Източник на надежда

Д-р Ирина Колева избра да е медицински онколог, умее да убеди своите пациенти да са съмишленици в лечението

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Тя завършва Медицински университет – Пловдив през 2009 г. Две години по-късно започва работа като лекар-ординатор в Комплексен онкологичен център – Пловдив, където и до днес се развива професионално. През 2014 г. започва специализация по медицинска онкология в УМБАЛ „Свети Георги". 2024 г. придобива и специалност „Здравен мениджмънт", а допълнителната ѝ квалификация по абдоминална ехография ѝ помага да гледа на пациента още по-комплексно.

Щастливият избор

Точно така д-р Ирина Колева определя своя път към медицината. Пътят за нея е естествен. „Не мога да посоча момент, в който реших да бъда лекар – просто го знаех," казва д-р Колева. Още от детската градина това е била единствената ѝ мечта. Родителите ѝ не са медици, но баба и дядо са били ветеринарни лекари – може би оттам идва първото усещане за призвание. В Ямболската математическа гимназия избира профил „Биология" и именно тогава онкологията я запленява.

„Онкологията се развива непрекъснато. Всеки ден науката прави нови крачки и дава нови шансове на пациентите. Това ме привлече – динамиката, предизвикателството и удовлетворението, че можеш реално да спасиш живот", споделя тя. И добавя: „Нито за миг не съм съжалила за избора си."

Питащият поглед

За всеки лекар той е тежък, но за медицинския онколог е особено труден – да съобщиш диагнозата. Това е нещо, което не се научава напълно нито в университета, нито от лекции по медицинска етика – то се учи от практиката и комуникацията с пациенти и техните роднини. „Стремя се винаги да бъда източник на надежда, сила и човечност — качества, които са неразделна част от нашата работа. Онкологията е нещо специално. Тя не е просто лечение, а животът на всеки пациент, който преминава през нас. Ние буквално се борим за хората", казва д-р Колева. Често с колегите си обсъждат различни клинични казуси, защото стандартите и гайдлайновете невинаги могат да обхванат всички случаи. Последните години те се сблъскват с множество изключения от „калъпа", които изискват максимален професионализъм, знание и индивидуален подход.

„В КОЦ – Пловдив имаме силен и сплотен екип. Работим в среда, в която си помагаме, търсим решения заедно и знаем, че всеки може да разчита на другия. Това е от огромно значение в онкологията, където всяко решение трябва да бъде премислено, активно и навременно", подчертава д-р Колева. Онкологът е изправен пред още един труден въпрос – как да бъде съпричастен и в подкрепа на пациента, но в същото време да съхрани необходимата професионална дистанция, за да не бъде изпепелен емоционално.  „При нас се редуват радостта от успешно лечение и тъгата от загубата. Знаем, че сме направили всичко, на което сме способни, но тъжните новини никога не могат да бъдат посрещнати с безразличие", споделя д-р Колева. Професията неизбежно я е научила да разбира и човешките чувства. Онкологът трябва да бъде водач – да преведе пациента през лечението, но в същото време да подкрепя и неговите близки, които също преживяват огромно натоварване. „Едни хора реагират спокойно, други изпадат в паника или проявяват агресия. Старая се да достигна до всеки – да ме чуят, да ми се доверят и да действаме заедно срещу болестта", казва тя.

Голямата награда

„Колкото и да звучи шаблонно, медицинският онколог неизбежно изживява радостта на пациента, когато заедно са извървели трудния път, а резултатите в края на терапията са отлични", казва тя.

Само за десетина години онкологичните терапии са станали много по-ефективни. От времето, когато основният метод е била конвенционалната химиотерапия, до днес – с наличието на множество таргетни, имунотерапевтични и персонализирани лечения. „В КОЦ – Пловдив разполагаме с модерни възможности за лечение и работим в среда, в която новите терапии се въвеждат активно. Това ни позволява да даваме реален шанс на пациентите, дори в най-трудните случаи", подчертава д-р Колева. Д-р Колева спомня първия пациент, на когото е трябвало да съобщи тежката диагноза. Тогава освен да му каже истината, е трябвало и да го окуражи, да го запознае с новите методи, да му даде надежда. Като един от големите си успехи тя посочва пациент с карцином на хранопровода – трудна за лечение локализация. Мъжът имал метастатични лимфни възли и редица сърдечносъдови заболявания, включително няколко стента. Въпреки това решават да се борят. Прилагат химиотерапия с редуцирани дози и имунотерапия. „Бях много притеснена, но му давах кураж през цялото време. Скенерът показа, че туморът е изчезнал. Радостта и на двама ни беше неописуема. Минаха три години – той е добре, в пълна ремисия и само на поддържаща имунотерапия."

Д-р Колева споделя с надежда, че с въвеждането на новите терапии по програмите за ранен достъп в КОЦ – Пловдив ще има още повече поводи за радост. Макар и скъпи (едномесечно лечение струва около 9000 лв.), за пациентите те са напълно безплатни.

Домът – моята крепост

За нея домът е мястото, където намира спокойствие и разбиране. Заедно със съпруга си, който е полицай, създават уют за себе си и за своя 9-годишен син. Радват се, че детето обича да чете, макар засега да се увлича повече по географията, отколкото по медицината. Въпреки натоварения си график двамата родители намират време за момчето и за себе си. Семейството не робува на модни тенденции или скъпи хобита, но обича спорта. Д-р Колева, въпреки дежурствата, старателно не пропуска своя час по „лейди фит".