Бюджетът на НЗОК расте, но се изкривява

Алчността е много лош грях, а всеки иска да печели максимум пари, затова имаме и регионални дисбаланси в достъпа до здравните услуги, казва Атанас Кацарчев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Тук няма пробойни, има липса на политики. В проектобюджета няма именно политики. Предоставени са 260 млн. евро за заплатите на младите лекари и сестри, как обаче ще бъдат предоставени, не е ясно. Ако това става по клинични пътеки, както бе заявено означава, че те ще отиват в големите болници, а малките пак няма да имат пари. Не е ясно и по какъв начин ще се подписват и самите договори със съответните лекари при положение, че те ще получават тези възнаграждения. По отношение на политиките, нямаме такава за демографската криза. Увеличението на майчинството пред втората година се оказва, като сума, по-малка от минималната работна заплата след плащането на данъците и осигуровките. Това е подигравка с майките. Най-потресаващо е, че и мъжът, и жената, плащат осигурителни вноски, които трябва да се определят на базата на осигурителния приход. Това означава, че ако аз се осигурявам на максимален осигурителен доход, сумата за майчинството трябва да е голяма. Ако се осигурявам на минимален, то тя би била приемлива. В случая няма връзка между приноса на родителите и изплащаното от НОИ за втората година от майчинството. Същото е в противоречие с осигурителната система. В държавния бюджет парите, отнасящи се до семейните помощи за отглеждане на деца, включително и за такива с увреждания, не са мръднали. Каква е тази политика на държавата?! От една страна се говори, че нямаме деца, а от друга на хората се хвърлят трохи. По отношение на работещите не се актуализира данъчното облекчение за децата. Цялата бюджетна политика е парчетосана и неводеща до никакви добри ефекти. В същото време КТ „Подкрепа" предложи да бъдат обложени дивидентите, а бяха обложени само едни от тях, от което загубите са особено големи.

- Кои дивиденти по-точно имате предвид?

- Голяма част от плащаните дивиденти на територията на страната са основен данък. Бизнесът, за 2024 г., си е раздал 28 млрд. лева точно дивиденти. В същото време той се оплаква, че държавната администрация – МВР, съд, прокуратура и общини са получили 20 млрд. лева. Ето тук има огромно лицемерие по отношение на работещите и то е от страна на същият този бизнес, който не поема своята отговорност като част от тази държава и този народ.

- На какво отдавате всичко това – на недалновидност или на какво?

- На алчност. Никой, никога, никъде не иска да се разделя със собствените си пари. Това е заложено в човешката природа. Тук е ролята на държавата да намери баланса. По данни на Евростат ние отново сме №1 по бедност, 30 на сто от населението в България е подложено именно на риск от бедност и социално изключване, което е потресаващо. По отношение на разпредеението на парите ние отново сме № 1 с най-богати, но и най-бедни в ЕС. Всичко това е много показателно, че данъчноосигурителната система не постига справедливост.

- Отново се заговори за премахване на плоския данък и какво би променило замяната му с прогресивния?

- БСП трябва да отговарят за това. Навремето те предложиха плоския данък, а сега предлагат прогресивното облагане. Защо го предложиха тогава и какъв беше смисълът от него се пита.

- Какъв беше смисълът?

- Да се освободят високите доходи от данъци, за да можем да натоварим отново работещите, а тези с най-ниски доходи отново да плащат данък. За пореден път КТ „Подкрепа" предлага въвеждането на прогресивно облагане, като доходи до 1500 лв. да бъдат с нулева вноска.

- Как виждате разходите и приходите на държавата през 2026 г., дали приходите ще успеят да посрещнат адекватно нейните разходи?

- Бюджетът може да бъде балансиран, въпрос на политическа воля е, та дори без данъчноосигурителни промени. Ние имаме отделен материал и анализ на тази тема и ще го публикуваме скоро. Идеята е да се вкара малко справедливост именно в данъчноосигурителните отношения за хората в тази държава, за да не понасят най-високата тежест бедните и да издържат същата тази държава, а богатите да си купуват скъпи коли и яхти. Към това добавям, че е и нецивилизован.

