Криворазбраната политика

Популизъм без мисъл

Бюджетът на здравната каса за 2026 г. към момента представлява взривоопасен коктейл от недомислени предложения за усвояване на все повече средства от болниците в страната, без това да води дори до минимално подобряване на грижите за пациентите. Под въпрос е доколко наливането на още средства ще доведе и до по-добри условия за работа на самите специалисти в тях. Всичко това е плод на крайния популизъм, към който прибягнаха и опозиция, и управляващи. Безспорният пример в това отношение е увеличението на минималните заплати на младите лекари и медицинските специалисти до стойността, която се равнява в момента на 150% и 125% от СРЗ за страната или съответно 1860 и 1550 евро. Реализацията на тази политика започна под натиска на опозицията, която поиска желанията на протестиращите млади лекари да се реализират, а властта страхливо клекна. Само че по възможно най-необмисления начин.

Абсурдите

Те започват още с приемането на исканията на младите лекари. Със сигурност специализантите трябва да получават добри възнаграждения, защото са нужни на обществото, а професията им предполага по-дълъг период на обучение. Към момента обаче реално е осигурена възможност да имат добри доходи, проблемът е, че тя не им допада. Във всички областни болници в страната и не само, се предлагат високи доходи - над 2000 лв., които за определени специалности стигат и до 5 хил., както и безплатни курсове в чужбина или в най-добрите болници в столицата. Желаещи обаче няма, тъй като младите лекари искат да учат и живеят в София и не малка част от тях работят в болниците там при добри условия, защото лечебните заведения са ги избрали и са им предложили договор. Останалите обаче искат същото, а капацитетът на болниците е запълнен. Всеки има право на претенции, въпросът е доколко правилно е те да се удовлетворяват за сметка на цялото общество. Както и дали в случая политическият популизъм - на опозиция и управляващи, е приемлив. С това обаче абсурдите в случая не свършват.
Дори да приемем, че, като общество, трябва да удовлетворим исканията на младите лекари, не е ясно как ще стане това през недообмислените предложения за финансирането им. В проекта на бюджета на НЗОК се предлага 230 млн. евро да бъдат дадени за увеличение на заплатите на младите лекари и медицинските специалисти, като се увеличат цените на КП, по които касата плаща на болниците за дейност. Меко казано, наивно е да вярваме, че тези средства ще стигнат реално до крайните бенефициенти. За да се случи това, е нужно те да се дават целево, например както беше с бонусите за работа на медиците по време на КОВИД. В противен случай парите просто ще потънат незнайно къде в болниците.
Дори парите да се дадат целево на младите лекари, изниква нов въпрос - какво правим със "старите". Вероятно възрастта в България е порок и сигурно системата се крепи на плещите на специализантите, както приеха политиците, но към момента тези, които лекуват са "старите" доктори със специалност. И не е ясно как някои от тях ще приемат факта, че ще получават по-ниски заплати от младите си колеги. Нито е ясно откъде биха дошли пари за увеличението на техните заплати, ако директорите решат да го направят.

Колкото повече, толкова повече

Така съвсем логично стигаме до извода, че колкото повече пари се изливат в здравната система, толкова повече расте недоволството в и от нея. Защото наливането на 230-те млн. евро по начин, който противопоставя медицинските специалисти или пък парите изобщо не стигат до тях, а потъват чрез редица нелицеприятни механизми в джобовете на определени инвеститори и хора, е повод точно за това - за недоволство.
Тук е мястото да отбележим, че нито в проекта на бюджета на НЗОК, нито по друг начин, за пореден път не се предвиждат реформи, които да нормализират изкривената здравна система, да намалят тежестта на болничната помощ и да въведат ефективен контрол. Напротив, наливането на повече средства, толерира разрастването точно на този модел, който сигурно ще финишира с персонална "болница" за всеки българин. Диагнозата на българското здравеопазване обаче са точно многото болници, чийто огромен брой води до кадровия дефицит в системата и оттам до липсата на възможност за качествена дейност. Механичното увеличаване на доходите на персонала в тях, без поставянето на изисквания за промени няма да реши кадровия проблем, а ще го задълбочи, защото подкрепата на статуквото на системата работи за разкриване на нови болници. Освен това ще ограничи стимулите за миграция на персонала към регионите. Казано с две думи инвестициите в здравеопазването без реформи е като да гасиш пожар с бензин.
А доказателство за липсата на воля дори за минимални промени, е не просто отказа от належаща болнична реформа, а дори липсата на входиран проект за въвеждане на електронната здравна карта, с която да се верифицира наличието на пациента в лечебно заведение - идея, която депутатите в здравната комисия заявиха, че очакват с нетърпение от НЗОК и МЗ, за да приемат. А вероятно осигуряването на повече средства за здравеопазване щеше да е по-приемлива с въвеждането поне на подобен контролен механизъм.

Не-солидарната система

Освен, че заздравява пороците на здравната система, проектобюджетът на НЗОК за 2026 г. и промените в него забиват поредния пирон и в ковчега на солидарната здравно-осигурителна система. От години слушаме как тя е основана на философията, в която всички ние като общество заделяме пари чрез нашите здравни вноски, за да може ресурсът да се ползва от всеки в нужда. Само че, за съжаление, това отдавна не е така. Да, ние всички плащаме своите здравни вноски, но средствата от тях не стигат до пациентите, а просто изтичат в нечии джобове или по пътя към тях. Доказателство за това са и олекналите портмонета на всеки, който е ходил на лекар, и безкрайните кампании за лечение в чужбина, и тромавите механизми за ползване на системата, които затрудняват максимално пациентите да получат здравните услуги, на които имат право. Крайно време е да спрем лъжата за здравната си система, да признаем, че в нея няма нищо солидарно, нито социално и вероятно да претворим реалността в нормативно положение, приемайки застрахователен модел с индивидуални здравни партиди и контрол на парите в тях. Да, това е лош модел на здравеопазване, но явно другият у нас не работи.

Пациентът в периферията

Казано направо - пациентът не просто не е в центъра на здравната система, той отдавна е на ръба на периферията й, там, където се очаква да пусне здравната си вноска в касичката й. Да говорим за качество при това положение е нелепо. За съжаление предстоящите дебати в парламента и решенията, които ще видим, най-вероятно ще покажат, че промяна на статуквото скоро няма да има.