Интеграция без край

Бавно, но сигурно вертикалната и хоризонтална интеграция на фармацевтичния пазар у нас се увеличава. Засилващият се ценови натиск и все по-агресивната конкурентна среда са основните причини за разрастването на концентрацията. И ако това е безспорно за всички, то мнението на бранша е сериозно раздвоено за последствията, до които тя води. Ограничаване на достъпа до медикаменти и наличието на аптеки в определени региони на страната, увеличаване на паралелния износ, понижаване качеството на услугата за крайния потребител са сред тезите, които изповядва едната част от фармацевтичното съсловие у нас. На диаметрално противоположната страна са схващанията на по-едрия бизнес. Според собствениците на аптеки и на някои от дистрибуторите интеграцията на пазара подобрява достъпа на пациента до качествени услуги и до по-голямо портфолио от продукти, води до понижаване на цените на медикаментите.

 

Интреграцията в цифри

Почти 3200 са аптеките, които оперират у нас през тази година. Броят на така наречените „независими" е 2150. От тях 1500 са единични, а останалите са част от най-късите вериги – до 4 обекта. Въпреки че броят им е по-голям, отколкото на по-големите вериги тенденцията на хоризонтална интеграция е неоспорима. За изминалите пет години почти два пъти са се увеличили аптеките, които са част от най-големите вериги с над 50 обекта, като броят им през тази е достигнал 618. Макар и по-бавна тенденцията на нарастване при по-късите вериги също е стабилна, като в момента броят на аптеките в тези с 5 до 15 обекта е 293, а с 16-50 - 221.

Въпреки че броят на независимите аптеки е по-голям от този на веригите, пазарният дял, който те заемат е драстично по-малък. Напрактика 40% от продажбите на дребно минават през 600-те аптеки на най-големите вериги, като делът им се е увеличил с 10% за изминалите пет години. В абсолютни цифри за първите осем месеца на тази година това означава, че през тях са минали 843 млн. лв. от общо 1.9 млрд. лв. Най-големите сред тези вериги са „Марешки" (над 300), групата на SCS (около 60), „Субра" (60), „Медея" (около 50). Заедно с продажбите през по-късите вериги пазарният им дял през 2017 г. вече достига приблизително 70%. В същото време търговията през така наречените независими аптеки продължава да спада, като за изминалите пет години се е стопил от 55% на 40%. Или в абсолютни цифри през първите 8 месеца на тази години през 1500-те аптеки са били продадени лекарства за 753 млн. лв.

Интеграция и по вертикалата

Освен по хоризонаталата, пазарът у нас става все по-интегриран и по вертикалата. Броят на веригите, за които седят дистрибутори на лекарства продължава да се увеличава. Двама от четиримата най-големи търговци на едро, които държат 80% от пазара на лекарства в България, имат и собствени вериги с аптеки. Това са „Софарма трейдинг" (21%), който заедно с фармацевтичната компания „Софарма" седи зад марката Sopharmacy, и „Фармнет" (21%), на когото са марките „Марешки" и „Супер нова". Другите два дистрибутора – „Фьоникс" и „Стинг", са без собствени аптеки. Макар и по-малки, на пазара са налице и други вертикално интегрирани структури, като „Медея" и „Медея Фармако", „Феникс" и „Ремеди трейдинг".

Плюсовете и минусите

Абсолютна истина за предимствата и недостатъците на двата модела няма. Обикновено веригите предлагат по-богато портфолио на клиентите си. В тях те могат да намерят не само лекарства и медицински изделия, но и богата гама от козметика и хранителни добавки. Изключения обаче има, типичен пример са аптеките „Марешки", където се залага не на богато портфолио, а на по-ниска цена.

Хипотезата, че във веригите продуктите винаги са по-евтини от тези в единичните аптеки пак е под въпрос. По-големият обем на покупките и на отсъпките, които могат да получат при медикаментите, особено, ако са част от вертиклано интегрирани структури, не означава автоматично, че цените там ще са по-ниски. Причината за това е в конкуренцията между самите търговци на едро. Тъй като двама от четиримата най-големи нямат собствени аптеки, те са принудени да работят с всички и да им предлагат достататъчно атрактивни условия, за да печелят. По-доброто обслужване като запазена марка на веригите или независмите аптеки също е спорен въпрос. Истината е, че и в двата вида обекти има лошо и добро обслужване, което зависи единствено и само от хората в тях.

Безспорни са може би само четири факта. Единият е, че с окрупняването на пазара фармацевтите губят икономическата си свобода. Вторият е, че интеграцията се отразява зле на достъпа до медикаменти в по-малките населени места, защото огромната концетрация на веригите аптеки е в столицата и в по-големите градове. Третият е, че при евентуално въвеждане на генеричното заместване, вертикално интегрираните структури до ниво производител, като тази на „Софарма", ще имат изначални пазарни предимства. И не на последно място - че през веригите аптеки, особено, когато са вертикално интегрирани, по-лесно се извършва паралелен износ в големи количества.

Напред в бъдещето

Тенденцията на интеграция – хоризонтална и вертикална, ще пордължи да се увеличава в страната ни и занапред. Причините за това безспорно са във все по-големия ценови натиск на пазара и увеличаващата се конкуренция. Държавната политика в тази посока волно или не стимулира интегрирането на пазара. Последният пример в това отношение е въвеждането на по-големи отстъпки от фармацевтинчите компании към здравната каса, които най-вероятно ще доведат до преразглеждане на тези по веригата и възможностите за печалба на аптеките. Заплаха за оцеляването на някои от най-малките аптеки може да се окажат дори инвестициите за верификация на медикаментите. Евентуалният мораториум за финансиране на нови молекули догодина от НЗОК, както и въвеждането на електронен търг за онкомедикаменти също ще допринесат за развитието на интеграцията на пазара на различни нива. За добро или лошо тя обаче не е изолирано родно явление, а тенденция в целия свят.

Хоризонталната и вертикална интеграция през погледа на бранша:
Оля Василева, БАТЕЛ
Проф. Илко Гетов, БФС
Аделина Любенова, "Стинг"
Николай Костов, АСА