По-честно би било да има единен държавен изпит за зачисляване, а не както е сега, казва д-р Мария Сургучева
Силвия Николова silnikol@gmail.com
Проблемите на специализантите бяха разгледани на здравна комисия в парламента в понеделник. Как да става зачисляването за специализация, да има ли централизация на изпитите или да се запази практиката за обявяване на конкурс от болницата, могат ли медиците да бъдат изпълнители на КП, следи ли се за качеството на тяхната работа. Това попитахме д-р Мария Сургучева. Тя е специализант в Отделението по анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ „Свети Пантелеймон" – Ямбол.
Най-големият проблем при специализантите не е свързан със заплащането, а с предоставянето на адекватна специализация, с условията в базите. Въпросът не е в това да имаме документално одобрена специализация, а всички практически неща, изисквани от нас, да бъдат спазени. Това означава базата да има възможност ние да можем да правим тези неща. Има отделни точки за практически занятия, които ние трябва да извършваме.
Не всички бази обаче, макар и да
имат акредитация, отговарят реално на тези условия. Понякога те отговарят на тях, но само документално. Така, ние реално нямаме възможност да извършваме тези дейности, за да имаме качествено придобита специалност. Трябва наистина да ги извършваме, а не само фиктивно! В цялата страна има бази, одобени за обучение, но не предлагат това, което има в една университетска база. Много млади лекари искат да специализират в университетските градове. Тови въпрос е свързан не толкова със самите бази, колкото със специалистите в тях. Ако всички болници имаха достатъчно специалисти, и съответната база щеше да може да предоставя възможност на своите специализанти за добро обучение.
Като цяло, не само специализанти,
но и лекари – специалисти, се съсредоточават в определени градове и болници. Така по-малките градове остават без специалисти. Има отделение, където те са по един-двама. Това е и причината един специализант да търси място, където се работи много и има много специалисти, защото ще знае, че ще може да научи нещо от тях. Ако беше така и в малките болници, нямаше да има отлив от специализанти.
Много млади лекари биха останали
в родните си градове, ако в лечебните заведения там имаше добри условия за обучение. Доста по-добре и по-честно би било да има единен държавен изпит за специализантите, а не както е сега, конкурси, обявявани от всяка болница, акредитирана за база. Така хората ще имат равни шансове да се борят за място. То няма да е заето предварително от някой млад лекар, който го очакват, както сега нерядко се случва. При единен държавен изпит кандидатите ще имат реални шансове да се борят и да се класират.
Освен това, трябва да имаме реално
отчитане на операциите, манипулациите, всичко, което се изисква от нас. Сега това се отчита по-скоро фиктивно, като се оставя на съвестта на специализанта да следи какво е свършил и какво не.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм