани от публични фондове, без да се вземат предвид техните фармакоикономически показатели, стойностна ефективност и терапевтични резултати. Следва да се има предвид, че

евентуална бъдеща възможност за генерично

заместване в аптеките би имала положителен ефект за пациентите и за разходването на средства от публичните фондове при съчетаване със забрана за вертикална интеграция. При наличие на вертикални структури в системата на лекарствоснабдяването се създават условия за налагане на пациенти и на публични фондове на определени лекарствени продукти и подходи към лечението, които не винаги кореспондират с медицинската целесъобразност и обоснованост. Въвежданите в закона гаранции чрез процедура за оценка на здравни технологии и изисквания към участниците в процеса на лекарствоснабдяването се лишават от полезно действие, в голяма степен, при наличие на структури със значително пазарно положение, които контролират целия процес от производството до отпускането на дребно на лекарствените продукти. Липсата на законов механизъм за контрол върху процеса на снабдяване на населението от вертикални структури влиза в противоречие с поставените цели от Народното събрание в приетата Национална здравна стратегия 2016 – 2020г. и реформата относно достъпността и ефективното разходване на средства от страна на държавата.

Според анализа на КЗК през 2010 – 2015 г.

се наблюдава процес на вертикална интеграция с формирането на такива вертикални структури, които към момента са активни на пазара. Въпреки, че броят на независимите аптеки и „късите" вериги значително надвишава броя на аптеките, които са част от големи /"дълги"/ вериги, последните имат по-значим дял от продажбите на пазара на търговия на дребно на ЛП, включени в ПЛС, заплащани напълно или частично от НЗОК. Затова считаме, че са налице сериозни и обосновани рискове пред участниците на пазара относно:

- увеличаване на пазарния дял на определени участници;

- увеличаване на дела на вертикалните структури;

- ценова конкуренция, която поставя пред опасност здравето на пациентите и географското разпределение на аптеките;

- паралелен износ на лекарствени продукти, който е фасилитиран при наличието на вертикални структури;

- намаляване на броя на т.нар. независими аптеки и на техния пазарен дял;

- натиск върху обществените фондове при определяне на политиката и цените на заплащане с публични средства на лекарствените продукти.

Според нас е необходима активна стратегия на държавата и политика по контрола от страна на КЗК за ограничаване на посочените рискове в следващите години.