Ще спаси ли бюджетът болниците

150 млн. лв. допълнително се предвиждат за клиниките, но повечето ще отидат за дългове и осигуровки

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

От 1.676 млрд. лв. през тази година бюджетът на болниците по здравна каса за догодина се увеличава на 1.824 млрд. лв. Плануваното нарастване е 148 млн. лв. за всички клиники – частни, държавни и общински. Не повече от 120 млн. лв. от тях би трябвало да се паднат на публичните болници, ако увеличението се раздели пропорционално на дела на парите от касата, които те усвояват към момента от фонда. Вместо да се използва за развитието им обаче, то безвъзвратно ще потъне в разплащането на стари и нови задължения.

Над 500 млн. лв. са дълговете на държавните

и общинските болници през тази година и непрекъснато се увеличават. Според тазгодишния анализ на здравното министерство 200 млн. лв. от тях са просрочени. Това означава, че клиниките дължат за тях законна лихва от 10% на съответните доставчици. Около 90% от задълженията напрактика са за лекарства и медицински консумативи, което автоматично означава, че близо 20 млн. лв. ще се загубени изначално за болниците. Директорите им нямат полезен ход, защото лихвата се определя от държавата. Последната й корекция обаче е от 2015 г. и тя не е намалена, въпреки че оттогава насам размерът на всички кредитит падна главоломно и лихвата за бизнес кредити например тази година е под пет на сто.

Това не е единственият проблем

Регулациите, които имат за цел да гарантират ефективното разходване на обществените пари при публичните болници, се обръщат срещу тях. Ако мениджърите им например решат да се възползват от ниските лихви в момента, за да финансират дълговете си към доставчиците, ще им е трудно, защото трябва да минат през тромава процедура на одобрение от принципалите им в лицето на държавата или общините. По-големият проблем обаче се явява в лицето на закона за обществените поръчки. Договорите, които се сключват по него често се оказват ощетяващи за клиниките, защото партньорите им не ги изпълняват, а директорите не могат да ги развалят.

Обикновено нарушението става при клаузите

за неустойка при лекарства с по-малък срок на годиност. Процентът й се движи в зависимост от давността на медикаментите. Колкото по-малка е тя, толкова по-голяма е неустойката. Така например при някои договори при срок на годност на медикаментите под 30%, тя може да стигне до 90% от сумата, а при срок на годност под 50% - до 60% от стойността на лекарствата. Въпреки че дистрибуторите често доставят медикаменти с подобни параметри, те не плащат на болниците неустойките. Мениджърите на болниците обаче не могат да развалят договорите без да им платят огромни неустойки, а тръгнат ли на съд, отново трябва да внесат големи суми – 4% от стойността на поръчката, която обикновено е за няколко стотин хиляди, а може и да е за няколко милиона.

Това означава, че те ще трябва да запорират

няколко десетки или няколко стотин хиляди лева, докато трае делото, а то отнема години. Така болниците често се превръщат в заложници на търговците на едро с лекарства, особено на най-големите сред тях, които разполагат и с най-широки възможности за натиск. Крайният резултат понякога е подписване на договори с нови условия – неустойки в рамките на 0.5% до 1.5%. В същото време спасение засега не се вижда отникъде. Електронният на здравно министерство, който даваше надежда за намаление на цените и въвеждането на единни правила на плащане на лекарствата, отново е спрян. Този път жалбата пред КЗК е внесена от най-големия дистрибутор на болничния пазар – „Софарма трейдниг".

Въпреки че разходите на болниците

за медикаменти и медицински изделия са най-големият им проблем, не са единственият. Догодина минималната заплата ще се вдигне от 460 лв. на 510 лв. Това автоматично означава, че ще доведе до корекции и в надниците на работещите в болниците на ниски ставки като специалистите по здравни грижи. Оттам пък може да се наложат и поправки в заплатите на медиците, ако ножицата стане мнго малка. Дори реално да няма повишение на харчовете за реалните доходи на персонала, това означава повече пари за осигуровки. Или казано иначе – без реформи, вероятността повечето милиони да не спрат декапитализацията на публичните лечебни заведения, е сигурна.