Пазарът расте, но няма удовлетвореност

Много трудно можем да говорим за наличието й, когато липсва дългосрочна и цялостна политика в сектора и така нужната за един бизнес предвидимост, казва Оля Василева

- Г-жо Василева, фармацевтичният пазар у нас расте като стойност с всяка година, означава ли това, че търговците на едро в него са доволни и защо?

- Факт е, че фармацевтичния пазар у нас нараства от години със сравнително стабилен темп от около 10-11% годишно. Това обаче по никакъв начин не може да бъде показател за удовлетвореността на търговците на едро с лекарства. Като цяло е много трудно изобщо да говорим за удовлетвореност, когато липсва дългосрочна и цялостна политика в сектора и така нужната за един бизнес предвидимост. Като добавим към това непривлекателната икономическа среда, липсата на инвестиции и това, че се работи почти изцяло на парче, а дори и понякога популистки, ситуацията не изглежда никак лесна не само за търговците на едро, а и за много голяма част от бизнесите в България.

- Какви са предизвикателствтаа пред търговците на едро у нас?

- Аз мога да говоря само от гледната точка на напълно интегрираните търговци на едро с лекарства, които БАТЕДЛ като браншова организация представлява. На първо място бих започнала с това, че в България има над 300 регистрирани търговеца на едро – напълно интегрираните такива, търговец на едро на аптека, търговец на едро на ПРУ и други. Самите те са много различни като функция, която изпълняват, но българското законодателство ги поставя под общ знаменател и по никакъв начин не ги диференцира.

Само за пример ще посоча, че на ниво ЕС се обсъждат възможности за различен тип лицензиране на отделните видове търговци, включително и дефинирането на задължение за доставка от производител към търговец на едро, за да може последният да изпълни доставка в законоустановените му срокове. В България още сме далеч от подобна стъпка и дори нещо повече - все още у нас има търговци на едро, които с практиките си поставят петно върху целия сектор. Именно това посочи и маг. фарм. Богдан Кирилов, Изпълнителен директор на ИАЛ, по време на събитие, което ние от БАТЕДЛ организирахме на скоро.

Друго предизвикателство, което бих откроила, са маржовете на търговците на едро. Те на практика не са преразглеждани от 2011 г., когато икономическата ситуация беше много по-различна от днес. Данък добавена стойност при лекарствата в България е много по-висок от средното за Европа, а цените на лекарствата са по-ниски, което рефлектира и върху по-ниски маржове у нас. Относителният дял на търговеца на едро от цената на лекарствен продукт е едва около 2%. Това е тема, която със сигурност трябва да бъде преразгледана, защото от търговците на едро се очаква да изграждат гъвкава верига на доставки, да бъдат активно звено в справянето с недостига, и в същото време да крепят устойчивостта на аптечния и болничен пазар през кредитиране под формата на забавено разплащане.

На последно, но не и по важност място, бих посочила административната тежест. Аз вече споменах, че е много трудно да се оперира, когато решенията са на парче. Ще дам пример само с потенциалното въвеждане на система за пълно проследяване на лекарствата – една много спорна мярка. Наскоро Каспър Ърнс, Изпълнителен директор на Европейската асоциация на фармацевтичните дистрибутори сподели, че подобна система би струвала между 1 и 2 млрд. евро и към момента такава няма в нито една страна от ЕС, а на ниво Европа само Турция има изградена такава, но към момента не дава никакви ефективни резултати. По наши изчисления разходите за бизнеса от въвеждането на такава система у нас ще са над 21 млн. лв. на година и ще изисква промяна в цели процеси. Така, че ето такъв тип мерки, зад които не стоят анализи и данни, създават наистина сериозен стрес за бизнеса и поредна ненужна административна тежест.

- Какъв е размерът на междуфирмената задлъжнялост в сектора, болничният пазар тежи ли още на плещите на ТЕ?

