Безумие е да има повече хоспитализации за 2026-та

Ако парите за заплати на младите лекари влязат в цените на КП, ще потънат като капка вода в пясъка, казва д-р Христо Димитров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Мит е, че парите в системата са много. В Европейският съюз сме, затова да се огледаме. Процентът от БВП в България е наполовина на този, който отделят всички останали държави, към които ние се числим. Там обичайно той е 10-12-15 на сто от брутния вътрешен продукт, а у нас се колебае между 8 и 9 процента. В същото време изискваме от системата на здравеопазването същите толкова качествени грижи, каквито има в другите страни – искане напълно нормално и естествено. Искаме обаче и това да става още по-бързо, дори мигновено, отколкото е в момента при положение, че всички знаем за обичайната практика в същите онези държави да има записване и листа на чакащите. Времето до момента на планови операции също никак не е малък. За смяна на колянна става, например, на човек ще дойде ред чак след десет-единадесет месеца. Може би ние, като общество, недооценяваме това, което получаваме от здравеопазването за средствата, които отделяме. Колкото и да са парите, те никога няма да бъдат достатъчни, за да бъде осигурено всичко, което искаме. Не мога да коментирам бюджета на фона на станалите повишения в сферата на държавната администрация, но явно заделеното за здравеопазване е реалистичното за момента. Има известни увеличения, например в първичната помощ е с 5%, но като сметнем инфлацията и поскъпването, може да бъде и по-добре. Дали бюджетът ни харесва или не, зависи от това, как средствата в него ще бъдат разпределени.

- Трябва ли да се залагат нови минимални заплати за лекарите извън тези в КТД?

- Едно от добрите неща, които се случиха е, че най-сетне се фиксира някаква стартова заплата за млад лекар. И това трябва да е базовата стойност, от която да бъдат изчислявани възнагражденията на всички лекари в системата. За 25 години, откакто имаме здравна реформа, със заплащанията от страна на НЗОК на всички дейности - нещото, което липсваше в уравнението, бе адекватното заплащане на лекарите, сестрите и останалия медицински, немедицински персонал и сътрудници в тези дейности. Ние бяхме на остатъчен принцип, каквото остане след разплащането, да е за заплати. Подценени са обаче лекарите на трудов договор в извънболничната помощ. В нея също вече има млади колеги, интересът дори от тяхна страна се увеличава, особено в специалността обща медицина. Те също заслужава да получават финансова подкрепа, каквато сега се гарантира на тези в болничната помощ, защото нито са втора ръка специализанти, нито втора ръка лекари. Те са млади и кадърни колеги, които искат да работят и работят. Щом нещо е предложено за финансиране от Министертвото на здравеопазването, трябва да важи за всички.

- Как очаквате да се разпределят парите за болниците при преговорите по НРД, ще се увеличават ли КП?

- Не мога да кажа дали конкретно. Всички го очакваме.

- 230 млн. евро за чии заплати ще стигнат, ако прагът е 125 и 150 процента от СРЗ?

- Нямам идея кой е правил тези разчети и за колко човека ги е планирал. И отново казвам, не бива да има разделяне на специализантите по това, дали работят в болница или са в доболничната помощ. От осигурените средства би следвало да получават всички, които са зачислени на специализация.

- В повечето общински болници има лекари със специалност, които сега са под тези прагове? Как ще коментирате този анахронизъм и няма ли той да създаде допълнително напрежение в системата?

- Така е. Това е тема на много голям разговор, който вече трябваше да се състои. Трябваше да бъде обяснено начина на изчисляване, на разпределение на допълнителните средства, за да няма недоразумения. Необходимо бе и да се обясни, доколко справедливо е тези пари да минават през Националната здравноосигурителна каса. Всички болници са търговски дружества. Техният мениджър е човекът, който трябва да каже колко и как е възможно да се случи. Този неизяснен въпрос отново ни връща към голямата тема за неостойностяването на труда в здравеопазването, която така и не беше сериозно обсъдена през всичките изминали години, макар и нееднократно да сме искали това да се случи.

- Трябва ли тези пари да се дадат целево за заплати на публичните болници или трябва да се сложат в КП и да отидат за всички болници? Ще стигнат ли тези пари до хората?

