Човекът, който сбъдва мечти

Професионалният път на д-р Теодор Цанков тръгна от парамедик и шофьор на линейка до реаниматор в операционната зала

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Теодор Цанков е роден на 16 април 1993 г. в Пазарджик. Завършва Професионална гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив. Възпитаник е на първия курс за парамедици Медицинския колеж в Благоевград и постъпва на работа в ЦСМП-Пловдив. В началото няма щатове за парамедици и му се налага да работи като шофьор на линейка. Впоследствие му се предоставя възможност да практикува новата за България професия в различни болници, както и в Столичната ЦСМП. През 2021 г. завършва Медицинският университет в София. Професията парамедик упражнява и по време на следването си. Д-р Цанков беше един от първите доброволци по време на пандемията в УМБАЛ „Александровска". В нея работи и сега, специализант е последна година в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Заместник-председател е на Съюза на парамедиците в България.

Пътят към бялата престилка

За д-р Теодор Цанков той не е предначертан. „В семейстото ми медици няма, нито фармацевти. Няма дори висшисти. Родителите ми са обикновени, трудолюбиви хора с непретенциозни професии, но много почтени и добри", казва той и подчертава, че от дете подсъзнателно е искал да работи за спасяването на човешки животи. Предопределението за избора на лекарската професия дошло с трагично за семейството събитие. Пред очите му починала любимата му баба. Бил само на 5 годинки. Не може да определи дали тогава се е уплашил, дали впоследствие е получил стрес. Сигурен е обаче, че точно този момент – краят на една човешка личност е дал началото на пътя на една друга, млада личност, на бъдещия лекар д-р Теодор Цанков. По-нататък съдбата все му сочела с пръст бялата престилка. Като тийнейджър го запленил сериал по телевизията. Бързал в определеното време да си е вкъщи, за да гледа следващия епизод. „Беше за парамедици. Имаше екшън. Спешни случай. Критични ситуации, които те разрешаваха. Всичко вървеше много бързо с шеметна скорост, с взимане на правилни, макар и понякога рискови решения в дадения момент. Просто, бях запланен от този филм. По същото време попаднах на обява на Червения кръст в интернет. Търсеха младежи за авариен екип. Не мислих много. Отидох и се записах. Хареса ми. После, някак съвсем естествено, надградих обучението си и станах парамедик. Изглежда съм направил впечатление на преподавателите, а после и на хората, с които работих. Те ме нахъсиха да кандидатствам медицина и нещата се получиха". Така разказва за своя професионален път, но без всякакъв патос и желание да впечатли, д-р Теодор Цанков.

Повикът на адреналина

Младият лекар не крие, че е от хората, които се чувстват най-добре точно, когато е вдигнал адреналина, но съвсем не във високите скорости на пътя. И съвсем неслучайно се насочил към една от най-трудните специалности. „Анестезиологията и реанимацията е тази, от която много бързо, съвсем скоро става ясен резултатът от твоята работа. При цялата спешност и работата в хирургичните зали, когато се стигне до животоспасяваща ситуация се търси анестезиолог-реаниматор. Това е най-близката ми специалност – заради спешните ситуации, необходимото от бързото мислене и преценка, ефектът от лечението се вижда веднага.

Плюсове и минуси

Когато го попитат, каква оценка би дал за българското здравеопазване, д-р Цанков отговаря: „То все още е много достъпно за българските граждани. Сега самата техника, с която работим е на много високо ниво и то почи в цяла България, а имаше години, в които дори в спешната помощ нямахме достатъчно лекарства, дефибрилаторите бяха малко, линейките – стари, нямаше много неща". И бърза да уточни, че не всичко и сега е идеално. „Има обаче градация във времето от преди десет-петнадесет години и сега, когато има много голямо подобрение", казва д-р Цанков. Като огромен минус той сочи дефицита на медицински кадри у нас, както на лекари, така и на медицински сестри. Смята, че до известна степен някои от празнотите могат да бъдат запълнени съвсем не зле от парамедиците – ресурс, който по думите му, в България все още не се използва достатъчно. Той е заметник-председател на тяхната съсловна организация и е наясно повече от всеки друг и от проблемите им, но и от професионалните им възможности. Нещо повече, наблюденията му в някои отношения са безпощадни. „До голяма степен системата за спешна медицинска помощ не работи. Тя е тотално абдикирала. Лекарите не искат да работят там, защото няма развитие в самата специалност. Лекарските асистенти са малко, а медицинските сестри, освен че са малко, нямат и автономия, не могат да извърват пълен обем от дейности. Друг е въпросът, че кадри не се произвеждат, като на конвейр във фабрика, за да бъдат наситени с тях всички центрове за спешна медицинска помощ в страната", не крие мнението си д-р Теодор Цанков. Той има виждане, как проблемът с кадрите може да бъде преодолян до известна степен. „Нямаме избор. Трябва да сложим на всички възможни нива парамедици при това не само в спешната помощ, но и във всички структури на единната спасителна система – пожарната, полицията, планинската спасителна служба, бреговата охрана. Това е една специалност, която изключително лесно може да бъде моделирана. Парамедиците могат да бъдат обучени, как да оказват помощ в различни сегменти и то за по-малко от година, и могат да доставят бърза и добра помощ. Така, когато лекарският екип отиде на мястото за оказване на специализира помощ, пациентът да е стабилизиран", убеден е д-р Цанков и не губи надежда, че реформа ще има както в спешната помощ, така и в цялата ни здравна система.

Успехи въпреки всичко

Те са налице независимо от трудностите. Преди месец България се нареди в топ 5 на състезание елитното европейско състезание EuroSimCup, което се провежда ежегодно в рамките на Европейския конгрес по спешна медицина (EUSEM). Ръкъводител на отбора бе д-р Теодор Цанков, а състезателите бяха консултирани от д-р Десислава Кателиева – председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ. В отбора се състезаваха, освен д-р Цанков, Кристина Божкова – студентка по медицина, Гергана Ангелкова – медицинска сестра, Георги Борисов – парамедик , Кристина, Гергана и д-р Цанков са част от екипа на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Александровска". „Състезанието бе тежко. Явиха се 11 отбора от Европа и един от Тайван. Като се има предвид, че нашият тренира само три пъти, да сме в първата петица, наистина е голямо постижене", казва с нескрита гордост д-р Цанков. И пояснява, че всички са били с отлична не само професионална, но и физическа подготовка и добра издръжливост. Самият той е от хората, които съблюдават винаги да са в отлична спортна форма и кондиция. Лекарят не пропуска седмичните тренировки, та били те дори само крос в парка. Запален е по бънджи скоковете и се спуска с приятели всеки път, когато има възможност. „Защото човек е човек, когато живее с висок адреналин", заявява с усмивка д-р Теодор Цанков.