На опашката сме по евросредства за здраве

Рамката

Бюджетът на програмата възлиза на 4.5 млрд. евро, а периодът на реализацията й е 2021 г. - 2027 г. Към април миналата година, периодът, за който е правен мониторингът, са тръгнали проекти за над 2.6 млрд. евро.
За какво са парите
Те са в 4 основни направления. Към момента €741 млн. са предвидени за подобряване здравето в ЕС чрез превенция и промоция на заболявания като рака. По това направление работят 25 държави, сред които и България. Тук се включва изграждането на мрежата от Всеобхватни ракови центрове, както и на мрежа на от деца, преборили рака, ограничаване на незаразните заболявания и оказване на първа помощ на 600 000 украинци в 22 страни след изселването им заради войната.
Други €698 млн. са предвидени за подобряване на здравните системи за реакции при кризи. Тук влиза изграждането на 6 референтни лаборатории, задоволяване потребностите с ваксини, тук влиза и обединението на 26 държави за мониторинг на отпадните води, както и на 120 партньора за овладяване на антимикробната резистентност по EU-JAMRAI.
Още €790 млн. са предвидени за подобряване достъпа до лекарства и създаване на по-привлекателна среда за създаването им. Последното направление включва €519 млн. Тези средства са за повишаване устойчивостта на здравните системи на всяка държава и най-вече за борба с последиците от кадровия дефицит. Сред мерките тук е създаването на мрежа, в която влизат 1619 здравни доставчика, така че тя да позволи консултации и лечение на 2.4 млн. пациенти. Също така тук са предвидени помощи за дигитализация на здравеопазването на 22 държави, за обучение на медицинските специалисти и др.

Колко са заявени

От ЕК отчитат, че към мониторирания период - до април 2024 г., за тези средства са подписани 726 договора за 1.39 млрд. евро или за над 50% от средствата. Сред бенефициентите са 1274 участници, които са най-вече обществени институции - здравни агенции, лаборатории, здравни министерства, университетски болници и изследователски центрове. Според експертите темпото на усвояване на средствата отговаря на очакванията. То обаче е изключително неравномерно за различните държави в ЕС

Как са разпределени

Оказва се, че 15 страни-членки и техните партньори са заявили договори за 916 млн. евро, а останалите 16 за 163 млн. евро. От втората група 6 държави получават до 15 млн. евро, а 10 по-малко от 10 млн. България е последна сред държавите по обема на средствата, които ще усвои към момента. Те са едва 1.58 млн. евро. За сравнение близки по развитие държави като Румъния (17 млн.), Полша (18 млн.), Гърция (21 млн.), Хърватска (11 млн.), Кипър (7 млн.), Чехия (8 млн.) усвояват в пъти повече средства. Дори страна като Украйна, която в момента воюва, е успяла да заработи бюджет от над 4.4 млн. евро. Единствената страна, която е след нас, това е Молдова, която засега не участва в никакъв проект. Сред страните с най-много здравни проекти и съответно средства за реализацията им се нареждат Белгия - 127 млн. евро, Ирландия - 125 млн. евро, Нидерландия - 99 млн., Испания - 91 млн., и Дания - 83 млн. евро.

Изводите

За съжаление EU4Health не е единствеата европейска програма, по която България не успява да усвои достатъчно средства. Подобни са примерите и с повечето от останалите европейски фондове, от които трябваше да усвоим средства, за да успеем да реформираме и поодбрим здравната си система. Тук се нареждат проектите за реновиране на спешните отделения в болниците, заобновяване на автопарка на спешна помощ, за изграждане на електронно здравеопазване, повишаване квалификацията на медицинските специалисти и още десетки други. В момента на дневен ред е НПВУ, по който нещата вървят, макар трудно и бавно. Колко обаче са пропуснатите възможности да получим средства, като тези по EU4Health, е съвсем отделна тема. А защо това е така и защо никой не търси отговорност за пропуснатите ползи за българското здравеопазване и оттам за цялото ни общество е въпрос, на който всеки може сам да потърси отговор.