- И все пак, г-н Кацарчев, приходите дали ще успеят да посрещнат разходите?

- За втора поредна година приходите са малко надценени с около 3,5 млрд. евро, общо за заложени 51,4 млрд. евро и разходи от 55.09 млрд. евро. Може още да се помисли, кое как да се разпределя. Днес отново гледахме парите за делегираните бюджети, но тях не може точно да се разбере какво се случва, например по отношение на детското и училищното здравеопазване и с колко ще бъдат увеличени парите на работещи там.

- Какъв дефицит би се очертал при така заложените параметри?

- Всичко зависи от приходите и разходите. Трябва да се поддържа 3-процентов дефицит, но дали ще се случи или не, зависи колко пари и за какво ще бъдат харчени. Той може да бъде постигнат, може и да не бъде.

- Управляващите смятат, че от 2026 г. по-голяма част от сивата икономика ще излезе на светло, но се чуват мнения, че тя може да стане още по-тъмно сива. Каква е истината?

- Не, няма да се увеличи. Тя се движи в едни и същи граници от доста време. Държавата просто трябва да си застане на мястото. Другият проблем при реалната икономика е легалното източване на пари без плащане на данъци. Ето тук трябва да се акцентира в момента. От постоянното увеличаване на акцизите на тютюневите изделия и алкохола те станаха по-скъпи, отколкото наркотиците, които младежите си купуват в дискотеките. Ето тази политика на ЕС е пагубна.

- В бюджета има заложени 35% приходи от ДДС през 2026 година. Постижими ли са?

- Не. Абсурд. Реалното му събиране е определен процент. Над този процент спрямо брутния вътрешен продукт, при една и съща нормативна уредба означава само едно – надценен е.

-Независимо от проблемите, които очертахте, като цяло, намирате ли бюджетът на държавата за стабилен? Защо?

-Стабилен и нестабилен са относителни понятия. Липсват устойчиви политики, с който този бюджет да се похвали. И отново ще припомня, че такава за демографската криза няма. Няма как да премълча факта, че общественият съвет за Националната детска болница подаде оставка. Да се случи това, още веднъж потвърждава факта, че устойчиви политики няма, а за строежа й се говори вече 45 години. Само си спомнете за какво кратко време в Китай бе построена огромна болница с всичко необходимо по време на пандемията от ковид. В същото това време у нас се говори, колко важни са децата. Какво пречи да бъде направена най-сетне в България Национална детска болница, отново не става ясно. А сега се предлага един инерционен проектобюджет, на който ние навремето казвахме исторически.

- Бизнесът имаше възражения срещу увеличаването на майчинските през втората година, дори се чуват мнения въобще да няма такава финансова подкрепа. Как ще коментирате?

- Така е, бизнесът все иска да експлоатират всички, когато поиска и както поиска, и ако може да не плаща. В същото време той обяснява, как няма работници, защото всяка година раждаемостта пада и 50 000 човека, също за година, не могат да бъдат наети на трудовия пазар. Как да се разбира това? От една страна бизнесът се оплаква и не иска подпомагане на майките, а от друга се жали, че няма достатъчно работници. Науката е доказала, че за малките деца е най-добре в първите три години да бъдат отглеждани в семейството, за тях да се грижи именно майката.

- За поредна година няма промени в здравеопазването, а само наливане на пари, одобрявате ли това положение. Какви промени бихте искали да видите в здравеопазването?

- Откакто преди малко повече от четвърт век беше създадена Националната здравноосигурителна каса с един доста скромен бюджет, той вече е нарастнал не по-малко от тридесет пъти. Появиха се обаче изкривявания, защото алчността е много лош грях, а всеки иска да печели максимум пари. Затова имаме и регионални дисбаланси в предоставянето на здравните услуги, както и достъпът до тях. Въпреки всичко, нашето здравеопазване все още е добре. Все още имаме много добри лекари, специалисти в различни области. Докога ли ще бъде това при неблагоприятните тенденции, които наблюдаваме, не е ясно. Ако управляващите предприемат ефективни реформи в системата, ще е добре. Виждаме диспропорциите в цените на КП, колко трудно оцеляват държавните психиатрични болници. Бих искал да видя точно добри промени за тях.