Интервю

В бюджета е налице експанзия от разходи

06-11-2025 12:00
Ще имаме удвояване на държавния дълг през 2028-ма спрямо 2024-та, от 24 млрд. на 48 млрд. евро, казва Васил Велев В бюджета е налице експанзия от разходи
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Проектобюджетите на държавата, НЗОК и ДОО вече са огласени. Същевременно, са предвидени над 260 млн. евро за повишаване на заплатите на сестрите и специализантите в различни лечебни заведения. Ще бъдат ли достатъчни тези пари, защо бизнесът възразява срещу увеличаването на майчинските, има ли пробойни в рамката на държавния бюджет и къде са те. Това попитахме Васил Велев. Той е председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
- Г-н Велев, вече са ясни параметрите на трите бюджета – на държавата, на ДОО и на НЗОК. Часове, след като станаха ясни параметрите им, вие ги критиквахте, като заявихте, че те са най-небалансираните от десетилетия. Защо, къде са пробойните?

- Налице е голяма еспанзия на разходите. Вместо да вървим към консолидация, ние вървим към увеличаване на дефицитите, към още повече разходи, които не сме заработили. Икономиката буксува. Индустрията трета поредна година върви надолу. Ние слязохме, върнахме се към нивото на промишлено производство от 92% към 2021 година. И в същото време разходите ескалират. За следващата година имаме заложени разходи спрямо очакваното изпълнение към 2025-та 14.5 на сто при заложен номинален ръст на БВП плюс инфлацията, от 6,4%. БВП се увеличава номинално с 6,4 на сто, а разходите идват с ръст два пъти повече. В сектори „Отбрана" и „Сигурност" разходите през тази година бяха драстично увеличени спрямо тези през миналата, с 50% в МВР и 70% в отбраната и службите, има подобен процент и в съдебната система. Залага се ново увеличение с близо 14 на сто на разходите за „Обрана" и „Сигурност". Всичко това води до един огромен дефицит, който се компенсира с огромни дългове. Ако следваме тази траектория и разписаните проекти, ще имаме удвояване на държавния дълг през 2028-ма спрямо този през 2024-та, от 24 млрд на 48 млрд. евро. Още по-лошо е, че имаме утрояване на лихвите по този дълг. През 2026 г. те ще бъдат два пъти по-големи, отколкото сме платили през 2024 година. Това не е никак безобидно. И всичко е съпроводено с ръст на данъците върху труда, т.е. бъркаме по-дълбоко в джоба на хората, които пълнят бюджета, а те са в реалния сектор. Предстои и увеличаване на осигурителната тежест. Получава се едно несправедливо преразпределение на заработеното особено силно при високо квалифицираните специалисти и работници, които са и с по-високи доходи. При тях, освен ръста на осигурителната тежест за пенсионната вноска, имаме и ръст на максималния осигурителен доход. За нас това е данък, а не права, както твърдят синдикатите, защото ръст на максималната пенсия няма. Тя остава на същото ниво. Има само ръст на максималния осигурителен доход. Експанзията на нарастване започна да върви преди няколко години, вместо консолидация на разходите и постепенното им ограничаване, стигна до една огромна ножица между тях. И тя се увеличава – нещо, което е напълно неприемливо. Към всичко това имаме и едно нарушено обещание, че данъците няма да се вдигат, но те се вдигат и то с данък труд, за който вече говорих, и плоският данък, и данък дивидент, както и максималният осигурителен праг. Същевременно, имаме продъдължаващ да действа и безумен саморазрушаващ системата механизъм на определяне на различни възнаграждения, които продължават да се определят като функция от средната заплата. Те са в МВР, отбраната, съдебната система, образованието, вече и в здравната система. И всички те са много над средната заплата. Минималната работна заплата се определя като половината от брутната средна, а това автоматично води до увеличаване на брутната средна, тъй като половината работещи са на МРЗ или близка до нея. Всичко това, на свой ред, води до разделение в общетсвото поради нарастващата несправедливост. Данък труд се увеличава само за работещите в икономиката, на трудов договор. На останалите, по служебни правоотношения, МВР, отбрана, прокуратура, държавни чиновници той не се увеличава. Тези групи въобще не плащат осигуровки. Те отново се плащат и ще се плащат от тези в заводите. Няма как един такъв бюджет да бъде подкрепен от който и да било работодател.

- Как виждате разходите и приходите на държавата през 2026 г., дали приходите ще успеят да посрещнат адекватно нейните разходи?

