Според магистратите осигуряването на допълни средства за възнаграждения в приоритетни болници и такива в отдалечение региони не противоречи на законите
Clinica.bg
press@clinica.bg
Конституционният съд оставя възможността здравната каса да изплаща средства за заплати на приоритетни болници или такива в отдалечени региони. Това става ясно от решението на магистратите по конституционно дело №32/2024 г. В заседанието по него са участвали 11 конституционни съдии, като 10 от тях са подкрепили това решение.
Делото бе образувано по искане на ВАС заради жалба на Националното сдружение на частните болници срещу разпоредби от НРД, които са следствие на разпоредбите в ЗЗО, с които от бюджета на НЗОК може да се дават средства по методики на болниците в отдалечените региони или на тези, които са приоритетни за осигуряване лечението на населението.
Според ВАС жалбата на частните
болници бе основателна, но преди да вземат решение магистратите в него искаха мнението на КС по въпросните нормативни текстове. В крайна сметка КС отхвърли искането на ВАС за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 3б и т. 3в от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
"Съдът намира, че разпоредбата
има за цел обезпечаване на лечебните заведения за болнична помощ с медицински специалисти посредством гарантиране със закон на определени минимални размери на трудовите им възнаграждения. Тази цел е от конституционен ранг и е насочена към обезпечаване реализирането на основни конституционни права на гражданите, а именно правото на здраве и правото на труд", се казва в решението на КС, което бе публикувано днес.
Според магистратите осигуряването
на достъпна и качествена медицинска помощ е обусловено от наличието на квалифицирани медицински специалисти, а това от своя страна изисква справедливо и достойно заплащане на техния труд. Съдът също така обръща внимание, че гарантирането на определен минимален размер на трудовите възнаграждения на медицинските специалисти обвързва в еднаква степен всички лечебни заведения за болнична помощ, получаващи средства от бюджета на НЗОК по силата на сключени договори за закупуване на медицинска помощ, и в този смисъл не накърнява тяхната равнопоставеност.
Според съда свободната стопанска
инициатива (чл. 19, ал. 1 от Конституцията) не само обективно не е в състояние да осигури реализирането на правото на гражданите на здраве, но по смисъла на Конституцията не може да освободи държавата от изпълнението на задължението да гарантира това право при условията на равнопоставеност на правоимащите. Именно по тази причина държавата не само може, но и от гледна точка на Основния закон е длъжна да предприеме такива мерки, с които да гарантира на всички свои граждани достъпна медицинска помощ, когато свободният пазар и конкуренцията не могат да обезпечат такава.
Решението на КС идва в актуален
момент, когато депутатите ще трябва да намерят нов механизъм, по който да гарантират увеличението на заплатите на младите лекари и медицинските сестри, за които заложиха в проектобюджета на НЗОК 260 млн. евро. На практика това решение развързва ръцете на народните представители да коригират сегашната философия в проекта, по която тези пари отиват директно в болниците чрез влагането им в повишаване цените на КП. По този начин обаче не е ясно за какво ще се използват в лечебните заведения, вероятността да е за заплати е минимална.
Данните на здравната каса са за осемте месеца на годината и повдигат два важни въпроса - какво е здравето на нацията ни и ще имаме ли в бъдеще регионално здравеопазване
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм