Хоспитализациите се увеличиха с 2%

Данните на здравната каса са за осемте месеца на годината и повдигат два важни въпроса - какво е здравето на нацията ни и ще имаме ли в бъдеще регионално здравеопазване

На макрониво

Общо за първите осем месеца на тази година около 280* болници са извършвали прием по КП по договор с НЗОК. Отчетените хоспитализации от тях са били 1.541 млн. или с 34 815 повече спрямо същия период за 2024 г.

Най-голяма част от хоспитализациите е извършена в София - 427 423, Пловдив - 259 420, и Бургас - 112 514. На практика в тези три региона са осъществени 52% от всички в КП в страната. Това се дължи, както на по-големия брой население в тях, така и на огромната концентрация на лечебни заведения във всеки един от тези областни градове.

По региони

13 са областите, в които се отбелязва ръст на хоспитализациите. В 8 от тях той е по-висок от средния за страната, като се движи в границите от 6.44% до 2.5%.

Най-висок е ръстът на хоспитализациите в Бургас, Русе и Ст. Загора - съответно с 6.44%, 6.05% и 5.77%. И в трите области увеличението е провокирано от разширението на вече съществуващи силни частни и държавни структури.

Плюс

За Бургас това са болници като "Дева Мария" с ръст на хоспитализациите за осемте месеца от 20%, Бургасмед - 24%, "Сърце и мозък" - 7% и т.н. В Русе увеличението се дължи на лечебни заведения като "Медика" - 14.8%, "Медика кор" - 15%, УМБАЛ-Канев - 4.34%. В Ст. Загора на "Тракия" - 20.80%, УМБАЛ "Проф. Ст. Киркович" - 8.25%.

В София и Пловдив също има увеличение на хоспитализациите. В столицата с най-голям ръст като абсолютен брой на КП са "Софиямед" - 11.4%, "Св. Анна" - 11.5%, "Св. Екатерина" - 46%, "Св. Ив. Рилски" - 6.89%. В Пловдив с най-голям ръст основно са частни болници - "Св. Ив. Рилски" - 39% , "Пълмед" - 14.13%, "Св. Каридад" - 21.56%, при държавната "Св. Георги" увеличението е едва 2.84% (виж таблиците).

Минус

В регионите на страната обаче хоспитализациите не само растат, а и намаляват, както заради намаляването на населението по биологични и икономически причини от даден регион, така и заради по-големите възможности за лечение в по-високотехнологичните болници на някои места или заради огромната конкуренция и по-агресивния маркетинг на някои структури.

15 са областите, в които ръста на дейностите е отрицателен. Това са Кърджали, Ямбол, Видин, Смолян, Шумен, Разград, Кюстендил, Добрич, Габрово, Сливен, Враца, Хасково, Силистра, Ловеч, Перник. Най-трагично е положението в последните области, където намалението на КП е от близо 7 до 8 процента. В основата на отрицателните ръстове на тези 15 региона седят намалените хоспитализации на близо 150 болници - общински, частни и държавни.

Най-тревожната тенденция в това отношение, която трябва да бъде адресирана, ако не искаме да останем без достъп до здравни услуги в много от регионите на страната, е намалението на дейността на областните болници. Отрицателни са ръстовете на лечебните заведения в Бургас, Силистра, Шумен, Пловдив, Благоевград, Търговище, Варна, Монтана, Сливен. Още по-трагично е положението с общинските лечебни заведения, къде вероятно е по-трудно да се намерят печеливши, отколкото губещи. Сред тях са Чирпан, Ардино, Елин Пелин, Харманли, Червен бряг, Каварна, Велики Преслав, Белене, Провадия и още много други. С намалена дейност са дори известни университетски болници като ИСУЛ или "Св. Наум" в столицата.

Заедно с публичните болници обаче в листата на тези с по-малко хоспитализации за първите осем месеца на т.г. фигурират и не малко частни. Повечето от тях са по-малки лечебни заведения особено в големи градове като София и Пловдив, където конкуренцията е много голяма. Другата линия е на специализирани болници по кардиология, АГ и дори по онкология. Сред последните са както частни, така и общински - СБАЛОЗ "Марио Антонов", КОЦ-овете в Русе, Враца, Ст. Загора, Онкохоспитал, Сердика, "Шейново", Първа САГБАЛ в София, СБАЛК-Ямбол, СБАЛК-Плевен, СБАЛК-Мадара в Шумен, "Кардиолайф" , "Щерев", Сердика, "Селена", "ЦентралОнкоХоспитал" и т.н.