- Имаме много по-голям ръст на разходите, отколкото предвиждащият се ръст в икономиката. За да се стъкми един дефицит от 3%, какъвто едва ли не вече се смята за нормален, се надписват приходите. Да, надписват се, защото те няма как да бъдат събрани. Няма как да бъде увеличен приходът от ДДС с 35%, а в проектобюджетът е заложено точно това. Сега имаме прилична събираемост на този данък. Българската данъчна система работи добре, тя е доста ефективна и е сред първите пет в европейските класации. Защо трябва и тя да бъде разрушена, а тя е едно от малкото неща, работещи в страната ни.

- Какъв дефицит би се очертал при така заложените параметри?

- И в тази, и в следващата година дефицитът няма как да бъде 3 процента. Той се стъкмява със счетоводни трикове, а е поне два пъти по-голям. В проектобюджета за 2026 г. имаме заложен нов дълг от 20,5 млрд. лв. при 7 – 7,3 млрд. лв. дефицит. Взима се много по-голям дълг, отколкото е заложеният дефицит, защото самият дефицит няма да е толкова, колкото е записан. Отделно от новия дълг имаме 13,5 млрд. лв. държавни гаранции – за Банката за развитие и други. Това е огромно задлъжняване на държавата и следващите поколения, както и разхищаване, а също и неправедливото им изливане в натежали бюджетни системи. В тях възнагражденията са по-високи, от една страна, а от друга, числеността на персонала е много по-голяма, отколкото ни трябва. Всеки четвърти, получаващ заплата от бюджета, следва да бъде съкратен, за да имаме бюджетна система, отговаряща на числеността на персонала и населението, която тя обслужва. Това означава 25 на сто. Тази цифра е средна за Европейснксия съюз, но се оказва, че ние имаме с една трета повече.

- Като цяло, стабилен ли е залаганият проектобюджет на държавата? Защо?

- Така предлаганият бюджет за 2026 година води до разрушаване на финансовата стабилност, към кредитори от последна инстанция. Вече ни дават кредити при по-висока лихва, макар и да влизаме в еврозаната. Като спрат да ни дават, тогава ще дойде Международният валутен фонд. Като фалира държавата, оттам ще ни кажат, че ще ни дадат кредити, за да бъдат платени пенсиите и бюджетните заплати, защото няма да има откъде, но ще ни поставят и условия. Тогава вече ще ни управлява МВФ, а не избраното правителство и парламент, а неговите приоритети са съвсем други. Те са той да си събере вземанията.

- 230 млн. евро се предвиждат за вдигане на заплатите на сестрите и специализантите, ще стигнат ли? Устойчив ли ще е този механизъм при положение, че това увеличение не е заложено според КТ, нито в механизма за повишаване на доходите? Възможно ли е, ако сега тези пари бъдат приети от НС, през 2027 г.механизмът просто да не действа?

- Колкото до здравния сектор, ние имаме един водещ приоритет, а това е скринингът, доболничната помощ и превенцията. И затова бих искал да обърна внимание на картината там. Ние имаме недофинансиран скрининг. Нямаме необходимите стандарти за профилактика, каквито имат другите европейски страни. Там тя започва в по-ранна възраст, отколкото в България, като е и по-широкообхватна. При нас залаганите средства за скрининг и превенция в доболничната помощ, като структура в общите разходи за здравеопазване, са три пъти по-малко спрямо разходите за болнична помощ и фармация – лекарства и медикаменти. В проектобюджета на НЗОК за 2026 г. тази пропорция вместо да се намалява, се увеличава. Не бих желал да коментирам други детайли в това отношение. При нас финансирането на здравната система е направено така, че икономическите агенти в здравеопазването да богатеят, когато хората да бедстват, да боледуват. Колкото по-тежко боледуват те, толкова по-богати стават икономическите агенти. И обратно, те не са по-богати, когато българските граждани са здрави. Всички имат лобита, освен обикновения човек, който трябва да бъде здрав, а не да боледува, за да му се бърка допълнително в джоба с доплащания.

- И все пак, г-н Велев, ще стигнат ли 230 млн. евро за повишаване на заплатите на сестрите и специализантите и няма ли да сеполучи неприемлива диспропорция, при която лекарите със специалности, стаж и опит ще получават по-малко?

