Има натиск в здравеопазването

Той идва от различни посоки – икономически интереси, политически позиции, професионални общности, въпросът е дали държавата се поддава, казва Явор Пенчев

- Г-н Пенчев, станахме свидетели на остра реакция от страна на частни инвеститори, свързана с разрешаването на нова детска кардиохирургия. Доколко оправдана е тя според Вас?

- Когато става дума за здраве, емоциите са неизбежни и напълно разбираеми. Всяка страна, която инвестира ресурси, знания и амбиция в медицината, има право да очаква ясен и навременен институционален отговор. Но държавата няма право на емоция – тя носи огромна отговорност. Всеки необоснован компромис може да струва човешки живот.

Детската кардиохирургия не е обикновена медицинска дейност. Това е област, в която решенията не се измерват в квадратни метри, брой легла или мащаб на инвестиционни намерения, а в капацитета на екипите, непрекъсваемостта на грижата и доказаните клинични резултати. Затова реакциите могат да бъдат обясними като човешки и професионален импулс, но решенията не могат да бъдат оправдани, ако не стъпват върху медицинската логика и не гарантират сигурността на децата.

Към настоящия момент министерството е получило отрицателни становища от Българския лекарски съюз, от експертния съвет по детска кардиология и от експертния съвет по детска спешна и интензивна медицина по отношение на инвестиционното намерение за разкриване на нова структура за кардиохирургично лечение на деца извън София.

Основната причина концентрирането на медицинските услуги за лечение на вродени сърдечни малформации в един национален център да бъде от решаващо значение е натрупаната специализирана експертиза, по-добрите клинични резултати и нива на преживяемост, достъпът до високотехнологична апаратура и ресурси, устойчивото качество на грижите, възможностите за обучение и научна дейност, по-добрата координация на лечебния процес и по-високата ефективност на публичните разходи.

Вродените сърдечни заболявания са изключително сложни и изискват функционирането на добре сработени мултидисциплинарни екипи – детски кардиолози, кардиохирурзи, анестезиолози, неонатолози, специалисти по интензивна медицина, рехабилитатори и високоспециализирани медицински сестри. Изграждането на подобни екипи отнема години и е стратегически приоритет на държавната политика в областта на детското здраве. Международният опит и научните данни показват, че пациентите, лекувани в центрове с висок обем дейност, имат значително по-добри резултати и по-ниска смъртност. Именно поради сравнително малкия брой пациенти годишно в България, европейските професионални стандарти сочат, че страната ни има нужда от един устойчив и високоефективен център за лечение на вродени сърдечни малформации.

- Прецедент ли са подобни реакции от страна на собственици и директори на болници?

- Не, подобни реакции не са прецедент – и в това няма нищо необичайно или драматично. Здравеопазването е сфера, в която се пресичат значителен публичен ресурс, частни инвестиции и високи обществени очаквания. Там, където тези линии се срещат, напрежението е естествено.

Ролята на държавата обаче е да бъде предвидима, последователна и принципна. Ако институциите започнат да взимат решения под въздействието на най-силния глас, много бързо ще се окаже, че имаме повече шум в публичното пространство, но не и подобрение на грижата за пациентите.

- Вие сте част от екипа на Министерството на здравеопазването, но и председател на Надзорния съвет на НЗОК. Какво показва опитът Ви – има ли натиск върху здравните власти? Ако да, откъде най-често идва?

- В здравеопазването има натиск – и би било наивно да се твърди обратното. Това е система, която работи с огромен обществен ресурс и в която всяко решение има пряко отражение върху човешки съдби.

Натискът идва от различни посоки – икономически интереси, политически позиции, професионални общности, а понякога и от общественото нетърпение, което е напълно разбираемо. Истинският въпрос обаче не е дали натиск съществува, а дали институциите се поддават на него. Нашата цел е да изграждаме такива процедури и стандарти, че независимо кой заема даден пост, решението да бъде предвидимо и обективно.

- Изпуснахме ли духа от бутилката – станаха ли икономическите интереси в здравеопазването прекалено силни, за да може държавата да си върши работата? Какво е решението според Вас на този проблем?

