Да побеждаваш неволята с музика

11-годишният Георги Будинов се нуждае от скъпо лечение, разчита на Българската Коледа, за да подобри двигателните си функции

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Въпреки своите особености, Георги е ученик. Момчето е на комбинирана форма на обучение. Той е всеки ден в училище, където е заедно със своите връстници, като там му помага ресурсен учител. Въпреки нетипичното за другите деца закъснение, от година и половина – две той вече може да чете. Едва сега започва да се учи да пише. Това за някой може да се стори не толкова съществено, но за Гого, както с разбиране и симпатия го наричат другите деца в класа, това е огромен успех, защото той е с умерена умствена изостаналост и специфични разстройства в двигателните функции.

„Неговите успехи дължим на любовта, с която той е ограден. Той я чувства и също ни отвръща с обич – вкъщи, получава я от роднините, в училище, от нашите приятели – малки и големи. Любовта е онова съкровено чувство, което винаги ти се отплаща с най-доброто. При нас отплатата е напредъкът на Жорко", казва майка му Ивета Райкова.

Съдбата играе номера до последно

Точно това се случило в семейството. Редовни АГ прегледи, генетични, морфологични и всички необходими по време на бременността изследвания били направени в срок. „Резултатите бяха отлични. Нищо не подсказваше, че бебето ще има проблем. Бяхме най-щастливите родители на земята след ражадето на нашия син. Установихме, че той е по-различен самите ние, у дома. Наблюденията на нашия личен лекар също го потвърдиха", разказва Ивета. Детето не посякало с ръчички като останалите бебета на негова възраст, не се обръщало, не се заглеждало много в играчките. Шансът, че семейството живее в София, го улеснило да намери повече специалисти в столицата, да бъдат направени поредица от изследвания, които обаче така и не дали пълна яснота на картината. Лекарите все още не могат да кажат какво точно е заболяването на Георги. В епикризата му е записано специфични разстройства в двигателните функции, които обаче не дават данни за детска церебрална парализа, както и умерена умствена изостаналост. Специфичността се изразява в това, че на детето е трудно да кляка и не може да тича. Има затруднения с фината моторика – колкото и да иска, Гого не може да подреди сам пъзел с много малки части независимо, че вече е на 11 години. Той все още не може да пише сам, но родителите му са убедени, че ще се научи и на това – от скоро той вече започва малко по малко за оформя буквички върху белия лист. С помощта на ресурсния учител или на мама, дори може да напише къси изречения.

Специалистите, без които не можем

Това заявява майката на Георги Ивета Райкова и благодари на всички, които малко или много са се занимавали с нейния син да се развива и макар с по-бавни стъпки, да настига другите деца. А за тях, за успехите, са се грижили не един и двама специалисти. Сред тях е и логопедът доц. д-р Бойка Бойчева. Гого е проговорил точно при нея, когато е бил на 6 години. „Дотогава ходихме при много други, но успех нямаше. Тя обаче има изключителен подход към децата. Гого много я обича и всеки път с удоволствие тръгва, когато имаме час при нея", споделя майката Ивета. Сега, освен, че посещава доц. Бойчева, той има още занимания със специален педагог и енерготерапевт, с чиято помощ трябва да развие фината моторика. Проблемът е, че логопедичната помощ и енерготерапията се заплащат от пациентите. Един час занимания и при енимия, и при другия специалист, е 60 лева. На практика, сумата отпускана от Българската Коледа отида за покриване на тези нужди.

Учителят вкъщи

Георги, независимо от особеностите си, обожава музиката и притежава изключителен ритъм. Това го отбелязват и преподавателите му в училище, както и учителката по хореография. Трудно му е да налучква стъпките на хоро, но задава ритъма отлично с пляскане на ръце. Гого определено обича спокойната обстановка, но не винаги може да разчита на нея у дома. По-малкото му братче Иван, макар и да знае, че трябва да е по-внимателен с батко си, понякога нетърпението да играят надделява и по-енергично го дърпа за ръкава да отиват при играчките. Впрочем, той е домашният педагог на Георги. Неусетно, по-малкото дете учи на неща по-голямото, което според майката е от изключителна полза и за двамата. Единият научава повече, а другият се приучава да се съобразява с нуждите на хората, които имат нужда от малко повече подкрепа в живота. Родителите им са щастливи, че са намерили сили да осмелят и на второ дете, което е здраво и изпълнено с енергия. „А и как се живее сам в този така отчуждаващ се от ден на ден свят?! Всеки трябва да има близко същество до себе си, което да го подкрепя и утешаав в трудни моменти" заключава Ивета Райкова.