Въвеждането на мултифондовете е еволюционна стъпка

Тя ще позволи на хората живеят по-добре, когато вече няма да са толкова трудово активни, казва Светла Несторова

- Г-жо Несторова, какво налага промените в КСО?

- Живеем в динамичен свят и моделът „един размер за всички" вече е остарял и изчерпан. Промените са продиктувани от необходимостта системата да бъде по- ефективна и справедлива за трудещите се хора. Не е логично пенсионните спестявания на един 25-годишен човек, на когото му предстоят 40 години работа, да се инвестират при същите условия като на някого, на когото му остават 2 години до пенсия. Въвеждането на мултифондовете е еволюционна стъпка, която ще позволи на хората живеят по-добре, когато вече няма да са толкова трудово активни. Според националната статистика прекарваме средно 17 години в пенсия. Именно заради това е важно да се грижим отрано за финансовото си бъдеще, за да имаме един ден свободата да живеем както искаме, без да сме тежест за нашите близки.

Но промените не се ограничават само с въвеждането на инвестиране, съобразено с жизнения цикъл. Реформата предвижда намаляване на таксите, повишаване на гаранциите за осигурените лица, подобрява възможностите за изплащане на пенсии, повишава изискванията към осигурителните посредници, изобщо адресира много научени уроци и много празноти от последните 20 години.

- Каква е доходността в момента? Обезценяват ли се средствата или тя покрива инфлацията?

- Доходността тази година отново е изключително прилична и достига до около 8-10%. Важно е все пак да отбележим, че пенсионното осигуряване не е спринт, а маратон, който продължава 40 години. Т.е. дори да има временни спадове през определени периоди, те се компенсират в дългосрочен план. Спомням си, че моментният спад на пазарите през 2022 г. породи много въпроси, но ето - за последните 3 години оттогава пенсионните дружества са спечелили близо 5 млрд. лв. доходност, която е разпределена по личните партиди на осигурените лица!
- Кой друг сектор в държавата може да се похвали с генериране на подобен доход за населението?
- Благодарение на мултифондовете, ще имаме още по-прецизни инструменти и възможности за постигането на по-високи цели. А в рамките на целия пенсионен цикъл резултатите ще бъдат приблизително два пъти по-добри от това, което може да се очаква при сегашната система.

- Каква част от пенсионерите получават пожизнена пенсия? Как ще се отрази промяната на прага от 15% от минималната пенсия на 10% от МРЗ?

- Това е по-скоро принципен въпрос от сферата на социалната адекватност. По същество пенсията е заместващ доход и тя идва да замести тъкмо заплатата, така че следва да се изразява като процент от нея. Освен това минималната работна заплата е по-стабилна величина, защото се променя само веднъж годишно, при това по-предвидимо. Последните години показаха, че пенсията е изключително динамична величина, резултат от всевъзможни политически решения, повечето от които нямат нищо общо с принципа „принос права". Това довежда до изкривявания и до непрекъсната промяна на праговете за разсрочено плащане и пожизнена пенсия. Често пъти хора с близки моменти на пенсиониране се пенсионират при различни условия и не знаят какво да очакват и съответно са изненадани или разочаровани. Колкото по-предвидима е системата, толкова повече доверие ще има в нея.

В България имаме и трети стълб – доброволните пенсионни фондове. Според мен в момента именно те са реалната надежда за достойни пенсии. Поради ниската информираност хората не си дават сметка какви възможности пропускат. Държавата е предвидила данъчно облекчение в размер на 10% от облагаемия доход, а доходността от инвестиции е отлична. Дори най-консервативните изчисления в пенсионния калкулатор показва, че ако някой започне да си внася по 250 лв. на месец, което е около 10% от средната работна заплата, в началото на своя трудов път, то при пенсиониране ще има натрупвания от около половин милион лева. Ето това вече коренно може да промени качеството на живот и реално да осигури достойно, че и щастливо изживяване на годините след пенсия. И е направено с грижа от рано, за да имаме заслужена свобода и да не тежим на никого.

- Какъв е рискът за бъдещите пенсионери при избор на по-високорискови фондове?

- Нека обясним на хората, че всеки автоматично ще попада там, където е адекватно за възрастта му. И когато наближи моментът на пенсиониране, пак автоматично ще бъде преместван в по-консервативен фонд. Разбира се, ако някой прецени, може сам да избере как да бъдат управлявани парите му - по-динамично, с цел постигане на по-висока доходност, или по-консервативно, за да е сигурен, че дългогодишните натрупвания ще бъдат с по-голяма сигурност.