- Но има увеличение на заплатите в МВР с нови 12%, след като през миналата година бяха повишени с 50 на сто и то при положение, че в този сектор има 10% пенсионери, 10% с ТЕЛК и 10% незаети места, заплатите за които се разпределят като допълнително материално стимулиране. А вижда се в какво окаяно състояние е сигурността в страната. Освен данъците, всеки си плаща допълнително още веднъж дали за частна охранителна дейност, дали за системи за известяване и видеонаблюдение. Тоест, за едни има – сигурност, отбрана, съдебна система, държавни чиновници, а за други няма. Всичко това е на гърба на обикновения работник и специалист, работещ за икономиката и на който данъците се повишават, за да се платят увеличените заплати на вече изброените, а техните заплати са в пъти по-високи, а числеността им е с десетки проценти, отколкото ни трябват.

- Бизнесът имаше възражения срещу увеличаването на майчинските, както по отношение на средствата, ако жената се върне на работа във втората година от майчинството. Тогава тя трябва да получава 75% от обезщетението, а не 50 на сто, както е сега, а самото обезщетение скача от 400 на 460 евро?

- Възраженията бяха най-вече по отношение на увеличаване на майчинските във втората година, защото такива въобще не трябва да има. Ние, напротив, бихме искали майките да се насърчават да се връщат по-рано на работа. Ние искаме срещу това обаче да има детски ясли и градини, където децата да могат спокойно да бъдат гледани. У нас имаме едно от най-продължителните майчински в света. То е три пъти по-дълго, отколкото е в директивата на Европейския съюз, който е много социален. Когато през 2009 г. майчинството беше удължено, раждаемостта от 2010 г. до ден днешен започна рязко да намалява. До тогава се раждаха 82 000 деца, а сега се раждат 57 000. Дългото майчинство, както се вижда не помага в случая. В същото време жените получават по-малко пари, кариерното им развитие е по-слабо, съответно и пенсията впоследствие ще е по-ниска.

- За поредна година няма промени в здравеопазването, а само налиане на пари, одобрявате ли това положение като работодатели. Какви промени бихте искали да видите в здравеопазването?

- Ние искаме повече средства, като дял от общите пари, но за превенция и скриниг, повече профилактични прегледи от по-ранна възраст, за да не се разболяват толкова много хора, а заболяванията да се хващат в много ранен стадий, а не да се улавят напреднали, когато и лечението е по-скъпо и неуспешно.


Какви промени в доходите се залагат за 2026 г.

Какви промени в доходите се залагат за 2026 г.

Те се предвиждат в проектите на бюджетите на държавата и на ДОО, ще влязат в сила, ако се приемат от парламента

Ще подкрепим всяко социално недоволоство

Ще подкрепим всяко социално недоволоство

Стига да не е политизирано, съвсем естествено е професионалистите по здравни грижи да не са доволни и да подготвят протест, казва Любослав Костов
Не изключваме протести

Не изключваме протести

Елиминирането на средствата за по-високи възнаграждения на младите лекари и сестрите ще създаде проблем, казва Росица Пелешникова
Синдикати и бизнес

Синдикати и бизнес "за" бюджетите

Само от АИКБ се въздържаха от подкрепа за парите на държавата, а заедно с КНСЖБ и за тези на НЗОК
 Регистрират още 20 социални предприятия

Регистрират още 20 социални предприятия

Към момента те са над 200, от 50 000 до над 580 000 лв. е подкрепата за стартиращи инициативи, съобщиха от МТСП
БАПЗГ готви протести

БАПЗГ готви протести

Причината е, че в новия проект на бюджет на НЗОК не са предвидени средства за ръст на заплатите на специалистите до 1550 евро
Нови 29 справки в НЗИС

Нови 29 справки в НЗИС

Те са в три направления - раждаемост, смъртност и демографски данни, съобщиха от Информационно обслужване
Ръст на изследванията по каса с 5%

Ръст на изследванията по каса с 5%

Най-голяма част от тях се осъществяват в столицата, към нея е и най-голямата миграция на пациенти от други региони
НСТС и МС гледат трите бюджета

НСТС и МС гледат трите бюджета

След като се приемат от социалните партньори и кабинета, те ще се входират в парламента
Надзорът на НЗОК одобри новия бюджет

Надзорът на НЗОК одобри новия бюджет

Както вече clinica писа, с него се предвижда въвеждане на електронна здравна карта за всеки човек за по-добър контрол над финансирането на здравните услуги от фонда
1 2 3 4 5 ... 878 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Ще подкрепите ли инициативата "Българската коледа"?

Декември 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм