Разходите за здраве ще растат с до 7 на сто

Интегарция на болничния пазар, плащане според резултата от лечение и повече иновации са част от решението на проблема, смятат от Deloitte

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

До $8.7 трилиона ще достигнат разходите за здравеопазване през 2020 г. Темпът им на нарастване в идващите три години ще варира от 2.4 до 7.5 процента в различните региони на света. Той ще бъде най-висок за икономиките в преход, като нашата, а най-нисък за страните от Латинска Америка. За развитите държави ще е около 4%, показват сметките на Deloitte. Харчовете ще нарастват и като процент от БВП на всяка държава, като достигнат 10.5% през 2020 г. Темпът на ръст в това отношение ще е по-висок в държавите с по-ниски доходи.

Причините за увеличаването на разходите са много.

Основните са свързани с нарастването на средната продължителност на живота – до 2020 г. се очаква този показател да се увеличи с една година. Това означава, че хората на 65 години, които имат нужда от повече здравни услуги, ще се увеличат от 559 млн. през 2015 г. на 604 милиона. Успоредно с това расте и броят на хронично болните пациенти. Заради урбанизацията, застоялия начин на живот и нерационалното хранене, затлъстяването се превръща в огромен проблем, който води до различни хронични диагнози. Около 50% от разходите за здравеопазване или 4 трилиона долара през 2020 г. ще отиват за сърдечносъдови заболявания, рак и респираторни проблеми. Хората с диабет също ще се увеличат до 642 млн. през 2040 г., като броят им ще е най-голям в Индия и Китай. Деменцията е друга масова заплаха за здравето на населението и финансовата устойчивост на системите по света. През 2015 г. 46.8 млн. души страдат от това състояние, като се очаква броят им да се удвоява на всеки 20 години, достигайки 74.7 млн. през 2030 г. и 131 млн. през 2050 г.

Въпреки че държавите се опитват да обхванат

все по-голяма част от населението си чрез някаква форма на универсално здравно покритие, така че да имат достъп до медицински услуги, той става все по-труден. Заради това все по-често се търсят алтернативни форми за действие. Сред тях са стимулирането на частните застрахователни планове, ограничаване на публичните разходи, преминаването на по-евтини методи на лечение. Също така вертикалната и хоризонтална интеграция в сектора, предлагането на медицински услуги от нетипични субекти на по-ниска цена, организиране на търгове на регионално ниво за доставка на апаратура или медикаменти за болниците, подобряване на сигурността и качеството на лечение, повишаване употребата на генерика, навлизането на електронното здравеопазване.

Финансовите модели в здравеопазването са много различни.

"Повече пари за резултат" обаче е основният механизъм

на промяна във философията им, която се предприема все по-масово в света и измества плащането за услуга (обем), каквото имаме в България. Типичен пример за приложение на новия модел е САЩ и "Обамакеър". Основната идея на здравната реформа там е реимбурсирането да се обвърже повече с резултата от лечението. Въпреки че у нас отдавна се говори за въвеждане на подобен подход, както при заплащането на лекарствата от касата, така и на медицинските услуги, засега не е имплементиран.

В Дания също фокусът се измества от финансирането на база диагностично свързани група (ДСГ), които дават повече възможности за комплексно лечение, но отново са за плащане на база обем, към пари за качество. Някои страни въвеждат публично-частни модели за финансиране. Китай например се опитва да увеличи участието на частните фондове при финансирането на здравеопазването и така тежестта на държавата да се сподели. Целта е общественият фонд да е основен платец, но със значително добавяне на средства от частните компании. У нас този модел засега не проработи. Аналогичен е моделът в Япония.

Англия също предприе промени, които трябва

да приключат през 2021 г., като целта им е да ликвидират дефицита в системата. Те предвиждат водещите доставчици да контролират бюджетите си и да споделят финансовия риск в системата.

Светът търси промяна не само в модела на финансиране на здравеопазването, но и в този на предоставяне на здравните услуги. Идеята е усилията на участниците в системата да изместят фокуса си от лечението на заболяването към превенцията им. Засега обаче това се случва трудно, защото първото е по-скъпо и доходоносно от второто. Държави като Канада, Япония и Мексико работят упорито в тази посока, заделяйки средства за промоция на здравето, образоването на населението и отказването му от вредни навици като тютюнопушенето. Скринингът, ваксинациите, наблюдението след лечение са другите важни аспекти на превенцията, които пестят пари на държавите.

Въпреки напредъка на медицината и развитието на здравеопазването, липсата на достъп до нея остава основен проблем навсякъде.

Една трета от болните американци не стигат до лекар

или не си купуват хапчета, заради финансови проблеми. Освен финансови, причините за липса на достъп до здравни услуги могат да са и в недостига на лекари или болници в определени региони. Някои държави като Мексико и Австралия използват като лек в това отношение публично-частното партньорство. Формирането на болници, които са собственост на неправителствени организации е друг отговор на проблема.

Липсата на лекари също е повсеместна навсякъде. В момента Англия се опасява, че Брекзит може да има негативно влияние на броя на медиците в държавата, тъй като не малка част от тях са чужденци - 55 000 души. Освен това излизането на Англия от ЕС може да възпрепятства наемането на способни медици занапред. Япония е държава, в която съотношението лекар - население е по-ниско от това за останалите развити държави – 2 медика на 1000 души. Затова правителството е обещало да обучи още 250 000 специалисти до края на 2020 г. Непропорционалното разположение на клиники и лекари в различните региони, както и липсата на средства, са проблеми, които водят до ограничен достъп на здравни услуги и у нас.

Интеграцията се оказва един от отговорите

на различните предизвикателства пред здравеопазването, каквито са конкуренцията и все по-големият натиск от страна на обществените фондове или компании за лекарства и апаратура. Все по-малко болници и лекари искат да се борят сами в пазара. Цифрите показват, че от 2010 до 2014 г. в света е имало средно по 80 сделки на година за окрупняване на болници. Броят на засегнатите клиники пък е бил средно около 200 на година. Този тренд е най-показателен в историята на сливанията на болници в САЩ. В момента държавните болници в Дания също са в средата на процес на консолидация. В Англия има примери за вертикална интеграция сред различните доставчици на услуги – извънболнични, болнични, социални.

Предоставянето на все повече медицински услуги

от нетрадиционни субекти, като вериги аптеки, спешни центрове, понякога разположени в търговски обекти, е друг отговор на предизвикателствата в здравеопазването. Това е така, защото в тях се използват специалисти по здравни грижи под наблюдението на лекар и това понижава разходите за труд, а оттам и на крайната цена. Успоредно с това технологичните компании предоставят все повече приложения за мобилни телефони, например, с които хората да си служат и дистанционно да се контролира здравето им.

Иновациите и удолетвореността на пациентите

са другите два акцента, на които залагат държавите за овладяване на здравеопазването и разходите в него. Противно на наложените схващания, новите технологии не винаги означават повече разходи. Роботизираната хирургия, 3D-принтирането, устройствата, които се имплантират в хората, големите масиви с данни, имунотерапията, телемедицината могат да подобрят ефективността на разходите и да спестят пари. Същият ефект има и все по-голямото въвличане на пациента в лечението му, допитването до неговото мнение, информираността и образованието му, постигането на неговата удолетвореност от грижите, които е получил, смятат специалистите. Не на последно място пред целия свят остават да седят и проблемите с корупцията в сектора, с които всяка държава трябва да се справи. Тази тема стана особено актуална и у нас през изминалите дни покрай дебатите за здравния бюджет. Прогрес и в борбата с нея обаче засега не сме отбелязали.