Без да има реформа оставаме в ничията земя

Живеем в една голяма измама, в която всеки се опитва да излъже другия, казва Семир Абумелих

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-н Абумелих,преди броени дни открихте ново отделение по онкология, с какъв кураж?

- Бургас има нужда от такова отделение, в този случай не ти трябва кураж, а воля.

- Не се ли притеснявате, че догодина то може да остане без финансиране от здравната каса?

- Не, реално отделението е от края на 2016 г., но направихме много дълъг ремонт. Напрактика това е стара дейност за болницата, но в ново отделение.

- Един собственик на болница в България има ли възможност да мечтае за развитие на бизнеса си?

- Не, защото системата в момента е силно администрирана и реално не можеш много да се изявяваш като иноватор в здравеопазването и да се надяваш това да ти докара повече пациенти, каквито са пазарните механизми. Но в това няма нищо ново под слънцето.

- Стигат ли ви лимитите, които имате по НЗОК?

- Не, на никого не му стигат лимитите. Когато се стараеш, повече хора идват в твоята болница и това е нормално. Когато не достигне лимитът, прехвърляме пациентите за следващия месец, както се процедира навсякъде. С тази тема няма никога да се приключи, ако веднъж завинаги не се направи тази прословута реформа. Защото в момента сме в „ничия земя" – нито има нова, нито стара система, просто един буламач от много неща – всеки идва, прави нещо, оставя малка следа, тръгва си и накрая не можеш да разбереш какво се случва.

- Отново имаме нов министър, може ли той да направи реформа?

- Смятам, че всеки министър може да направи реформа, стига да иска и да има политическа подкрепа, както и време. Реформата е една, вече всички са се спрели на нея – демонополизация на касата, както и да има два вида болници – едните да са бюджетни, да не са търговски дружества и да са абсолютно безплатни за хората. Другите да са търговски дружества, за чието финансиране да се работи на застрахователен принцип. Изобщо ние няма как да избягаме от това, което се случва в Европа и света, въпросът е кога ще стане и у нас.

- Смятате ли, че г-н Ананиев ще има желание и достатъчно дълъг мандат, за да направи тези реформи?

- Искрено се надявам и му пожелавам успех, както и на всеки, който ще е министър. Ние сме единственият бранш, в който министрите се сменят на няколко месеца. Трябва да имаме един човек, дори да греши, поне да знаеш кой е той и да му кажеш – г-н Министър, сгрешил си, или г-н Министър, на прав път си. А не всеки ден да имаме нови лица. Нито по времето на НДСВ, нито на БСП, нито на коалициите проблемът е бил в министъра, защото той е изпълнител на държавната политика. И големите партии трябва да седнат един път на ниво лидери и да кажат каква политика предстои, а министърът ще я изпълни, който и да е той. Ако кажат – господа, искаме българинът да живее 120 години и всичко да му е без пари - може, но системата трябва да стане данъчно финансирана. Защото за всяко едно желание си има рецепта.

- Досега упорито лидерите на най-големите политически партии избягват да седнат и да се разберат на тази тема, защо?

- Когато бях депутат, какво ли не правих, за да ги събера на една маса, но е трудно да преодолеят партийните различия. Въпреки че всички сме хора, никой не се ражда като член на ГЕРБ или БСП. В края на краищата всички сме хора и това трябва да ни води.

- Смятате ли, че мораториумите, които се предлагат за финансиране на нови дейности, болници и молекули ще имат дисциплиниращ ефект за системата?

- Да. Първата стъпка, за да направиш реформа, е да заключиш системата. Така е и вкъщи - ако искате да смените ел-инсталацията, първо трябва да спрете тока, иначе майсторът ще се изпържи. Но мораториумът не е тотално решение на проблема, а технология – заключваш рамката, за да я промениш в следващите две години и тогава я отключваш. Нищо повече, нищо по-малко. Въпросът, на който няма отговор обаче е, това ли е целта в случая. Ще се прави ли реформа или не, трябва да каже министърът.

