Храната - начин на употреба

Тя е най-достъпното удоволствие при стрес, но дали наистина ни трябва, казва проф. Захарина Савова

Соня
Василева
s_spasova@yahoo.com

Емоционалното ни състояние е изключително важно и правим какво ли не, за да се чувстваме щастливи. Понякога обаче можем да сбъркаме, като го търсим не, където трябва - например в пълната чиния. Когато човек изпитва положителни емоции, в тялото му се отделят ендорфини, т.нар. хормони на щастието, които му помагат да се отпусне, имат и обезболяващ ефект, обяснява проф. Захарина Савова. От друга страна – когато денят ни се повтаря с вчерашния, при това пълен с нерви, стрес и отговорности, а животът ни е лишен дори от малки удоволствия и положителни емоции, то здравето ни се влошава, а защитните сили на организма намаляват. Потискането на гнева, както и страхът или чувството за самота и/или пустота могат да станат и прекрасни поводи за импулсивно хранене – ядеш, без да си гладен реално, казва психотерапевтката. Тя уточнява, че всички ситуации, свързани с повече напрежение (изпит, подготовка за интервю за работа например) пораждат у хората т.нар. орална потребност, а това включва не само усилено ядене, но и пиене, пушене, изобщо – зоната на удоволствие се концентрира в областта на устата.

Проф. Захарина Савова е психотерапевт, с десетки публикации, както и автор на книги. Специализирала е аналитична психотерапия в Швейцария, както и основи на когнитивно-поведенческата психотерапия. Преподава във Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София. Член е на редица асоциации, сред които и Европейската асоциация по телесна психотерапия, както и на Съвета по медицинска наука в МУ.

В действителност  храненето е най-лесното, достъпно и контролирано удоволствие, което може да си позволим при стрес, най-лесният и бърз начин да получим енергия и заряд за нашето тяло, обяснява проф. Савова. И донякъде се успокояваме, че всъщност „още малко“ от шоколада или

трета палачинка за закуска няма да ни направи зависими,

не е нищо страшно, защото няма как да се пристрастим към храната. Още повече, че мозъкът ни приема сигналите бързо и само след 20 минути вече имаме разрешаване на нашата емоционална криза. Така едно парче шоколад, изгълтано набързо, ни спасява и „зарежда“, казва специалистът. По нейните думи емоционалното хранене или желанието да се храним в едни такива „трудни“ и „тежки“ състояния се появява много внезапно, почти не може да се контролира и притъпи и обикновено е към определен вид храна. Това няма нищо общо с физическия глад, при който организмът трябва да се храни, за да съществува и да бъде физически здрав.

В своята книга проф. Савова предлага следното упражнение за проверка до колко човек лично използва храната като заместител на нещо, което му липсва във всекидневието. При следващия „неистов глад“ определете храната, която смятате, че ще го засити (шоколад, пица или друго), а след това се опитайте да направите асоциация с нея. После се опитайте да определите и в какво емоционално състояние се намирате, записвайте си и асоциациите, и храните. Емоционалното хранене замества друга ваша нужда – вие не сте гладни, а може да имате необходимост да направите нещо, да говорите с някого, да изкажете чувства, да предприемете промяна, казва проф. Савова.

Какъв е изходът?

Вместо да отваряте хладилника, опитайте се да се „заредите“ с хормоните на щастието по друг начин. Прочетете виц, гледайте смешен филм, пуснете музика и танцувайте. Може да изкрещите, да стиснете юмруци, да хвърлите възглавница по стената. Много добре действат и дихателните упражнения – опитайте се дишате дълбоко (пример има по-долу). Стресираният човек диша плитко, а дълбокото дишане означава, че в тялото влиза повече кислород, което успокоява, обяснява проф. Савова.

Ако имате възможност, станете и се разходете. Слезте една спирка по-рано от автобуса към вкъщи или отидете пеша до магазина, вместо да се качите в колата. Станете от стола, направете няколко подскока, няколко клякания. Ще усетите, че тялото се отпуска, а дишането се успокоява, обещава проф. Савова.

И най-важното от всичко е да е потърсим какво наистина заместваме с храната – дали искаме да кажем „не“ на някого или нещо, дали искаме да бъдем прегърнати, дали имаме нужда да бъдем оценени по-добре, обобщава психотерапевтът.