- Личното ми мнение е, че ако тези средства за заплатите на младите колеги влязат в цените на клиничните пътеки, ще потънат като капка вода в пясъка. Трябва да има нещо, което Министерството на здравеопазването, отговаряващо за стратегическото планиране на кадрите, да насочи като фокус, а това е точно специализацията на младите лекари. Нужно е да се знае, че конкретното финансиране е точно за тях, а не за нещо друго. И още нещо, парите трябва да стигат при колегите, където и да специализират те – в общински, областни, университетски, частни болници и дори такива, като МВР болница, която е финансирана от няколко места. За здравеопазването в България трябва да се мисли и действа в перспектива, за да имаме нужния брой млади хора, които да ни сменят само след няколки години. Знаем възраствотата ни структура, а и тази на сестрите, колко е тревожна. Ето защо ни трябва държавна политика, насочена към стимулиране, привличане и задържане на младите лекари в България и тя да е с ясни критерии и ангажименти. Освен финансирането, за тях трябва да има разписан и ясен професионален път. Така те ще знаят, какво могат да очакват, ще имат сигурност и ще получат необходимата подкрепа като обучаеми, развитие и реализация след взимането на съответната специалност. Това е също толкова важно, колкото и достойното заплащане на тези млади хора, които освен всичко друго, трябва да създават и семейство, да живеят нормално и адекватно на фона на всичко останало в страната.

- Според данните на НЗОК дейността на общинските и дори на областните и по - малките частни болници намалява, защо?

- Тревожната тенденция, която ни заобикаля е, че се увеличава все повече броят легла и болници за сметка на уж желанието да се изнасят дейности в доболничната помощ. Питам се, как при тези разчети за толкова много легла ще бъдат осигурени пациенти. За догодина са планувани 2 млн. повече хоспитализации, отколкото за тази. Това е безумие! Не мога да си представя къде ще намерим толкова болни, нуждаещи се точно от болнично легло. Крайно време е да преминем от фокусиране върху леглата към реално извършени дейности на пациента в извънболничната помощ, когато това може да стане в нея. Всичко, което може да бъде направено, като медицински изследвания, терапия и други дейности в извънболничната помощ, трябава да бъдат осъществени там. Така ще се спести огромен ресурс, който може да се изразходва по-разумно от отношение на съвсем не многото финансово средства, отбеляни за общественото здраве.

- Неотдавна касата излезе с резултатите от проверки в болниците. В тях се твърди, че нарушенията са най-вече в държавните. Възможно ли е да е така?

- Не съм участвал в проверките, за да кажа. Не бива да се обобщава, а да кажат, какво точно се разбира под нарушение. Аз съм сигурен, че колегите не фалшифицират и не си измислят хоспитализации. Проблемът е, че в много от нещата, които могат да се направят в извънболничната помощ и то по-лесно, колегите хоспитализират хората. Наложилите се в създанието високотехнологични дейности, а те вече са обичайни, например ЯМР, малки операции, гастро и колоскопии и други, са недофинансирани в доболничната помощ, но лесни за организиране в болницната помощ. Така вместо човек да направи своите изследвания в извънболничната помощ в рамките на ден-два, предпочита бързината и удобството и отива в болница, откъдето не го връщат. Според мен, нужна е много по-добра и гъвкава организация, която да помогне не само на лекарите, но и на пациентите. За целта всички лечебни заведения би следвало да изведат дейности в извънболничната помощ, а тежките операции и всичко друго, налагащо хоспитализация да бъдат така добре заплатени, че колегите да бъдат още по-мотивирани за работа. Това означава да не гоним оборот, а да правим качество.

- Може ли да продължи да функционира системата при продължаващото увеличаване на броя на болниците?

- Ще става все по-трудно. Няма да е далече денят, в който ще достигнем предела си по една единствена причина. Човешкият потенциал да запълни тази болнина дейност е силно ограничен. Колкото и да разкриваме нови болници, легла и дейности, няма да намерим достатъчно кадри да ги извършваме.

- Смятате ли, че е необходима реформа в здравопазването и каква трябва да бъде тя?

- Реформа не означава да се направи нещо за една седмица или година, а ежедневно оглеждане на ситуацията и адаптиране на необходимите промени във всички дейности, за да стигнем целта. Тя е по-малко пациенти и по-кратък престои в болниците, по-добре финансирани и извършвани дейности в извънболничната помощ и улеснение за гражданите, да им бъде предоставена такава. Такава трябва да бъде целта на реформата. Спестявайки средства от поддържането на едни структури в болничната помощ, когато дадем тези средства за реални дейности, насочени към пациента в извънболничната помощ, ще имаме ного по-ефективно здравеопазване. Със средствата, с които разполагаме, ще постигнем по-добри резултати. Наистина обаче трябва да започнем да подреждаме къщата си. Всъщност това трябваше да започнем да правим още преди десет години. Сега например, в първичната помощ скринингът и профилактиката вече са включени в анкетните карти. Установява се, че даден пациент има повишен риск от рак на дебелото черво или друго нещо по фамилни причини. И нещата спират, а следва тази скринингова програма да бъде така финансирана, че да дава добър резултат. Това означава, например адекватно да бъдат заплащани от касата, за да откриваме отрано и предраковите състояния. Така ще имаме една по-здрава нация.