- В добре подредените държави бизнесът инвестира там, където има ясна и последователна здравна политика. В лошо подредените – политиката започва да се нагажда към мястото, където вече са направени инвестициите.

Частните инвестиции сами по себе си не са проблем – напротив, те често са двигател на развитие и модернизация. Проблем възниква, когато липсват ясни правила и институционална смелост те да бъдат прилагани. Решението не е в противопоставяне, а в стратегическо планиране на капацитетите, финансиране, обвързано с качество и резултати, и ефективен контрол. В устойчивите системи бизнесът следва нуждите на обществото, а не обратното.

- Проблемите в здравеопазването не са от вчера и не са един или два, защо те не успяват да намерят своето решение?

- Защото здравеопазването не се реформира с едно решение и не се управлява с хоризонт до следващия бюджет. В продължение на години системата беше коригирана симптоматично, вместо структурно.

Изправени сме пред хронични предизвикателства – кадрови дисбаланси, регионални неравенства и недостатъчно управление, основано на данни. Решаването им изисква търпение, последователност и политическа зрялост. Истинските реформи не винаги носят незабавни аплодисменти, но почти винаги носят дългосрочна устойчивост.

- Кои проблеми според Вас са най-значимите?

- На първо място – хората. Без мотивирани, добре обучени и защитени експерти и медицински специалисти няма функционираща система. Тук ключови са възнагражденията, условията на труд, професионалните отношения между различните категории медицински персонал и доверието между лекар и пациент.

На второ място – достъпът. Българските граждани трябва да получават качествена медицинска помощ независимо от населеното място, в което живеят.

На трето – качеството на медицинската услуга.

И не на последно място – ефективното използване на публичния ресурс, защото всяко евро в здравеопазването е форма на обществено доверие.

- Доколко решението им зависи от изпълнителната власт, доколко от законодателната, доколко от икономическите лобита в сектора или от съсловните организации?

- Нито една сфера от обществения живот, включително и здравеопазването, не може да съществува самостоятелно. Законодателната власт задава рамката, изпълнителната дирижира процесите, съсловните организации поддържат професионалния стандарт, а икономическите участници осигуряват ресурс. Въпросът е да се намери такъв баланс на интересите, че да се постигне максимално изгодно за всички решение. Ясно е, че то не може да е перфектно. Ясно е, че не могат да се удовлетворят всички искания на всички страни едновременно. Всеки трябва да направи разумни отстъпки, за да се придвижи реформата напред. У нас, за съжаление, малцина са склонни да направят крачка назад и да се откажат от поне част от исканията си. Затова често решенията отнемат повече време, отколкото е разумно. И гражданите остават с впечатление, че има застой, че проблемите не се решават, а се отлагат.

- В края на мандата си сте, каква е равносметката за Вас?

- Аз съм реалист. Не всичко, което искахме да постигнем, беше възможно, но всичко, което направихме, беше водено от стремеж към устойчивост, а не към сензационни заглавия, без покритие в реалността. Най-важното за мен е, че отстоявахме принципа, че правилата са по-важни от конюнктурата, а здравето на хората не може да бъде жертвано заради натиск или някакво криворазбрано политическо спокойствие. Сигурен съм, че хората ще оценят това.

- Какво би Ви се искало да беше различно?

- Бих искал да разполагахме с повече време за онези реформи, които не се виждат веднага, но които правят системата по-стабилна. Здравеопазването не се подчинява на политическия календар.

Би ми се искало да губим по-малко време в дребни заяждания и емоционални изблици, за да се съсредоточим върху смислените дебати със солидни аргументи. Защото само в тях се достига до най-правилното решение.

- Какво бихте казали на следващия екип в МЗ и в НС на НЗОК?

- Да не се страхуват от непопулярни, но правилни решения. Да не бягат от разгорещените дебати, но и да не се поддават на популистки изкушения. Да не действат прибързано, но и да не се отказват от така нужните реформи. Защото всяка грешка може да струва човешки живот.