Чакаме спешна реформа от новия министър

Без нея в системата всяка година ще се дават все повече пари и те няма да стигат, но за сметка на това ще расте неудолетвореността на пациентите и лекарите, казва д-р Гергана Коларова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Видимо да. Много общински болници в цялата страна имаха сериозни проблеми. В София общинските болници изпитваме затруднения в някаква степен, но не мисля, че има сериозен проблем.

- Какви затруднения изпитват общинските болници и защо?

- Много са причините, които водят до проблемите. Най-често срещаният упрек, който чува един директор на болница е, че мениджмънтът е неподходящ. На всички, когато чуем това изречение, не ни става приятно, защото сме убедени, че, когато има пари и човек има съответните познания, умения, опит би могъл да се справи в определени ситуации. Въпросът е, когато парите не достигат, как те ще се управляват. Общинските болници в София са по-дисциплинирани и връзката ни с общината е по-тясна - тя седи зад гърба ни, а ние поставяме въпросите пред тях и заедно ги решаваме. Контролът над лечебните заведения е сериозен. Но в един по-малък град, където всички се познават, има възможности за повече пробойни в правилното управление на тези болници и контрола им. Защото допускането на частни структури в тях например, няма как да стане без знанието на общината. Затова смятам, че не само мениджмънтът е проблем. А това, че клиничните пътеки са недофинансирани, че в тях не фигурира лекарският труд, е безспорен факт. При тази липса на достатъчно финансиране е много трудно идеите и целите, които поставя ръководството на болницата, да се развиват и осъществяват. А целите на всички нас са да повишаваме качеството на обслужването на пациентите със съвременни методи.

- Кои са другите, освен липсата на недофинансираните клиничните пътеки и на добър мениджмънт?

- Липсата на възможност лечебните заведения да предлагат на добра цена платените си услуги. Виждаме, че в колапс изпадат болници, които са разположени в много ниско развити икономически райони на страната. Там колегите нямат възможност за толкова много приходи, затова трябва да са по-ограничени в разходите си. Няма как цената на един преглед в малък град да бъде същата, като тази в София.

- Тоест за тези болници трябва да има по-големи субсидии, така ли?

- Категорично, никой не трябва да абдикира от това. Общината в София дава 9 милиона за болниците, без които ние нямаше как да се справим. Но това не означава, че грижата за тях трябва да е само на общината, а и на държавата - министерство на здравеопазването не може да абдикира от нея.

- Какви са основните проблеми за една общинска болница в голям град като София?

- Основните проблеми са финансирането по пътеките от здравната каса. Тя е основен източник на средства за болниците и когато пътеките са недофинансирани и лимитирани на базата на предвиждане на заболеваемостта, това е доста незряло. Освен това конкуренцията с частните болници е неравнопоставена. На територията на столицата има повече от необходимия брой лечебни заведения.

- Доплащането особено в АГ-сектора е много голямо – няколко пъти стойността на клиничната пътека, трябва ли да има таван?

- Това доплащане в никакъв случай не е многократно повече от стойността на клиничната пътека. Таванът е сложен от закона и в общинските или държавни болници няма опция тази сума да бъде по-висока. Доплащането е под формата на избор на екип, тогава когато пациентът избере лекаря, който да го лекува, а всеки има това право. Но това е пазар и след като има търсене на лукс, очакване за по-добро медицинско обслужване, нормално е да има и по-високи доплащания и това е възможно само в частните медицински структури. Те могат да си позволят по-добри условия, защото освен приходите от НЗОК, под различни форми биха могли да увеличат доплащането.

- Трябва ли да има промяна и в каква посока?

- Посоката е една. Факт е, че болниците са повече от необходимото. Аз смятам, че трябва да се наложи мораториум за откриването на нови болници и на структури за доболнично лечение. А наличните да бъдат преструктурирани по начин, който да отговаря на здравните нужди на населението. Ние сме наясно, че промените в тази посока са тежки, темата е изключително широка. Не очаквам, че ще бъде лесно да бъдат осъществени.

- Има ли достатъчно лекари и медицински сестри?

- Сериозна е липсата на квалифицирани медицински сестри и специалисти по здравни грижи. Професията не е привлекателна, защото заплащането е ниско, а трудът е тежък. Това не привлича достатъчно млади студенти, а и повечето от тези, които завършват, се насочват към други държави, заради по-добрата перспектива и заплащане. Нашата болница, като всички останали, усеща тази липса. Бидейки обаче база на Института по здравни грижи, специализират акушерки и имаме възможност да задържим тези, които имат нужните качества. Всички болници изпитват недостиг от лекари от определени специалности, които са нежелани поради неоценяване на важността им и недостатъчното заплащане – патоанатоми, анестезиолози, специалисти по образна диагностика и други.

