Диабетици с добър контрол без лечение по НЗОК

В момента, в който човек подобри състоянието си, губи правото си на терапия по НЗОК и започва да доплаща между 70 и 90 лева месечно, казаха оттам. 

половин милион българи живеят със заболяването, но достъпът им до качествено лечение продължава да зависи повече от бюрократични правила, отколкото от медицинска нужда. Например, при диабет тип 1 сензори за измерване на кръвна захар се отпускат само ако гликираният хемоглобин е над осем единици, тоест при лош контрол. В същото време пациенти с добри показатели не могат да получат тази технология, въпреки че тя би им помогнала да поддържат стабилно състояние.

по-неравнопоставена, НЗОК изобщо не покрива сензори, а много от модерните медикаменти могат да се изписват само докато показателите на пациента са „достатъчно лоши". В момента, в който човек подобри състоянието си, губи правото си на терапия по каса и започва да доплаща между 70 и 90 лева месечно. Освен това, модерните медикаменти се изписват само докато показателите на пациентите са лоши. 

месечно и се заплащат почти изцяло от тях самите. Отпусканите 150 тест-ленти за пенсионери стигат едва за два месеца, а изискванията за получаване на сензор оставят извън обхват хиляди хора с по-добър контрол. Според допитване на АПАЗ сред 20 лекари, те настояват и за покриване на редица ключови изследвания (паратхормон, кортизол, ехография на шийна област, електромиография, изследване за остеопороза), които сега човек плаща от 30 до 120 лева месечно. 

на протоколите и лимитите за изследвания ги принуждава да избират между професионалната си съвест и страха от санкции. Ендокринолозите настояват за актуализация на критериите на НЗОК чрез обновяване на Наредба № 8 и Наредба № 9, премахване на лимитите за изследвания и разширяване на достъпа до съвременни технологии. Близо половин милион души живеят у нас с диабет.