- Мислите ли, че тези рестриктивни мерки ще успеят да минат и на второ четене в парламента?

- Не е ясно. Но смятам, че предложението на д-р Даниела Дариткова да се обвърже мораториумът със здравна карта, е много удачно – тоест там, където няма никакви дейности и някой иска да направи нещо, защо не. В края на краищата животът не спира. Това може би е правилното решение. Но пак повтарям - мораториум на финансиране на нови дейности и лекарства се предприема само, ако смяташ да правиш реформа, а дали това е така в случая е съвсем друг въпрос. Но ще стане ясно след известно време.

- Въпреки че има лимити, въпреки че всички се оплакват как парите не стигат, тази година вече има 5 нови клиники по данни на здравно министерство – две многопрофилни и три диализни центъра. Как си обяснявате този ентусиазъм?

- Няма нищо лошо в това да има нови лечебни заведения. Нашето здравеопазване е станало като футбола – всеки, който дойде започва да приказва, а нещата са много сериозни. Нека седнат и прочетат доклада на холандците, които четвърта година са на първо място по добро здравеопазване. Хората още на първата страница са казали – ние направихме реформата, след като махнахме всички политици и псевдоексперти от длъжностните места за вземане на решения в нашата система. Здравеопазването е много сериозна индустрия, в която става дума за живота на хората. Хората искат да живеят повече, тук не става дума дали са българи, французи, холандци, всички искат да живеят по-дълго и по-комфортно. А това означава, че медицинските услуги в 2018 г. трябва да са коренно различни от тези, които се предоставяха на населението след Втората свтовна война, защото има разлика във филосифията на мислене. Тогава хората на какво се радваха – на 55-60 години средна възраст, а сега, когато човек почине дори да е на 70 години, казваме – отиде си млад. Това е разликата, но е свърано с много сериозно финансиране на тази тема, защото индустрията е много скъпа – лекарства, машини. И няма как да се избяга от тази истина, колкото и да пропагандираш, че здравеопазването не е търговска дейност, а хумананна, това е лъжа. Защото заводът, който произвежда лекарствата и апаратурата, е търговско дружество, строителят, който прави болницата, е търговско дружество, как може да ги съберем и резултатът да е нетърговско дружество. Няма как да стане. Но каквото и да говорим за нашето здравеопазване, трябва да признаем, че то е най-рентабилното в цяла Европа, няма друга толкова ефективна система.

- Слагате ли в това число и държавните болници?

- Да, разбира се. Слагам всички болници, нека не ги делим, имаме едни пари и получаваме определени резултати срещу тях. България е на първо място по ефективност, тъй като за толкова малко пари получаваме толкова много. Ако отида в Англия, ще трябва да чакам 6 месеца за нова става, а у нас ми я сменят на втория ден. Проблемът ни не е в тази част, а в отношението към пациента.

- Но хората се оплакват, че има голям размер на доплащането и не могат да си го позволят или че има свръхиндуциране на услуги?

- Голям е размерът на доплащане или на претенциите и желанията на хората! Искам да ми е чисто, да ми е хубаво, да има най-модерната апаратура, искам, искам, искам, а реално давам по 20 лева на месец осигуровки. Как за 10 евро на месец ще вземеш апаратура за няколко милиона. Живеем в една голяма измама, в която всеки се опитва да излъжe другия. Държавата казва – дайте ми вашите 20 лева на месец и ще ви осигуря безплатно здравеопазване, знам, че не е достатъчно, но ще ви го кажа, за да ме изберете. И започва омагьосанияj кръг, защото след това тя ги дава на здравната каса, която не си отваря устата, а ги дава на болниците и лекарите и им казва – оправяйте се. А те започват да работят на терен, виждат, че няма как да дадат най-доброто и започват да измислят най-различни други начини. Иначе с тези 20 лева можем да имаме здравеопазването от 1992 г., то ще е сто процента безплатно, но в него няма да има лапароскопски операции, нито линеен ускорител или ПЕТ-скенeр и т.н. Това е реалността и трябва да си кажем истината.

