Възможен е румънски сценарий на рецесия

В сложната политическа конюнктура предложеният бюджет е единствен, но в никакъв случай не беше възможен, казва гл. aс. Георги Ганев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Ако депутатите не успеят да приемат

бюджет за 2026 г. в рамките на този един месец, то те ще трябва да приемат закон, уреждащ как бюджетът за 2025 г. ще продължи да се прилага за следващата година до момента, в който се приеме такъв. В този закон е ключово, какво точно ще бъде предвидено извън това, че разходите продължават въз основа на предвиденото в Закона за бюджета през 2025 г., дали ще бъдат направени някакви корекции предвид наличието заложените промени в редица закони, които биха влезли автоматично и с това ще генерират разходи с всяка следваща година. Колкото до това, че сегашният бюджет е правен в лева, а следващият ще е в евро, това е много малък проблем. Просто се делят цифрите и се закръглят според правилата. 

Тук нещата опират до чиста логистика, 

но във всички случаи трябва да има закон, в който да бъде описано, как ще се прилага досегашният в следващата година. Дали парламентът има ресурс и дали там има воля, вече навлизаме в дълбок политологически анализ. Би трябвало да има достатъчно ресурс. Едва ли ще има депутат, който да не иска да се влиза в 2026 г. без да е уреден този въпрос, освен ако не иска да се обърка съвсем работата на държавата, но това не мисля, че е целта на политическите сили. Колкото до това, как ще се оформят детайлите за влизане със стария бюджет в новата година, в парламента има достатъчна подкрепа. Като цяло, това са технически неща, които трябва да се изчистят, да се споменат в определени закони и членове в тях. 

Не очаквам в създалата се ситуация 

и това да се политизира. При двата малки бюджета – на ДОО и НЗОК, с изключение на двата пункта увеличаване на осигурителната ставка и максималния осигурителен доход, ако се променят, би била засегната само приходната част на НОИ. В тях не виждам да има нещо кой знае какво за преразглеждане. Голямото преразглеждане ще е на този на държавата. Най-тревожното е, че ситуацията се променя всеки ден, дори за часове. Гледайки иконимически на нещата, виждам, че този бюджет показва неспособност на управляващото мнозинство да владее и контролира разходите. Точно в това е голямата ми тревога. Оттам идват и неовладяемите дефицити. Започва да се трупа дълг. Прогнозирам, че ще се случи не гръцки, а румънски сценарий в момента. 

Това ще стане в момента, в който 

конюнктурата леко се отслаби - нещо, кето винаги става в бизнесцикъла, заради взетите абсолютно неудържили позиции в трупането на дълг, положението няма да може да бъде удържано. Ще последва отваряне на още по-огромни дефицити. Мерките за овладяването им ще ударят още веднъж по забавилата се стопанска активност и генериране на доходи. От своя страна, това увеличава още повече дефицитите. В момента Румъния, от една слаба икономически година, влезе в рецесия, защото не владееше своите разходи и трупането на дълг. 

Към това се добави и процедурата по

дефицит, която изиска още повече ограничения с ангажименти, разписани в ясна времева рамка. Това, от своя страна, в един момент ще оздрави бюджета, но ще бъде за сметка на още повече забавяне на икономиката. У нас е възможен румънски сценарии на рецесия, в каквато съседната ни страна се намира. Хубаво е да гледаме какво става там и да имаме предвид, че ако и ние се движим по този път, и ние ще стигнем до там. Възможно е дори да го направим по-бързо от румънците. Сценарият не е утешителен. Когато една държава не си владее разходите, нищо хубаво не може да й се случи. 

В момента управляващото мнозинство 

не ги владее и това е факт. То се вижда от бюджета за 2025 година, в който се очакват европейски средства и на касова база не изглежда толкова зле. За 2026 г. с тези огромни преразпределения от 46 % от БВП не е способност да се владеят разходите, поне за конюнктурата на България. Във Франция го могат, но тук – не. Предстои да наблюдаваме с огромен интерес евентуалното преразглеждане на бюджета. Ако избраната стратегическа посока е да се прекрати така внесения проект и да се направи нов. За мен, като икономист, най-интересният въпрос, който първо гледам е, средносрочната макроикономическа рамка, която е основата, канавата върху която се рисува самият бюджет. Без нея всичко е без основа. 

Бих искал да видя 3-годишната перспектива,

какво се очаква в икономиката предвид новите реалности, какви преразпределения са заложени и дали пак толкова брутално ще нарушен Законът за публичните финанси, особено в чл. 28. А именно важните рамки там са дефицитът и преразпределение на до 46% от БВП. Трябва да се види в плана при един нов бюджет ще излезем ли от нарушението или ще се залага на нереализуеми розови същи, като например приходите от ДДС и редица други неща, за които знаем, че няма как да се случат. До преди дни говореха, че предлагания бюджет е единствено възможния. Аз съм склонен да кажа, че в тази сложна политическа конюнктура той е единствен, но в никакъв случай не беше възможен. Предстои да видим, дали ще бъде предложено нещо по-реалистично и как ще бъде решена задачата с това разходите в държавата да бъдат управляеми.