- Преди няколко години от доклад на IQVIA за икономическия принос на фармацевтичния сектор в българската икономика видяхме, че кредитите отпускани от търговците на едро към техните клиенти на аптечен и болничен пазар са в размер на половин милиард лева с времева стойност на парите от почти 7 млн. лева. Ситуацията не е много по-различна и днес.

- Как ще се отрази въвеждането на еврото и нужна ли е специална подготовла за това в сектора?

- По отношение на фармацевтичния сектор въвеждането на еврото не би следвало да доведе до драстични промени, защото цените на лекарствените продукти у нас са много строго регулирани и регламентирани и изобщо не може да става и дума за скрити увеличения и други нелоялни практики. Членовете на БАТЕДЛ отдавна декларираха ангажимент за абсолютно прозрачен подход и спазване на всички законови изисквания по отношение преминаването към еврото. Най-голямата тежест със сигурност е за аптеките, които трябва да адаптират системите си към новата валута, да подменят всички етикети спрямо изискванията за двойно обозначение и да подготвят екипите си, които да могат да информират клиентите адекватно в периода до приемането и след това. Нашите членове отдавна са готови с това и нямаме някакво притеснение.

- На какво се дължат проблемите с липсата на лекарства в страната?

- Не по различни от тези в целия Европейски съюз. По статистика над 51% от недостига в ЕС е резултат от проблеми в производството, свързани със суровини, намален производствен капацитет, опаковки и т. В 11% от всички регистрирани случаи на недостиг причините са дистрибуционни. Интересен факт е, че в последната година отново на ниво ЕС се наблюдава забавяне при недостига, но не и намаляването му.

- Кои са работещите решения за преодоляванеот им?

- Ще си позволява отново да цитирам г-н Каспър Ърнст, който при посещението си в края на октомври в България посочи, че страната ни има един от добрите пример за ЕС в тази посока - приложението „Намери своето лекарство", което БАТЕДЛ създадохме заедно с нашите партньори от БАРПТЛ. Приложението помага на пациентите да получат до 24 часа достоверна информация за лекарствен продукт, който не намират. То стартира преди година и половина и до момента през него са получени над 4000 сигнала. В 66% от случаите търсените продукти не са били в недостиг и приложението е помогнало на пациентите да открият своят продукт. От скоро през „Намери своето лекарство" лекари и фармацевти също могат да намират информация за продукти с временно спрени или трайно преустановени продажби, така че бързо да съдействат на пациента с адаптиране на неговата терапия.

- КЗК предприе секторен анализ, една от констатациите й че в сектора е налице вертикална интеграция, какво е мнениеот по този въпрос на ТЕ и как се отразява това явление на пазара?

- Запознати сме с това съобщение, но е трудно да коментираме какво стои зад него докато не видим пълния анализ на КЗК и всички мотиви. Ние винаги сме казвали, че вертикалната интеграция е нормален икономически процес, който води до икономии от мащаба, които се връщат към крайния клиент под формата на различни ползи – повече промоции, повече инвестиции в обслужването и създаването на нови услуги и т.н. Тя е форма на свободна пазарна инициатива и като такава следва да не бъде забранявана. Вертикалната интеграция по никакъв начин и не изкривява пазара както се твърди, като ако погледнем реално индивидуалните аптеки продължават да водят като брой у нас. Не можем да се съгласим и с твърденията, че вертикалната интеграция е свързана с липсата на продукти в едни аптеки за сметка на други. Предоставили сме на КЗК много конкретни данни и се надяваме да бъдат разгледани внимателно.

- Какви са очакванията ви за 2026 г.?

- Със сигурност ще бъде знакова заради влизането на България в Еврозоната, което е исторически момент. В същото време и много трудна генерално за бизнеса заради увеличаващия се финансов и административен натиск, който в последния месец е водеща тема. По отношение на сектора на грижата за здравето ще бъде интересна – очакваме анализа на КЗК, а паралелно с това е отворено за преразглеждане и фармацевтичното законодателство на ниво ЕС, от където също очакваме, че ще произтекат доста промени.