Интересният пример

Той е в региона на Пазарджик и по-точно във Велинград. Става дума за новата болница "Велимед", която бе образувана в началото на годината след сливането на общинската и частната в града. За първите осем месеца на т.г. "Велимед" бележи ръст на дейността от 48%, а МБАЛ-Велинград спад със 78%.

В абсолютни цифри нещата изглеждат така. През осемте месеца на миналата година частната болница е имала 3866 КП, а МБАЛ-Велинград - 3025, или общо двете са имали 6 891 КП. През тази година "Велимед" има 5736 КП, а общинската - 655, или общо - 6 391 КП. Това означава, че след сливането дейността им е паднала с 500 КП. Как това кореспондира с обещанията на общината и инвеститора за по-добър достъп до високотехнологично лечение всеки може сам да реши.

Според нозологията

Друг интересен срез на динамиката сред дейността на болниците е според вида на болестите, които са лекували. И тук резултатите са нееднородни - има както спадове , така и ръстове. И когато те са в рамките на 1-2-3-4-5 процента е съвсем нормално да са налице. По-трудно е човек да намери обяснение за внезапните увеличения на дейността на някои КП с по 15 - 20 на сто и то при положение, че не става дума за инфекциозни заболявания.

Типичен пример в това отношение тази година се оказват онкологичните заболявания.

Над 12% е увеличението на КП 240 за химиотерапия за осемте месеца, достигайки 83 хил. случая срещу 74 хил. за същия период на м.г. С 25% или с 2230 случая се е увеличила и КП 241 за стадиране на онкоболните. Ръстът на робот-асистираната хирургия при злокачетсвените заболявания е 33% или с 392 случая и т.н. Това повдига един важен въпрос - има ли епидемия от рак у нас или проблемът е друг - незадоволени потребности, лош контрол.

Подобни любопитни увеличения на дейността има и при други КП. Например при КП 149 - операции на долните пикочни пътища, ръстът е над 25% или с 317 случая. Над 20% или с 921 случая е и ръстът при КП 211 за гръбначни и гръбначномозъчни операции. Неочакван ръст има и при заболяванията на черния дроб по КП 76 и КП 73 и т.н. Налице е и обратната тенденция на рязко понижаване на неинфекциозни заболявания. Например при ендоскопско кървене от гастроитестиналния тракт - КП 72, където намалението е 14% или с 1590 случая. И в двата случая обяснението защо е така обаче - липсва.

Тенденциите

Данните за дейността на болниците, които работят със здравната каса показват няколко недвусмислени неща. Първото е, че огромният брой на лечебните заведения, който бе допуснат, вече дава видимо своите плодове. Нито средствата, нито пациентите в страната, да не говорим за персонала, са достатъчни, за да се задоволят нуждите на съществуващите болници. Затова някои от тях губят сили за сметка на други. Лошото е, че от пазара отпадат не винаги тези, които са ненужни. Ясен пример в това отношение е съдбата на областните болници, за които от години се казва, че са структуроопределящи. При съвременното развитие на технологиите транспорт от една община може лесно да се осигури, въпросът е дали ще има болница, която да гарантира приема на пациента. И това е въпрос не само за областните градове без частни болници, а  и за столицата, Бургас, Пловдив, където има много частни болници. Дори там държавата не трябва да абдикира от функциите си, а за момента това е факт.

Другият въпрос, който повдигат данните, е къде е мястото на по-малките частни и общински болници със затихваща дейност. И тук ясно трябва да се вземе решение дали има нужда от тях, в какъв вид и докога те ще са ангажимент на обществено финансиране.

Безспорно въпросът, който има нужда от най-спешно решение е докога все пак ще се роят нови болници и отделения. Защо МЗ продължава да одобрява създаването на структури, след като е ясно, че няма нито пациенти, нито персонал, нито пари и за сегашните. Каква и чия потребност всъщност удовлетворяват властите и най-вече политическите партии.

Разбира се не трябва да забравяме и крещящата нужда от реален анализ на здравното състояние на населението, което да не е базирано на изкривената информация от отчетените КП към НЗОК.

А тази констатация е и пряко свързана с нуждата от въвеждане на контрол в системата - но контрол, който да бъде реален, а не фиктивен. Плодовете на втория познаваме добре.