Трудно ще посрещнем разходите през 2026 г.

Не можем да уеднаквим труда на всички и да ги сложим под една финансова летва, казва Янита Андреева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Доста трудно изпращаме 2025, и също така трудно и ще посрещнем разходите през 2026 година. Притеснително е, че на фона на инфлацията и покачени цени на почти всичко, на исканията на медицинското съсловие за заслужени по-високи възнаграждения, нямаме никаква финансова готовност за 2026 година. Дори минималната работна заплата, която приемаме и е заложена и в удължителния бюджет, ще затрудни прекалено много плащането на труда още повече, че хората имат и клас прослужено време, който също се заплаща. Тежестта вече е по-голяма. За малка общинска болница това е много. Изпращаме 2025-та с повече неразплатени задължения от 2024-та. Те са около 200 000 лева, докато през миналата приключихме с 90 000 лв., което беше нормално предвид датата на фактурите. Сега обаче сумата ни към контрагентите е сериозна и то съвсем не заради неразумно харчене, а заради поскъпването. Изплащаме заплатите редовно, но проблемът е плащането към фирмите.

- Часове преди оставката на правителството министър Кирилов заяви, че ще бъдат потърсени 100 млн. евро от оперативни европейски програми за увеличаване на възнагражденията. Постижимо ли е това?

- Това не е реалистично. Казвам направо: Едно голямо „Не". Такъв фонд и то чрез програми няма, който да гарантира плащанията на заплати няма. Дори да бъде намерен някакъв начин, не виждам под каква форма такива средства ще ни бъдат приведени при положение, че болниците сме търговски дружества. Това може да стане единствено под формата на субсидия. Например, ние имаме такава в размер на 62 000 лв. за отдалечен район. Ако към нея добавят едни 100 000 лв., някак би могло да се случи, но не всички болници са в отдалечени райони. Не виждам механизъм освен, ако не се увеличат и цените на клиничните пътеки. Голяма част от тези, които работим са под 1000 лева, защото отделенията с ниско ниво на компетентност работят евтини КП. Компенсираме със заработките от по-скъпите. Няма как при средна цена 1400-1500 лева да ми струва един пациент, касата да ми плаща 900 лева. Единственият начин е да се вдигне цената на клиничните пътеки, но това означава по-голям бюджет на самата здравна каса.

- Според Вас, следва ли да се залагат минимални заплати за лекарите и сестрите извън тези в Колективния трудов договор?

- Мисля, че не. Вероятно за болниците с по-голямо участие това е добре, като се намери начин да се отпуснат средства точно за тази цел. Като цяло обаче, за общинските болници не е разумно. Ние имаме по-ограничени възможности. Освен това, напоследък все се говори за повишаване на възнагражденията на младите лекари. Гръбнакът на едно лечебно заведение обаче са тези с опит, стаж, специалност. Обикновено те са на около 50-60 години, а някъде са и по-възрастни. Тези хора дали ще са съгласни да работят с почти същите заплати? Естествено, че не.

- По данни на НЗОК дейността на общинските и областните болници, дори на по-малките частни болници, намалява. Защо, имате ли обяснение? Така ли е и защо?

- Вярно е, известен отлив има. Хората имат лесен и бърз достъп до специализирани практики и кабинети, където голяма част от специалистите ги насочват към доста частни болници. Това забелязваме в нашия район. Пациентът бива преглеждан и му се казва директно къде може да отиде. Човек, когато е притеснен не търси и друго мнение, а се качва на колата и поема нататък. Наши лекари забелязват и други неща.

- Какви други неща?

- Например, че диагнозата не налага пътуване до Плевен или София, но човекът вече е бил посъветван и го е направил. Това намалява дейността. Най-важното, което трябва да се направи е, дали частните болници наистина трябва да бъдат финансирани от НЗОК. Аз съм икономист и виждам, че не са необходими толкова много на брой. Те буквално изсмукват кадри от държавните болници заради по-високото заплащане и ги употребяват за времето, за което те са им нужни. После тези хора отново се връщат в държавните болници. Има постоянно текучество. Понякога на нас също ни се налага да наемем лекари от друго място и разговаряйки с тях установяваме, че ще получава точно така, като случаите никак не са малко.

- Въпреки всичко, в здравната система постоянно се наливат финансови средства и то никак не малко, но винаги има недоволни. Защо?

- Недоволни винаги ще има. В нашата болница персоналът е спокоен, не протестира при последните обявени протести. Естествено е хората да се почувстват ощетени. Наистина добре е една медицинска сестра да има заплата 1550 евро, но дали парите да са едни и същи за тези в Детското отделение с 13 легла, например, и друга колега, която е пак в Детско отделение второ ниво, където вече има 40 легла и натоварването е съвсем различно. Трябва да бъдем реалисти. Не можем да уеднаквим труда и да сложим всички под една финансова летва. Това се отнася и за лекарите.

- Как виждате общинското здравеопазване в перспектива. Има ли то бъдеще?

- При нас постоянно имаме работа и то не малко. Имаме доста пациенти и от Силистра, които идват и в Хирургичното, и в АГ отделението да раждат, тъй като там не стигат лекарите, макар и двете ни звена да са първо ниво на компетентност. Стараем се да увеличаваме дейността си, защото тя е единственият източник, от който се финансираме. Ето защо съм убедена, че общинското здравеопазване има бъдеще. Ето защо трябва да му се отдава повече внимание. Община Дулово, например, е с 30 000 жители – населението никак не е малко и изисква съществуването на болница в този район. Ако обаче по някакъв начин тя не се подпомага било от общината с финансиране или с по-високи пари на КП, за да задържим кадрите специалисти, наети от други места и пътуващи, трудно се прави здравеопазване. Взели сме на работа хора от Варна и други места, както и от града. Гръбнакът на болницата са точно местните хора, защото те са тук постоянно и са на разположение. В цялата тази ситуация виждам, как здравеопазване без пари няма никъде по света. Самата държава трябва да намери средства да налива средства в болниците, за да ги има особено тези от тях, които работят и генерират приходи. Хората имат нужда от първична болнична помощ. Трябва да се намери начин за повече пари.