Райна Княгиня е първата дипломирана акушерка

Много факти от нейния живот все още не са проучени, макар и да е дала много на обществото, казва доц. Атанас Шопов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Действително, тя има и медицинско образование, придобито в Русия, където учи за акушерка, но наистина в паметта на българския народ тя се свързва предимно с дейността й по подготовката на Априлското възстание. Българското общество в Панагюрище в следосвобожденска България, а и преди това, отделя много средства за образованието и възпитанието на младите хора. Прави впечатление, че се насърчават и дават възможности да учат и девойките, а не само младежите, каквато е била традицията в онези времена. Малко се знае фактът, че точно това общество е консолидирано по отношение на просветата. По-заможните в него събират средства и изпращат млади хора в чужбина, да се учат и след това да се върнат и отблагодарят на селището със своя труд, да възпитават и предават на другите това, което са възприели в странство. Така, както от девойките е изпратена Райна Попгеоргиева Футекова, така са изпращани и младежи, сред които Марин Дринов - първият професор в България и Нешо Бончев – първият литературен критик. Райна Попгеоргиева Футекова е много будна девойка, завършва панагюрското класно училище и със съгласието на родителите й е изпратена в Стара Загора, за да продължи образованието си. Когато се връща, става учителка. До нея, заради образованието и знанията й са се допитвали мнозина, дори по-възрастните хора. Това е една млада жена с нежно лице, но много силен, непоклатим дух.

- Правил ли е някой психологически портрет на Футекова?

- Не, но трябва да се направи и да се изучава не само от нас, специалистите – историци, но и от учениците, от студентите. Много се надявам някой млад човек да се вдъхнови и да изучи и опише психологическия образ на Райна Княгиня. Тя е най-голямото от петте деца в семейството на Нона и отец Георги Футеков. Документално е засвидетелствано, че тяхната къща е най-старата сграда, тя е от 1676 г., има и съхранен надпис. Райна е изключително активна и работеща за еманципирането на българската девойка. През 1873 г. участва в откриването на Женско дружество „Надежда", а също така и в Девическо дружество „Китка". Само ще спомена, че според устава на дружество „Надежда" целта на създаването му е „умственото и нравственото повдигане на жената в града". В член 1 от устава на девическото дружество се казва „Има за цел разпространението на развитието и образованието на девиците, и обрагородяване на нравите на членовете на тая дружина. Тая си цел ще се постига с прочитания на вразумителни книги, с разкази християнски, като ще се промишлява със съставлението на една девическа библиотека в училището или на местото, дето ще става събранието". Ние виждаме, че създаването на тези дружества, в които е и Райна Попгеоргиева Футекова имат огромна роля за еманципирането на българската девойка и жена в обществото. Интересното за нея е, че е 20-годишна по време на събитието през 1876 г. Била е много сръчна и разумна, успява с много добър план, заедно с други момичета да ушие знамето на възстанието. Девойките се местят в различни домове, докато го везат, но накрая то е довършено в нейния дом. Това става в сривалища, каквито са имали всички български къщи в онези години. Знамето е осветено на 22 април, а Райна - жена на кон го развява – нещо нечувано в онази епоха. Така българинът иска да се идентифицира от ислямското семейство. Затова неслучайно процесията се води точно от жена, а духовенството я благославя. Райна Княгиня не се страхува, не се сражава, но е изключително корава. Когато издирват революционерите, тя е заловена и измъчвана, но не издава нито един от тях. Само казва, че Бенковски й е възложил ушиването на знамето. Сравнявана е с Жана Д'Aрк. След като е освободена в резултат на настояванията на международната комисия и се възстановява от ареста и мъченията, й е предложено да замине да се учи в чужбина, в Европа. Тя обаче избира Русия. Като жена, Райна Футекова е осъзнала, че природата я е призвала да дава живот. Затова и решава да учи за акушерка.

- Приема се, че Райна Попгеоргиева Футекова е първата дипломирана акушерка в България, но същото се твърди и за Христина Хранова, която е и първата жена – водна спасителка. Каква е истината, какво доказва историческата наука?

- Някои смятат, че Райна Футекова е дипломирана акушерка, но не е упражнявала професията за разлика от Христина Хранова. Това обаче съвсем не е така. Има исторически източници, които удостоверяват, че Райна е първата акушерка и е практикувала своята професия. Тя е израждала деца в домовете на хора от обществото, дори дипломатически домове, както и в домовете на бедни хора. На бедните долики обаче тя е помагала безплатно. Нашата героиня упражнява своята професия в София, където се премества да живее след смъртта на своя съпруг Васил Дипчев. Той е участник в Априлското въстание, след Освобождението е кмет на Панагюрище, народен представител и в Петото обикновено народно събрание (1887 – 1889) и в Четвъртото велико народно събрание (1893). По времето на Стефан Стамболов Дипчев, като краен русофил, не може да си намери работа. Той умира сравнително рано в резултат на политическо преследване и побой в Черната джамия. Тогава Райна Попгеоргиева се премества в София и практикува акушерската професия, за да изхрани и образова своите пет деца.

- Някое от децата й наследило ли е професя, свързана с медицината?

- Не. Семейство Дипчеви имат пет деца, все достойни българи. Четирима от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Райна осиновяваи едно момиченце – Гина. Работи предимно в кварталите Орландовци и Малашевци. Поддържа тесни връзки с Венета Ботева, вдовицата на Христо Ботев.

- Райна Попгеоргиева Футекова, популярна като Райна Княгиня – личност обаятелна, но за животът й след Априлското възстание все още се знае твърде малко. Защо, доц. Шопов, малко са историческите данни или паметта ни за историчност е твърде къса?

- Не бих казал, че паметта на българите за великите хора от нашата история е къса. По-скоро много факти от живота на Райна Княгиня все още не са проучени. Освен това, самата тя е дала много на обществото като учителка и акушерка, като съпруга на народен представител и майка на четирима синове – военни, награждавани за заслуги към Отечеството. Данните са все още малко, защото тя не е била от хората, които вдигат шум около себе си. Живяла е достойно, с умереността и въздържанието на истинска дама и стойностна личност. Аз, като историк, имам надежда, че ще дойдат млади колеги, които ще започнат по-цялостно изследване на живота на Райна Попгеоргиева Футекова.