Плевен като здравен феномен

Или как болниците в този регион се превърнаха в първи избор на пациентите от други области, надминавайки дори София

Феноменът

Плевен е новият лидер в страната по прием на пациенти от други региони като процентно съотношение от общия брой хоспитализации. Това показва анализът на здравната каса за болничната помощ за първите осем месеца на годината. Делът им в най-малкия от четирите центъра с медицински университета в страната се оказва най-висок и достига 45% или почти половината от хоспитализациите в региона. За сравнение средният процент у нас на приходящи пациенти от други региони е 30%.

Къде-колко

Освен Плевен, още 8 области имат повече пациенти от други места в сравнение със средното за страната. Четири региона например привличат пациенти от други места най-вече заради наличието на лечебни води и болници за рехабилитация. Тук е мястото на Смолян с 38.72% пациенти от други области за първите осем месеца на годината или общо 8686 души при общо 22 435 пациенти за периода. Основно те са били лекувани по КП 265 за физикална рехабилитация на ОДС и КП 263 за рехабилитация на периферната нервна система.

В Кюстендил, Бургас и Варна положението е аналогично. Там делът на пациентите мигранти е 32% от всички за осемте месеца на годината. Като основната част, са по същите две пътеки - за рехабилитация на опорнодвигателната система (ОДС) и на нервната - КП 265 и КП 263. Малко изключение е налице във Варна, която е и онкологичен център за Североизточна България. Поради тази причина там е имало и доста приходящи онкоболни по КП 240.

И още

Пазарджик, Русе и Ст. Загора са следващите три региона по брой на приходящите пациенти от други области, но там делът им е по-нисък от средния за страната. Той варира от 29 до 26% от всички хоспитализации. И тук пътеките, по които пациентите са търсели лечение далече от дома си, са за рехабилитация и онкология. Специфики са КП 73 - за лечение на хепатобилиарната система, по която е имало пациенти в Пазарджик и КП 26 и КП 20, които са за интервенционално лечение на сърденосъдови заболявания или за стентиране. Здравна помощ по тях са търсели в Русе пациенти от други места, тъй като градът се оформи като вероятно един от малкото силни центрове по инвазивна кардиология за Северна България.

София

На първо място сред Плевен обаче се нарежда София с 39.37% приходящи пациенти от други области за първите осем месеца на тази година. От 424 685, от друга област са били 167 182 пациенти. Основно хората са търсили лечение в столицата при онкологични заболявания по КП 240 за химиотерапия и КП 241 за стадиране на онкологичното заболяване, което е обяснимо с оглед на страшната диагноза и няколкото уникални центъра за деца и възрастни на територията й. Другите пациенти са идвали заради лечебните води в региона и КП 265 - рехабилитация на опорно-двигателната система. Аналогичен е и изводът на НЗОК - че е разбираемо в столицата да има подобен дял на приходящи пациенти заради наличието на високоспециализрани лечебни заведения и специалисти.

Изключението

Така отново стигаме до Плевен - регионът, който бие дори София по брой приходящи пациенти и в който те са близо 50% от всички. Общо 85 588 са били хоспитализациите в региона за първите осем месеца на годината, от тях 38 539 или 45% са били от други области. Те са били лекувани най-вече по онкологичните пътеки 240 и 241 за химиотерапия и стадиране, както и по КП 73 за хепатобилиарната система, и по КП 29 и КП 20 за сърдечносъдови заболявания. Видът им се предпоставя и от вида на болниците, в които са приемани най-голяма част от пациентите - мигранти - едната е известна с онкогинекологията си, другата е за ССЗ, а третата е многопрофилна, като набляга на високоспециализираните дейности.

Докато особена изненада в структурата на диагнозите няма, за сметка на това въпроси поражда високият брой на пациентите от други региони. Заради това експертите на здравната каса са си направили труда да видят картината по болници. Оказва се, че високият брой на приходящите пациенти се дължи основно на "Сърце и мозък", "Св. Марина" и СБАЛ по кардиология. Болницата, която генерира близо 50% от пациентите от други области в Плевен обаче е първата.

В "Сърце и мозък" е имало 27 010 хоспитализации за първите осем месеца на годината, като 18 055 са били на хора от други области. На практика през това лечебно заведение не само минава основния поток от пациенти извън региона, но и те генерират и над 66% от собствените му хоспитализации (виж таблицата).

Аналогично е положението при другите две болници с над 50% хоспитализации на хора извън Плевен. При тях обаче пропорцията е близка до 50%, а и общият брой на пациентите е доста по-малък - 9 464 за "Св. Марина" и 1 464 за СБАЛК, която на практика е от същото икономическа структура, както и "Сърце и мозък".

Интересно е да направим още едно сравнение, това със структурата на пациентопотока в държавната болница в Плевен - УМБАЛ "Д-р Г. Странски". Тя е единствената, която има съпоставим брой хоспитализации за първите осем месеца с тези на "Сърце и мозък" - 25 462, както и аналогичен профил като лечебно заведение - и тя е многопрофилна болница. В нея обаче приходящите пациенти извън региона са 8 176 или 32%, което е близо до средното за страната.

Защо

Отговорът на въпроса защо Плевен се превърна в избор номер едно за лечение на пациентите от други региони може да има различни варианти. Те могат да варират от високото качество на предлаганата услуга до агресивния маркетинг на ръба на закона. Без проверка, тези изводи обаче ще останат само в полето на хипотезите. Затова се надяваме, че НЗОК на следващ етап ще направи нужното, за да даде ясен отговор за причините, които стоят в основата на случващото се. Вероятно тогава ще стане и по-ясно кои са силните или слаби страни на здравната ни система, която ражда подобни феномени.