Да затварят заведения при три нарушения на забраната за пушене

30% от младите момичета палят цигара и раждат болно поколение, алармира д-р Маша Гаврилова

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

- Д-р Гаврилова, способна ли е благотворителността да замени тютюнопушенето у нас?

- Целта е поне един ден хората да не палят цигара. Доказано е, че има ефект, защото, когато има такива дни, пушачите не се чувстват самотни и неспособни да преодолеят съпротивата в себе си, за да вземат решение да се откажат от тютюнопушенето. Това е просто един повод. Благотворителността е още един мотив, тъй като парите ще помогнат на някой друг в нужда.

-  Защо политиките, насочени срещу тютюнопушенето у нас, не успяват да убедят пушачите да откажат цигарите?

-  Не ги убеждават достатъчно настоятелно, според мен. Това не става лесно. На Америка й трябваха 50 години упорита работа, много пари и ангажименти на най-различни организации, които да убеждават, да разясняват и да настояват да се предприемат мерки от страна на държавата. Доказано е, например, че най-много хора се отказват от цигарите, когато се повишат цените на тютюневите изделия. Но не с 10-15 ст., както в България, а с над 1 лев. Тогава потреблението спада, защото много хора виждат, че не могат да си го позволят. Другата мярка е забраната за пушене на закрити обществени места, защото по този начин самите пушачи виждат, че пречат на другите. Тази забрана помага и на младите хора да не виждат навсякъде пушещи хора. Пушат родителите им, пушат учителите, пушат лекарите, пуши се в заведенията, на работните места, навсякъде. И младият човек го възприема като нещо нормално, което не е толкова вредно, щом всички го правят.  Всъщност, забраната не е за да се ограничи директно тютюнопушенето, а за да се запази здравето на пасивните пушачи – тези, които поглъщат дима от цигарите. Защото всичките над 8000 вредни вещества, 70 от които са канцерогенни, са изолирани в дима, не се намират в цигарата.

- За никого не е тайна обаче, че тази забрана не се спазва.

- Не бих казала, че въобще не се спазва, но на места се нарушава. Някои заведения избраха да не я спазват, защото когато няма къде да се пуши, клиентите им излизат навън. Уплашиха се, че ако не допуснат хората и не удовлетворят желанието им пиейки да пушат и пушейки да пият, това ще ги докара до фалит.

- Какво му липсва на контрола?

- Липсва му основно ефективност. Ние имаме няколко предложения, които даваме на всеки министър и всеки парламент. Сега екипът на министерството е предприел стъпки във връзка с наргилетата да прокара и няколко от нашите мерки, които евентуално биха направили контрола по-ефективен. Едната мярка е, когато в даден обект има констатирани повече от две нарушения и има съставени две наказателни постановления, третото наказание да бъде спиране на обекта. В момента това може да се случи само, когато има непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. И има много обекти с по 10-15 акта и инспекторите нищо не могат да направят, освен да им издадат 16-ия акт. Втората важна мярка е да се въведе наказателна отговорност за тези, които допускат в даден обект да се пуши. Оказва се, че много обвинения падат в съда точно, защото по закон отговорността се носи от юридическото лице, а то обикновено не е на мястото на обекта. Третата задача на управляващите е да дадат възможност на други контролни органи да съставят актове, тъй като числеността на държавните здравни инспектори непрекъснато намалява. Това са Българската агенция по безопасност на храните, Инспекцията по труда, упълномощени лица от кметовете на общините и МВР. Сега например, по закон държавните здравни инспектори не контролират обекти, които произвеждат и търгуват с храна, защото там влиза Агенцията по храните. Служителите на РЗИ не влизат и в предприятията, защото те се контролират от ГИТ. Проблемът е, че РЗИ са в областните градове и инспекторите трябва да пътуват стотици километри, за да проверят дали се пуши в дадено предприятие в дълбоката провинция. Това е огромен разход на ресурси.

- Не трябва ли да има и по-сериозна забрана на рекламата на тютюневи изделия?

- Има рамкова конвенция за контрол на тютюна . В чл. 13 на тази рамкова конвенция, която България е ратифицирала още в края на 2005 г., се казва, че пълната забрана на рекламата води до намаляване на потреблението. България обаче не изпълнява този текст и има частична забрана. Опитът на другите държави показва, че когато забраната е частична, тютюневата индустрия си намира други пролуки и рекламира там, където няма регулации. Например, ако е забранена рекламата в печатните издания, се появяват билбордове и различни форми на външна реклама.  В нашия закон, например, е записано, че рекламата на цигари е забранена с изключение на местата за продажба. И можете да видите цели витрини, стелажи и рафтове, облепени с рекламни материали. На практика всеки има достъп до тях и като не се спазва и забраната за продажба на лица под 18 г., дори деца могат да си купят тютюневи изделия. Освен това те гледат тези реклами навсякъде. Това създава усещането, че това е нормално, че пушенето е безвредно и допустимо.

- Способна ли е пълната забрана да повлияе на навиците на един закоравял пушач?

- Идеята за пълната забрана е да спасим децата. Дългогодишните пушачи няма да обърнат внимание дали има или не рекламен материал някъде. Но ако се огледате, ще видите, че по билбордовете стоят млади, усмихнати хора, които пътуват, които са успешни и щастливи. Едно дете лесно може да си каже „Защо да не бъда като тях“. Освен това е много по-лесно е да ги предпазиш да не започнат да пушат, отколкото да ги откажеш. През 2016 г. бяха оповестени данните от няколко проучвания, според които у нас пушат 7% от 13-годишните деца, 11% от подрастващите между 13 и 15 г., и цели 25% от 16-годишните. Това е една четвърт от нашите деца. И това са бъдещите пушачи, които след 20-30 г. ще започнат да получават инфаркти и инсулти.

- Това ли е най-тревожната статистика?

- Всъщност, най-страшно е положението сред момичетата. Според проучване на СЗО сред учениците между 5 и 9 клас  установява, че България е на второ място в Европа с 30% пушене сред момичетата. Същите тези момичета на 15 г., когато решат да раждат след 10 години, първо много трудно ще забременеят, второ – трудно ще износят и трето ще имат редица здравословни проблеми – отлепване на плацента, ниско тегло на плода, увреждане на белите дробове на бебето. Да не говорим за алергичните заболявания и белодробните проблеми, с които израстват такива деца. И всичко това си го причиняваме, без да има нужда. Предричаме си раждането на цяло болно поколение и никога няма да успеем да паднем под червената линия. Много е тревожещо положението.