Рискът, особено за по-младите, би могъл да дойде по-скоро от оставането на партидата в твърде консервативен фонд, защото така биха се пропуснали ползите от сложната лихва за всички тези години. Или пък от много честото местене, защото основния механизъм за защита от пазарни движения е продължителността на инвестиране. Изобщо пенсионните натрупвания изискват ритъм, спокойствие и дълъг престой. Тогава парите ни най-добре работят за нас

Винаги призовавам хората да се поинтересуват повече какво се случва с техните средства. Всеки трябва да осъзнае, че това са негови лични спестявания, съвсем като парите в банка, само че се увеличават. И те ще му служат като доход в годините след пенсия. Могат веднага да направят първата стъпка, като проверят в кое пенсионно дружество се превеждат 5% от осигурителния им доход всеки месец. Това става лесно и бързо чрез едно обаждане на Националната агенция за приходите (НАП) на телефон: 0700 18 700 или 02/ 98596801. И след като съзнателно си избрал своята пенсионно осигурителна компания, можеш и трябва да я оставиш да си върши работата, като изискваш ясна и прозрачна информация, но не се местиш постоянно.

- Има ли опасност да се загубят натрупванията или само доходността може да е нулева?

- Българското пенсионно законодателство е едно от най-рестриктивните и сигурни в Европа. Имаме задължение за гарантиране на пълния, брутния, размер на направените вноски, независимо от пазарните движения. В новия проектозакон е предвидено и гарантиране на размера на първата отпусната пенсия – тоест пенсията ти може да нараства, но не може да падне под първоначалния размер – нещо, което до момента не съществуваше като сигурност. Предвидени са и повишени изисквания за капиталова адекватност на пенсионноосигурителните компании.

Що се отнася до доходността, трябва да бъдем ясни - инвестиционните пазари имат своите цикли, но единственото лекарство за пазарните движения е дължината на престой. А пенсионните натрупвания са най-дългите възможни. Така че за целия период на натрупване движенията нагоре или надолу се изглаждат във възходяща посока и парите се увеличават. Освен това има натрупана огромна експертиза - ние в ПОК „Доверие" управляваме активи за над 7 милиарда лева, от които изкараната от нас доходност е 1,4 млрд. лв. през последните 3 години. И сме го постигнали при изключително консервативни условия, както е заложил регулаторът в момента.

- Отговаря ли концепцията за подфондове на вижданията на ПОК?

- Тази реформа се обсъжда в България повече от 20 години и съм изключително радостна, че вече е на финалната права. Разглеждани са много варианти и предложеният изглежда добро отражение на готовността на обществото ни в момента. Може да се реализира практически в разумни срокове и без сериозни оперативни рискове. Надявам се да сме приключили с протакането. Всяко забавяне е във вреда на хората, защото ги лишава от по-висока доходност и съответно по-високи спестявания.
Мултифондовете са въведени успешно в много държави и виждаме реалната полза от тях в добрите резултати. Реформата ще представлява предизвикателство за сектора – с повишените изисквания, гаранции, намалените такси, но ще има реална полза за осигурените лица.

С оглед на демографската ситуация в България, но и в света изобщо, капиталовите стълбове нямат алтернатива и трябва да се развиват. Пенсионните спестявания могат да са и мощен инструмент за развитие на инфраструктурата и икономиката, а реформата ще отвори вратата и в тази посока. Така че перфектна или не, тази реформа е полезна и дори закъсняла, не бива да я бавим повече.

- Какви промени бихте искали да видите между първо и второ четене?

- Още сега, при общественото обсъждане, секторът ще направи още предложения. Едното такова е подобряването на данъчните облекчения за работодатели, които доброволно осигуряват своите служители в третия стълб. Те не са променяни от 20 години и са съвсем минимални – 60 лв. на месец, при това заедно със застраховането. Междувременно ваучерите за храна стигнаха 200 лв. на месец - държавата изглежда стимулира потреблението вместо дългосрочната финансова сигурност. В развитите икономики следва работодателите да играят ключова роля за достойни доходи след пенсиониране, време е да получат тази възможност и у нас. България е една от страните с най-малко свободни работни места в ЕС, безработицата е рекордно ниска, въпросът за задържането на кадри и социалната политика е много наболял за много фирми и предприятия.

Друго наше предложение ще следва и препоръките на ОИСР – изборът дали да взема една или две пенсии да се прави в момента на пенсиониране, когато човек има цялата информация с реалните цифри и съответно може да го направи информирано. Това ще донесе на семействата и допълнителна сигурност, защото парите във вторият стълб се унаследяват. Ще донесе яснота, предвидимост и сигурност за потребителите, които в момента се чудят какво да правят и трябва да решават без цялата налична информация.