- Основният проблем за липсата на медицинските сестри са ниските заплати, защо не се вдигнат, те искаха 1200 лв?

- Когато един лекар стартира работа с основна заплата от 890 лв., медицинската сестра с 650 лв., а минималната работна заплата за неквалифицираните работници е 460 лв., справедливостта приключва. Реално с допълнителното материално стимулиране заплащането на специалистите по здравни грижи и акушерки достига 1200 лв. Тревожен е фактът, че повечето от тях вече доста години работят след пенсиониране.

- При толкова застаряващ персонал сред специалистите по здравни грижи каква е прогнозата ви – докога ще имат кадри лечебните заведения?

- Много ми е трудно да предвидя, но мисля, че ако не вземат спешни мерки в този посока, тежката липса на кадри ще се усети болезнено в следващите пет до седем години.

- Този проблем ще доведе ли до сериозна реорганизация на болничната мрежа?

- Надявам се, че така както искаме да има добри мениджъри и хората, които отговарят за организацията на здравеопазването на национално ниво, трябва да са наясно с тези проблеми, да имат ясна визия какви промени трябва да бъдат направени. Защото трудностите в някои болници са вече критични.

- София може би е градът с най-голяма гъстота на лечебните заведения, отразява ли се това на работата ви?

- Да, нямаме друга опция освен да предлагаме добро качество, това е една от причините да стоим добре на пазара.

Освен това има различни хора, едни избират по-скъпо лечебно заведение, други отиват някъде заради името на болницата или заради емоционални подбуди. Но според мен, най-голямо значение има качеството на лекарите, защото пациентите вървят с добрите специалисти. Естествено, че големият брой болници води до проблеми – с голямо заплащане привличат кадри и ние сме изправени пред сериозни проблеми, които обаче бързо решаваме.

- Трябва ли да има мораториум за финансиране на новите дейности и лекарства от касата през 2018 г.?

- Както вече споменах, категорично смятам, че не трябва да се финансира дейността на нови болници. Когато една болница е много добре финансирана, тя може да развива нови дейности. Всички лекари повишаваме квалификацията си, посещавайки международни конгреси и специализации в чужбина. Тоест ние инвестираме в нашето обучение с мисълта да лекуваме нашите пациенти с най-новите методики, изискващи апаратура от ново поколение. Но здравната каса не заплаща нищо иновативно, тя финансира диагностични и терапевтични методики от средата на миналия век.

- 2017 г. беше тежка за общинското здравеопазване, но каква беше за „Св. София"?

- За „Св. София" беше много добра година. Смятам, че до края й болницата ще бъде на финансова печалба, задълженията ни към доставчиците ще се редуцират и ще приключим с дълг от 300 хил. лв., което е приемлива сума.

- Предвиждате ли разкриване на нови дейности?

- По-скоро предвиждаме да усъвършенстваме сегашните направления, да вкараме иновации в тях, отколкото да започваме нови. Но нека видим какви ще са финансовите рамки за следващата година. Нужно е да подновим апаратурата в болницата, за да редуцираме вероятността от грешки и от юридически проблеми, да подобрим качеството на работа.

- Със 150 млн. лв. ще се увеличат средствата за болници догодина, ще ви даде ли това възможност за безлимитно функциониране?

- Това е невъзможно, в самата система има заложени несъвършенства, които сами по себе си водят до загуба на средства и докато не се направят работещи корекции в нея, все повече пари ще се губят и няма да се постигнат очакваните резултати от публичното здравеопазване.

- Кое в нея трябва да се промени?

- Това е въпрос на държавна политика и е редно хората на отговорни постове в министерството на здравеопазването да намерят тези начини.

- Контрол в системата има ли?

- Има, но той е нереален и неефективен, трябва да се оптимизира.

- Без реформа какво да чакаме?

- Ако не се реформира системата, всяка година ще се дават все повече пари за здраве и ще расте неудовлетвореността на пациентите и лекарите.

- Без реформи догодина какво ще е бъдещето на общинските болници?

- Като общински болници, ние сме зависими пряко от здравната политика на съответната община – собственик на лечебното заведение. В такъв план столичните болници не са застрашени от нерешими проблеми. Ние обаче не сме абсолютно независими от цялостната политика на министерството на здравеопазването, бидейки част от системата, всяко негово решение е изключително важно за нас.

- Оптимист ли сте, след като начело на здравната система застана нов екип от финансисти?

- Аз съм реалист, силно се надявам, че новият министър ще се вслушва в съветите и на медицинските експерти, защото здравеопазването е сложна система и не бива да се превръща в една суха система от икономически механизми. И защото много министри се смениха, мисля, че оттук нататък никой няма право на грешка.