Кинезитерапия при пациенти с хемипареза след инсулт
На 11-тия Национален конгрес по невросонология и мозъчна хемодинамика в София асистент Петър Петров и доц. Инна Иванова от Факултета по обществено здраве на Медицински университет – София представиха резултатите от ново клинично наблюдение. То оценява ефективността на ранната кинезитерапия при пациенти с хемипареза след исхемичен инсулт. Какви са резултатите може да видите сами.
Исхемичният мозъчен инсулт продължава да бъде една от водещите причини за дълготрайна инвалидизация. Хемипарезата и нарушеният контрол върху постуралната стабилност значително ограничават способността на пациентите да възстановят своята функционална независимост. Проблемът с безопасното и самостоятелно изправяне е сред най-честите и най-съществени предизвикателства в ранната неврорехабилитация.
Основната цел на изследването
е да се анализира влиянието на структурирана програма по ранна кинезитерапия върху способността за изправяне, постуралната стабилност и функционалната мобилност в ранния период след инсулт. Проучването поставя фокус върху практическата приложимост на ранното двигателно активиране в условията на болнична среда.
Изследването е проведено в
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ" – София. По време на него асистент Петър Петров включва пациенти в остър период след исхемичен мозъчен инсулт, с налична хемипареза и затруднение при изправяне.
Всеки участник е преминал през:
първоначална функционална оценка (мускулна сила, равновесие, контрол на тялото);
тестове за мобилност и постурална стабилност;
индивидуално изготвена кинезитерапевтична програма, съдържаща:
o ранна активизация и вертикализация,
o упражнения за засилване на проксималната мускулатура,
o тренировки за равновесие,
o специфични техники за подпомогнато и самостоятелно изправяне.
Терапевтичната програма е
прилагана ежедневно от тясно специализиран кинезитерапевт в неврорехабилитацията. Представените данни и резултати демонстрират отчетливи подобрения при пациентите, включени в програмата за ранна кинезитерапия:
значително по-добра способност за изправяне в рамките на първите 10 дни;
увеличена постурална стабилност, измерена чрез стандартни функционални скали;
по-добър контрол върху засегнатия долен крайник;
намаляване на нивото на зависимост от външна помощ при ежедневни дейности;
по-бързо преминаване към следващи етапи на рехабилитацията.
Получените резултати подкрепят
утвърдената в международната практика концепция, че ранното двигателно активиране има ключова роля за възстановителния процес след инсулт. Изследването потвърждава, че специфично ориентираните към изправяне упражнения са особено ефективни за пациенти с хемипареза и подобряват безопасността при самостоятелно придвижване.
Клиничното наблюдение, проведено
от асистент Петър Петров в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ", демонстрира и доказва, че ранната кинезитерапия ускорява функционалното възстановяване при пациенти преживели исхемичен мозъчен инсулт. Тези резултати подчертават и необходимостта от по-широко внедряване на структурирани кинезитерапевтични програми в ранната неврорехабилитация, с цел подобряване на функционалния изход и качеството на живот на пациентите.
Всяка крайност след травма е вредна
Ренгенът при деца е съобразен с възрастта
Сърдечни малформации и без фамилна обрмененост
Есента – сезонът за преглед на бенките
Анорексията е новият бич за сърцето на тийнейджърите
ИИ може да оцени сърдечносъдовия риск
Създадоха апарат за ранно откриване на туморни клетки
Пет важни сигнала за женското здраве
Ревматологията отвъд ставната болка