Вярно е, че има българи, които не могат да си го позволят, заплатите им са малки и за тях трябва да се направят безплатни болници – 10, 20, 30, както едно време и нищо лошо няма в това. Ако водещото ти е да получиш лечение без пари, ще отидеш там, ще чакаш малко, но ти искаш да е без пари. Останалите, които имат възможност, които са от новата ера, искат много. Затова можеш да им дадеш възможност и да им кажеш – направи си застраховка, дай 200-300 лв., ако ти се случи нещо обаче, ще можеш да се лекуваш, където искаш. Или с две думи – философията на българското здравеопазване трябва да обслужва две генерации –старата, която е ощетена и новата – на младежите, които заминават за чужбина, които задръстват пътищата в петък и събота на път за Гърция. Затова трява да се направи система и за двете генерации и това ще продължи поне 20 години.

- Какво очаквате да се случи през следващата година на болничния пазар?

- Нищо по-различно. Лекарите ще продължават да работят, болниците също, тези, които се управляват добре, няма да трупат дългове, тези, които не се управляват добре, ще трупат още, освен, ако не се измисли нещо друго.

- Мислите ли, че ще се увеличат фалитите в общинското и държавното здравеопазване?

- Ако не си въведат кризисни планове за управлението им и продължат по същия път, краят е ясен – фалити. Всички общински болници са наследени от времето на социализма. А тогавашното задание е било различно от сегашното, системата също, тогава, ако съм министър и искам да пратя един лекар в Поморие, няма как да ми откаже. Сега не е така, лекарите са свободни хора, с призната диплома в Европа, ако някой му каже - иди в Поморие, той ще замине за Европа. Затова общината трябва да прецени дали има нужда от болница. Ако има, да я финансира от бюджета си, ако няма, нека я затвори. И не трябва общинските съветници да ги е страх, защото липсата й може да се компенсира с много добър транспорт. Познавам общини с 10 000 население и имат болница, за каква хирургия, за каква кардиология говорим, това и в Америка го няма.

- Частните болници доколко биха могли да поемат контигента на общинските?

- Зависи къде е регионът. По принцип разликите между болниците са малки, просто частните са по-добре стопанисвани. Има и такива, които са направени за най-сладките пътеки, но има и такива, като нашата, които са многопрофилни. Ние имаме абсолютно губещи дейности, но ги компенсираме с други, просто стопанисваме по-добре нещата. Това е разликата. Също приемаме здравно неосигурени и социално слаби. И нямаме проблем. Но в същото време имаме много хубави стаи, добра организация, чрез тези екстри вкарваме допълнително финансиране и така се справяме в тази ситуация.

- Планирате ли разширяване на болницата?

- Истината е, че няма как да се планира в такива времена. Имам идеи, но чакам да видя накъде ще тръгнат нещата, защото трябва да има устойчивост.

- Очаквате ли скоро болниците да започната да се обединяват, за да се справят в трудната ситуация?

- Не, като видях какво се сучи в Ст. Загора, където две държавни болници се опитаха да се обединят, не мисля, че скоро ще достигнем до този етап. Ще се обединим толкова, колкото и университетите. Всеки казва – аз съм най и не става.

- Тоест пазарът ще урегулира кой ще остане?

- Точно така, по естествен път. За да се обединят две структури, трябва да има много мъдро ръководство и да се предвижда бъдещето. Аз съм готов за това, но няма кой да се обедини с мен, защото смята, че това ще доведе до унищожаване на неговата самоличност. А е точно обратното – вижте Мерцедес и GE. Но трябва да седнат сериозни хора да го мислят, вярвам, че има такива, но още не сме се намерили.

- Очаквате ли други големи вериги като Аджъбадем да проявят интерес към България?

- Надявам се, това е хубаво нещо, така можем да споделим различно ноу-хау и да се развиваме. Но най-важното е да бъдем здрави и го пожелавам на всички.