Минималните изисквания за персонал в извънболничната и болничната помощ включват поне един лекар с медицинска специалност „Клинична микробиология"
Clinica.bg
press@clinica.bg
Поне 3000 изследвания на година ще трябва да правят лабораториите по клинична микробиология в извънболничната помощ и в отделенията от първо ниво в болниците. В тях ще трябва да работи и поне един лекар с тази специалност. Това предвижда проектът на медицински стандарт по клинична микробиология на МЗ, който е публикуван за публично обсъждане.
Минималните количествени показатели за дейност засягат всички лаборатории и трябва да отговарят на исканията на медицинските специалисти за микробиологични изследвания. Техният брой обаче не може да е по-малък от 3000 в лабораториите за извънболнична помощ и тези от първо ниво на компетентност в болниците.
При лабораториите от второ ниво –
минимумът е 5000 годишно, а за трето ниво - поне 10 000 изследвания за лабораториите с общ профил. Освен това при микологичните лаборатории и микробиологичните лаборатории по туберкулоза е нужно да има поне 1000 изследвания на година, за националните референтни лаборатории този показател е поне 2000 годишно.
Сред другите критерии за качество
са поддръжка на система за качество, участия в национална система за външна оценка на качеството на резултатите, наличие на вътрешен и външен качествен контрол, спазване на критерии на специализирани ръководства като EUCAST от съответната година.
Също така лабораториите трябва
да имат готовност да повторят изследването на пациентите или на клиничните проби и при най-малкото съмнение в достоверността на резултата им. При невъзможност да се направи окончателна идентификация на причинителя пък е задължителна консултацията със специалисти от лаборатория с по-високо ниво на компетентност. Сред останалите изисквания за качество са добро документиране на резултатите, съхранение на документацията - поне 5 години, и т.н.
С проекта на стандарт се въвеждат
изисквания за персонала. Според тях в лабораториите по Клинична микробиология могат да работят лекари и биолози (с магистърска степен) с придобита медицинска специалност "Клинична микробиология" (за лекари) или „Лабораторна микробиология" (за биолози). Също така в тях може да има и лекари (вкл. лекари с друга специалност) и биолози без специалност, които обаче ще са длъжни да се зачислят като специализанти в рамките на до 3 години от момента на назначаването си.
В микробиологична лаборатория
в лечебно заведение за извънболнична помощ или от първо ниво на компетентност в болница, РЗИ, в микологична лаборатория към ЦКВЗ и в лаборатория по туберкулоза от първо и второ ниво работи най-малко един лекар със специалност „Клинична микробиология". При второ ниво на компетентност в болница и в лаборатория по туберкулоза от трето ниво има най-малко един лекар със специалност „Клинична микробиология", като е препоръчително да има още един лекар със специалност „Клинична микробиология" или специализант.
В микробиологична лаборатория
от трето ниво на компетентност в болница задължително работят най-малко трима лекари със специалност „Клинична микробиология", единият от които е началник. Допустимо е единият лекар да е специализант по медицинската специалност „Клинична микробиология". В националните референтни лаборатории в НЦЗПБ задължително работи най-малко един лекар с придобита специалност „Клинична микробиология".
От МЗ са направили и оценка
на примерните разходи, които ще са нужни за създаването на една лаборатория по микробиология. Оборудването за извънболничната помощ и I ниво на компетентност в болница ще е за 80 000 лв. За II ниво на компетентност разходите се качват на 180 000 лв., а за трето - на 390 000 лв.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм